Правна норма: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м →Видове |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на: |
Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на: |
||
* регулиращи |
* регулиращи – норми, обвързани с регулиращата функция на правото; |
||
* охранителни |
* охранителни – обвързани с охранителната функция на правото; |
||
* задължаващи |
* задължаващи – съдържат изискване към субекта да извърши активно действие; |
||
* забраняващи |
* забраняващи – съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни действия, т.е. да има пасивно поведение; |
||
* оправомощаващи |
* оправомощаващи –правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки; |
||
* заповеднически (императивни) - определят като задължително определено правило за поведение (напр. нормата на чл.9 ал.1 от НК: "[[Престъпление]] е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо"); |
* заповеднически (императивни) - определят като задължително определено правило за поведение (напр. нормата на чл.9 ал.1 от НК: "[[Престъпление]] е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо"); |
||
* диспозитивни |
* диспозитивни –предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само ако това поведение не бъде определено. Нормата е на разположение (в диспозиция) на правния субект и той решава дали да се съобрази със съдържанието ѝ; |
||
* декларативни – съдържат правен принцип; |
* декларативни – съдържат правен принцип; |
||
* дефинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие; |
* дефинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие; |
||
* препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия [[нормативен акт]]; |
* препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия [[нормативен акт]]; |
||
* бланкетни – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт; |
* бланкетни – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт; |
||
* оперативни |
* оперативни – свързани с очертаване на действието на правните норми (влизане в сила, изменение, отмяна); |
||
* колизионни |
* колизионни –норми, решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното частно право. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 11:14, 28 януари 2014
- За други значения на думата норма, вижте норма (пояснение)
Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях. Правните норми се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици - санкции. [1]
Структура на правната норма
В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.
Видове
Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:
- регулиращи – норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
- охранителни – обвързани с охранителната функция на правото;
- задължаващи – съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
- забраняващи – съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни действия, т.е. да има пасивно поведение;
- оправомощаващи –правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки;
- заповеднически (императивни) - определят като задължително определено правило за поведение (напр. нормата на чл.9 ал.1 от НК: "Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо");
- диспозитивни –предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само ако това поведение не бъде определено. Нормата е на разположение (в диспозиция) на правния субект и той решава дали да се съобрази със съдържанието ѝ;
- декларативни – съдържат правен принцип;
- дефинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие;
- препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия нормативен акт;
- бланкетни – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт;
- оперативни – свързани с очертаване на действието на правните норми (влизане в сила, изменение, отмяна);
- колизионни –норми, решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното частно право.
Източници
- ↑ Основи на правото (книга първа), проф. д-р Емил Златарев и колектив, София, 2007, изд. "Сиела"