Международна система единици: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
м кор.
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:SI base unit.svg|мини|upright=1.2|Схема на седемте основни единици на МСЕ - [[келвин]], [[секунда]], [[метър]], [[килограм]], [[кандела]], [[мол]] и [[ампер]] - и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и метърът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.]]
[[Файл:SI base unit.svg|мини|upright=1.2|Схема на седемте основни единици на МСЕ - [[келвин]], [[секунда]], [[метър]], [[килограм]], [[кандела]], [[мол]] и [[ампер]] - и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и метърът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.]]


'''Международната система единици''' ('''МСЕ''' или '''SI''', {{lang-fr|на=от|Système international d'unités}}{{hrf|BIPM|2014a}}) е съвременната форма на [[метрична система|метричната система]] и е най-широко използваната [[Системи единици|система единици]] както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена около 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.
'''Международната система единици''' ('''МСЕ''' или '''SI''', {{lang-fr|на=от|Système international d'unités}}{{hrf|BIPM|2014a}}) е съвременната форма на [[метрична система|метричната система]] и е най-широко използваната [[Системи единици|система единици]] както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от около 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.


Стандартите на МСЕ, публикувани през 1960 година, са резултат от процес, започнал през 1948 година, и се основават на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), а не на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване дава възможност за по-точна дефиниция.
Стандартите на МСЕ, публикувани през 1960 година, са резултат от процес, започнал през 1948 година, и се основават на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), а не на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.


Причина за създаването на Международната система едини е появата на множество варианти на системата сантиметър-грам-секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, [[Обща конференция по мерки и теглилки|Общата конференция по мерки и теглилки]], организация, създадена с [[Метрична конвенция|Метричната конвенция]] през 1875 година, успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на МСЕ, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.
Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър-грам-секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, [[Генерална конференция по мерки и теглилки|Генералната конференция по мерки и теглилки]] (CGPM), организация, създадена с [[Метрична конвенция|Метричната конвенция]] през 1875 година, успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на МСЕ, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.


Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В [[Съединени американски щати|Съединените щати]] метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от МСЕ. Във [[Великобритания]] и [[Канада]] МСЕ е въведена частично, като в някои области продължават да се използват [[имперски единици]].
Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В [[Съединени американски щати|Съединените щати]] метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от МСЕ. Във [[Великобритания]] и [[Канада]] МСЕ е въведена частично, като в някои области продължават да се използват [[имперски единици]].


== История ==
== История ==
[[Файл:Alter Grenzstein Pontebba 01.jpg|мини|upright|Граничен камък на границата между [[Австро-Унгария]] и [[Италия]] през XIX век, надписът на който използва остарялата днес единици [[мириаметър]], равен на 10 km{{hrf|spasslernen.de|2011}}{{hrf|Malaisé|1842|307-322}}]]
[[Файл:Alter Grenzstein Pontebba 01.jpg|мини|upright|Граничен камък на границата между [[Австро-Унгария]] и [[Италия]] през XIX век, надписът на който използва остарялата днес единица [[мириаметър]], равен на 10 km{{hrf|spasslernen.de|2011}}{{hrf|Malaisé|1842|307-322}}]]


[[Метрична система|Метричната система]] е въведена за първи път по време на [[Френска революция|Френската революция]], като първоначално включва само [[метър]]а и [[килограм]]а като стандарти за [[дължина]] и [[маса (величина)|маса]]. През 30-те години на XIX век [[Карл Фридрих Гаус]] поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и [[време]]. През 60-те години група учени, работещи за [[Британска асоциация за напредък на науката|Британската асоциация за напредък на науката]], формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на [[Електричество|електрически]] единици до 1900 година, когато [[Джовани Джорджи]] установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.
[[Метрична система|Метричната система]] е въведена за първи път по време на [[Френска революция|Френската революция]], като първоначално включва само [[метър]]а и [[килограм]]а като стандарти за [[дължина]] и [[маса (величина)|маса]]. През 30-те години на XIX век [[Карл Фридрих Гаус]] поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и [[време]]. През 60-те години група учени, работещи за [[Британска асоциация за напредък на науката|Британската асоциация за напредък на науката]], формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на [[Електричество|електрически]] единици до 1900 година, когато [[Джовани Джорджи]] установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.
Ред 31: Ред 31:


=== В България ===
=== В България ===
Съгласно чл. 11 от Закона за измерванията, в Република България разрешени за използване са единиците от Международната система единици (SI), също единиците, използвани ''заедно'' със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.
Съгласно чл. 11 от Закона за измерванията, в Република България разрешени за използване са единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани ''заедно'' със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.


До 90-те г. в България (подобно на [[СССР]]) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти [[БДС ISO 31]] (по-късно заменени от [[ISO/IEC 80000]]). Същевременно се преработва Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в страната ни (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва [[s:Наредба за единиците за измерване|Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България]].
До 90-те г. в България (подобно на [[СССР]]) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти [[БДС ISO 31]] (по-късно заменени от [[ISO/IEC 80000]]). Същевременно се преработва Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в страната ни (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва [[s:Наредба за единиците за измерване|Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България]].
Ред 38: Ред 38:
* Означенията се изписват с малки [[Латиница|латински]] или гръцки [[буква|букви]], освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на [[Блез Паскал]] (Blaise Pascal), е [[Паскал (единица)|Pa]], докато самата [[единица]] се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение, литъра, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L).
* Означенията се изписват с малки [[Латиница|латински]] или гръцки [[буква|букви]], освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на [[Блез Паскал]] (Blaise Pascal), е [[Паскал (единица)|Pa]], докато самата [[единица]] се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение, литъра, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L).


* Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“).
* Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“) ''(отнася се за английския език)''.


* Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например ''m'' за маса, ''l'' за дължина).
* Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например ''m'' за маса, ''l'' за дължина).
Ред 100: Ред 100:
=== Допълнителни и производни единици ===
=== Допълнителни и производни единици ===


Единиците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на BIMP).
Единиците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на [[BIMP]]).
Производните единици в SI се получават чрез произведения от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени количества имат имена.
Производните единици в SI се получават чрез произведения от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени количества имат имена.



Версия от 20:11, 27 януари 2014

Схема на седемте основни единици на МСЕ - келвин, секунда, метър, килограм, кандела, мол и ампер - и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и метърът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.

Международната система единици (МСЕ или SI, Шаблон:Lang-fr[1]) е съвременната форма на метричната система и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от около 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.

Стандартите на МСЕ, публикувани през 1960 година, са резултат от процес, започнал през 1948 година, и се основават на старата система метър-килограм-секунда (MKS), а не на конкурентната система сантиметър-грам-секунда (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.

Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър-грам-секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM), организация, създадена с Метричната конвенция през 1875 година, успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на МСЕ, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.

Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В Съединените щати метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от МСЕ. Във Великобритания и Канада МСЕ е въведена частично, като в някои области продължават да се използват имперски единици.

История

Граничен камък на границата между Австро-Унгария и Италия през XIX век, надписът на който използва остарялата днес единица мириаметър, равен на 10 km[2][3]

Метричната система е въведена за първи път по време на Френската революция, като първоначално включва само метъра и килограма като стандарти за дължина и маса. През 30-те години на XIX век Карл Фридрих Гаус поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и време. През 60-те години група учени, работещи за Британската асоциация за напредък на науката, формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на електрически единици до 1900 година, когато Джовани Джорджи установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.

Междувременно през 1875 година Метричната конвенция прехвърля отговорността за сравняване на килограма и метъра с договорени прототипи от френски към международен контрол. През 1921 година Конвенцията е разширена, обхващайки всички физични величини, включително електрическите единици, първоначално дефинирани през 1893 година.

През 1948 година е започната мащабна ревизия на метричната система, която разработва Практическа система единици - тя е публикувана през 1960 година под името Международна система единици.

Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM), които се провеждат веднъж на 4 години в Париж.[4] Името на системата е дадено през 1960 г.

Международната система е изградена върху седем основни единици като килограма и метъра. Чрез тях се определят различни производни единици. Системата също определя някои представки, чрез които се образуват кратни или дробни на единиците. Например представката кило означава хиляда пъти по-голямо, така че километърът е равен на 1 000 метра; представката мили означава хиляда пъти по-малко, така че милиграмът е равен на 1 / 1000 от грама и т. н.

Международният стандарт ISO/IEC 80000 (издаден съвместно от IEC и ISO) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици.[5]

Разпространение на системата

Три държави не са приели SI като официална мерна система: Либерия, Мианмар и САЩ.

Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и Обединеното кралство), използват SI, за да ги дефинират.

В България

Съгласно чл. 11 от Закона за измерванията, в Република България разрешени за използване са единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани заедно със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.

До 90-те г. в България (подобно на СССР) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти БДС ISO 31 (по-късно заменени от ISO/IEC 80000). Същевременно се преработва Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в страната ни (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България.

Изписване на единиците

  • Означенията се изписват с малки латински или гръцки букви, освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на Блез Паскал (Blaise Pascal), е Pa, докато самата единица се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение, литъра, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L).
  • Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“) (отнася се за английския език).
  • Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например m за маса, l за дължина).
  • Между числата и означенията се оставя интервал: 2,21 kg, 7,3.10² m².
  • Между цифрите в групи по три се оставят интервали, например 1 000 000 или 342 142 (а не запетайки или точки като 1,000,000 или 1.000.000).
  • Дробната част на числото се отделя с десетична запетая. Числото „двадесет и четири цяло и петдесет и една стотни“ се изписва „24,51“. През 1997 г. Международният комитет за мерки и теглилки приема, че британската десетична точка може да се използва в текстове, написани на английски език („24.51“). За всички други езици официалният стандарт остава десетичната запетая.

Единици

Основни единици

В SI са дефинирани седем основни единици заедно с представки. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. Символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер), защото идват от имена на хора.

Много други единици, които не са част от SI (такава единица е например литърът), са приети да се използват заедно със SI.

Основни единици[6]
Име Означение Мярка за Определение
метър m Дължина Единицата за дължина е дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299792458 от секундата.
килограм kg Маса Единицата за маса е равна на масата на международния прототип на килограма (цилиндър, изработен от сплав на платина и иридий), съхраняван в Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM) в Париж.
секунда s Време Единицата за време е продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133.
ампер A Електрически ток Единицата за електрически ток е постоянен електрически ток, който при протичане по два успоредни праволинейни проводника с безкрайна дължина и незначително кръгово напречно сечение, поставени на разстояние 1 метър един от друг във вакуум, създава между тези два проводника взаимодействие със сила 2.10-7 нютона на всеки метър от тяхната дължина.
келвин K Термодинамична температура Единицата за термодинамична температура представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата.
мол mol Количество вещество Единицата за количество вещество е количеството вещество на система, съдържаща толкова структурни единици (елементи), колкото атома се съдържат в 0,012 килограма въглерод 12 (структурните единици са 6,023×1023 или число на Авогадро).
кандела cd Интензитет на светлината Единицата за интензитет на светлината е силата на светлината в дадена посока от източник, излъчващ монохроматично лъчение с честота 540.1012 херца и интензитет на лъчението в тази посока 1/683 вата на стерадиан.

Допълнителни и производни единици

Единиците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на BIMP). Производните единици в SI се получават чрез произведения от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени количества имат имена.

Единици за ъгъл
Име Означение Мярка за Определение
радиан rad Равнинен ъгъл Радиан е ъгълът между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността му дъга, равна на неговия радиус.
стерадиан sr Пространствен ъгъл Стерадиан е пространственият ъгъл на конус с връх в центъра на сфера с радиус r, който отрязва от повърхността на сферата площ, равна на площта на квадрат със страна, равна на радиуса на сферата ().
Производни единици
Мярка за Име Означение Изразяване чрез основни единици
Честота херц Hz s-1
Сила нютон N kg.m/s ²
Енергия джаул J N.m = kg.m²/s²
Мощност ват W J/s = kg.m²/s3
Налягане, механично напрежение паскал Pa N/m² = kg/(m.s²)
Светлинен поток лумен lm cd.sr
Осветеност лукс lx cd sr/m²
Електрически заряд кулон C A.s
Електрически потенциал волт V J/C = kg m²/A s3
Електрическо съпротивление ом Ω V/A = kg.m²/s3.A²
Електрически капацитет фарад F A².s4/kg.m²
Магнитен поток вебер Wb kg m²/s² A
Магнитна индукция тесла T Wb/m² = kg/s² A
Индуктивност хенри H kg m²/s² A²
Електрическа проводимост сименс S Ω -1 = kg-1 m-2 s3
Активност на радиоактивен източник бекерел Bq s-1
Погълната доза (от йонизираща радиация) грей Gy J/kg = m²/s²
Еквивалентна доза (от йонизираща радиация) сиверт Sv J/kg = m²/s²

Международна скала (SI)

Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част. Съществуват две числови скали (дълга и къса). България ползва късата числова скала --> Имена на числата

С думи(дълга скала) С думи(къса скала) Представка Символ Десетична дроб Степен Международна 
скала
1/квадрилионна 1/септилионна йокто<->yocto y 0.000,000,000,000,000,000,000,001 10−24 −24
1/трилиардна 1/секстилионна зепто<->zepto z 0.000,000,000,000,000,000,001 10−21 −21
1/трилионна 1/квинтилионна ато<->atto a 0.000,000,000,000,000,001 10−18 −18
1/билиардна 1/квадрилионна фемто<->femto f 0.000,000,000,000,001 10−15 −15
1/билионна 1/трилионна пико<->pico p 0.000,000,000,001 10−12 −12
1/милиардна 1/милиардна нано<->nano n 0.000,000,001 10−9 −9
1/милионна 1/милионна микро<->micro µ 0.000,001 10−6 −6
1/хилядна 1/хилядна мили<->milli m 0.001 10−3 −3
1/стотна 1/стотна центи<->centi c 0.01 10−2 −2
1/десета 1/десета деци<->deci d 0.1 10−1 −1
1 1 1 100 0
десет десет дека<->deca da 10 101 1
сто сто хекто<->hecto h 100 102 2
хиляда хиляда кило<->kilo k 1,000 103 3
милион милион мега<->mega M 1,000,000 106 6
милиард милиард гига<->giga G 1,000,000,000 109 9
билион трилион тера<->tera T 1,000,000,000,000 1012 12
билиард квадрилион пета<->peta P 1,000,000,000,000,000 1015 15
трилион квинтилион екса<->exa E 1,000,000,000,000,000,000 1018 18
трилиард секстилион зета<->zetta Z 1,000,000,000,000,000,000,000 1021 21
квадрилион септилион йота<->yotta Y 1,000,000,000,000,000,000,000,000 1024 24

Бележки

1) Единицата градус Целзий е друго (специално) наименование на единицата келвин. Температурата по Целзий се означава с „°С“ и се определя като разликата

t = Т - Т0

между двете термодинамични температури Т и Т0, където Т0 = 273,15 К. Температурен интервал или температурна разлика имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.

2) При използване на „мол“ видът на структурните единици (елементи) трябва да бъде определен и те могат да бъдат атоми, молекули, йони, електрони, други частици или определени групи от тях.

Бележки

Цитирани източници

Литература

  • I. Mills, Tomislav Cvitas, Klaus Homann, Nikola Kallay, IUPAC: Quantities, Units and Symbols in Physical Chemistry, 2nd ed., Blackwell Science Inc 1993, ISBN 0-632-03583-8.

Вижте също

Външни препратки

Официални

Информация

Конвертори

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA