Козарника (община Димово): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| картинка_описание = |
| картинка_описание = |
||
| карта_страна = България |
| карта_страна = България |
||
| локация = [[община |
| локация = [[община Белоградчик]]{{Br}} [[Стара планина]], [[България]] |
||
| lat_d =43 | lat_m = 39 |lat_s =10.24 | lat_NS = N |
| lat_d =43 | lat_m = 39 |lat_s =10.24 | lat_NS = N |
||
| long_d =22 | long_m = 41 | long_s =43.26 | long_EW = E |
| long_d =22 | long_m = 41 | long_s =43.26 | long_EW = E |
||
Версия от 08:44, 26 януари 2014
| Козарника | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | община Белоградчик Стара планина, България |
|---|---|
| Дължина | 210 m |
| Откриване | 1984 |
| Козарника в Общомедия | |
Козарника е пещера в Северозападна България, разположена между град Белоградчик и Гара Орешец. Нейната обща дължина е 210 m.
Археологически разкопки
От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.
Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.
Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 - 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които - праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната - тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. "смесени фауни", съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снвжни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.[1]
Източници
- ↑ Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113-128.
- Маргарит Дамянов, „Балканският маршрут“, National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312-6571
- „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357-2358.
- Paul Rincon, „Early human marks are 'symbols'“, BBC News, 16 март 2004
Вижте също
| |||||