Международна система единици: Разлика между версии
добавки по ен: |
Премахнати редакции 5169466 до 5169587 на Gerata89 - допълнените данни са за Имена на числата |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:SI base unit.svg|мини|upright=1.2|Схема на седемте основни единици на |
[[Файл:SI base unit.svg|мини|upright=1.2|Схема на седемте основни единици на SI - [[келвин]], [[секунда]], [[метър]], [[килограм]], [[кандела]], [[мол]] и [[ампер]] - и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и метърът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.]] |
||
'''Международната система единици''' ('''SI''', {{lang-fr|на=от|Système international d'unités}}{{hrf|BIPM|2014a}}) е съвременната форма на [[метрична система|метричната система]] и е най-широко използваната [[Системи единици|система единици]] както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от около 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители. |
'''Международната система единици''' (международно означение '''SI''', {{lang-fr|на=от|Système international d'unités}}{{hrf|BIPM|2014a}}) е съвременната форма на [[метрична система|метричната система]] и е най-широко използваната [[Системи единици|система единици]] както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от около 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители. |
||
Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 година, са резултат от процес, започнал през 1948 година, и се основават на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), а не на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция. |
Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 година, са резултат от процес, започнал през 1948 година, и се основават на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), а не на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция. |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
[[Файл:Non-Metric User.svg|thumb|right|upright=1.5|Три държави не са приели SI като официална мерна система: [[Либерия]], [[Мианмар]] и [[Съединени американски щати|САЩ]].]] |
[[Файл:Non-Metric User.svg|thumb|right|upright=1.5|Три държави не са приели SI като официална мерна система: [[Либерия]], [[Мианмар]] и [[Съединени американски щати|САЩ]].]] |
||
Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна. Страните, които все още признават и други единици |
Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна, вкл. в България. Страните, които все още признават и други единици (напр. [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Обединено кралство|Обединеното кралство]]), използват SI, за да ги дефинират. |
||
(напр. [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Обединено кралство|Обединеното кралство]]), използват SI, за да ги дефинират. |
|||
=== В България === |
=== В България === |
||
Съгласно чл. 11 от Закона за измерванията, в Република България разрешени за използване |
Съгласно чл. 3 и 11 от Закона за измерванията, в Република България са разрешени за използване само единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани ''заедно'' със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици. |
||
До 90-те г. в България (подобно на [[СССР]]) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти [[БДС ISO 31]] (по-късно заменени от [[ISO/IEC 80000]]). Същевременно се преработва Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в страната ни (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва [[s:Наредба за единиците за измерване|Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България]]. |
До 90-те г. в България (подобно на [[СССР]]) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти [[БДС ISO 31]] (по-късно заменени от [[ISO/IEC 80000]]). Същевременно се преработва Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в страната ни (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва [[s:Наредба за единиците за измерване|Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България]]. |
||
Ред 229: | Ред 228: | ||
|} |
|} |
||
=== Представки === |
|||
=== Международна скала (SI) === |
|||
Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки, кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част. |
|||
Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част. Съществуват две числови скали (дълга и къса). България ползва късата числова скала --> [[Имена на числата]] |
|||
{|class="wikitable" style="margin:1em auto 1em auto;line-height:1.4" |
{|class="wikitable" style="margin:1em auto 1em auto;line-height:1.4" |
||
|+ [[Представки SI|Стандартни представки, използвани в SI]] |
|||
|-style="font-size:90%" |
|-style="font-size:90%" |
||
!rowspan="3"| По-големи от основната единица |
|||
{| class="wikitable" |
|||
! Име |
|||
! С думи(дълга скала) |
|||
! |
|||
! С думи(къса скала) |
|||
! [[дека-]] |
|||
! Представка |
|||
! [[хекто-]] |
|||
! Символ |
|||
! [[кило-]] |
|||
! Десетична дроб |
|||
! [[мега-]] |
|||
! Степен |
|||
! [[гига-]] |
|||
! Международна <br />скала |
|||
! [[тера-]] |
|||
|- |
|||
! [[пета-]] |
|||
| 1/квадрилионна |
|||
! [[екса-]] |
|||
| 1/септилионна |
|||
! [[сета-]] |
|||
| йокто<->yocto |
|||
! [[йота-]] |
|||
| y |
|||
|-style="font-size:90%" |
|||
| 0.000,000,000,000,000,000,000,001 |
|||
! Означение |
|||
| 10<sup>−24</sup> |
|||
| |
|||
| −24 |
|||
| |
| da |
||
| h |
|||
| 1/трилиардна |
|||
| k |
|||
| 1/секстилионна |
|||
| M |
|||
| зепто<->zepto |
|||
| |
| G |
||
| T |
|||
| 0.000,000,000,000,000,000,001 |
|||
| P |
|||
| 10<sup>−21</sup> |
|||
| |
| E |
||
| |
| Z |
||
| Y |
|||
| 1/трилионна |
|||
|-style="font-size:90%" |
|||
| 1/квинтилионна |
|||
! Стойност |
|||
| ато<->atto |
|||
| a |
|||
| 0.000,000,000,000,000,001 |
|||
| 10<sup>−18</sup> |
|||
| −18 |
|||
|- |
|||
| 1/билиардна |
|||
| 1/квадрилионна |
|||
| фемто<->femto |
|||
| f |
|||
| 0.000,000,000,000,001 |
|||
| 10<sup>−15</sup> |
|||
| −15 |
|||
|- |
|||
| 1/билионна |
|||
| 1/трилионна |
|||
| пико<->pico |
|||
| p |
|||
| 0.000,000,000,001 |
|||
| 10<sup>−12</sup> |
|||
| −12 |
|||
|- |
|||
| 1/милиардна |
|||
| 1/милиардна |
|||
| нано<->nano |
|||
| n |
|||
| 0.000,000,001 |
|||
| 10<sup>−9</sup> |
|||
| −9 |
|||
|- |
|||
| 1/милионна |
|||
| 1/милионна |
|||
| микро<->micro |
|||
| µ |
|||
| 0.000,001 |
|||
| 10<sup>−6</sup> |
|||
| −6 |
|||
|- |
|||
| 1/хилядна |
|||
| 1/хилядна |
|||
| мили<->milli |
|||
| m |
|||
| 0.001 |
|||
| 10<sup>−3</sup> |
|||
| −3 |
|||
|- |
|||
| 1/стотна |
|||
| 1/стотна |
|||
| центи<->centi |
|||
| c |
|||
| 0.01 |
|||
| 10<sup>−2</sup> |
|||
| −2 |
|||
|- |
|||
| 1/десета |
|||
| 1/десета |
|||
| деци<->deci |
|||
| d |
|||
| 0.1 |
|||
| 10<sup>−1</sup> |
|||
| −1 |
|||
|- |
|||
| 1 |
|||
| 1 |
|||
| – |
|||
| – |
|||
| 1 |
|||
| 10<sup>0</sup> |
| 10<sup>0</sup> |
||
| 0 |
|||
|- |
|||
| десет |
|||
| десет |
|||
| дека<->deca |
|||
| da |
|||
| 10 |
|||
| 10<sup>1</sup> |
| 10<sup>1</sup> |
||
| 1 |
|||
|- |
|||
| сто |
|||
| сто |
|||
| хекто<->hecto |
|||
| h |
|||
| 100 |
|||
| 10<sup>2</sup> |
| 10<sup>2</sup> |
||
| 2 |
|||
|- |
|||
| хиляда |
|||
| хиляда |
|||
| кило<->kilo |
|||
| k |
|||
| 1,000 |
|||
| 10<sup>3</sup> |
| 10<sup>3</sup> |
||
| 3 |
|||
|- |
|||
| милион |
|||
| милион |
|||
| мега<->mega |
|||
| M |
|||
| 1,000,000 |
|||
| 10<sup>6</sup> |
| 10<sup>6</sup> |
||
| 6 |
|||
|- |
|||
| милиард |
|||
| милиард |
|||
| гига<->giga |
|||
| G |
|||
| 1,000,000,000 |
|||
| 10<sup>9</sup> |
| 10<sup>9</sup> |
||
| 9 |
|||
|- |
|||
| билион |
|||
| трилион |
|||
| тера<->tera |
|||
| T |
|||
| 1,000,000,000,000 |
|||
| 10<sup>12</sup> |
| 10<sup>12</sup> |
||
| 12 |
|||
|- |
|||
| билиард |
|||
| квадрилион |
|||
| пета<->peta |
|||
| P |
|||
| 1,000,000,000,000,000 |
|||
| 10<sup>15</sup> |
| 10<sup>15</sup> |
||
| 15 |
|||
|- |
|||
| трилион |
|||
| квинтилион |
|||
| екса<->exa |
|||
| E |
|||
| 1,000,000,000,000,000,000 |
|||
| 10<sup>18</sup> |
| 10<sup>18</sup> |
||
| 18 |
|||
|- |
|||
| трилиард |
|||
| секстилион |
|||
| зета<->zetta |
|||
| Z |
|||
| 1,000,000,000,000,000,000,000 |
|||
| 10<sup>21</sup> |
| 10<sup>21</sup> |
||
| 21 |
|||
|- |
|||
| квадрилион |
|||
| септилион |
|||
| йота<->yotta |
|||
| Y |
|||
| 1,000,000,000,000,000,000,000,000 |
|||
| 10<sup>24</sup> |
| 10<sup>24</sup> |
||
|-style="font-size:2px" |
|||
| 24 |
|||
!colspan="12"| |
|||
|-style="font-size:90%" |
|||
!rowspan="3"| По-малки от основната единица |
|||
! Име |
|||
! |
|||
! [[деци-]] |
|||
! [[санти-]] |
|||
! [[мили-]] |
|||
! [[микро-]] |
|||
! [[нано-]] |
|||
! [[пико-]] |
|||
! [[фемто-]] |
|||
! [[ато-]] |
|||
! [[септо-]] |
|||
! [[йокто-]] |
|||
|-style="font-size:90%" |
|||
! Означение |
|||
| |
|||
| d |
|||
| c |
|||
| m |
|||
| µ |
|||
| n |
|||
| p |
|||
| f |
|||
| a |
|||
| z |
|||
| y |
|||
|-style="font-size:90%" |
|||
! Стойност |
|||
| 10<sup>0</sup> |
|||
| 10<sup>−1</sup> |
|||
| 10<sup>−2</sup> |
|||
| 10<sup>−3</sup> |
|||
| 10<sup>−6</sup> |
|||
| 10<sup>−9</sup> |
|||
| 10<sup>−12</sup> |
|||
| 10<sup>−15</sup> |
|||
| 10<sup>−18</sup> |
|||
| 10<sup>−21</sup> |
|||
| 10<sup>−24</sup> |
|||
|} |
|} |
||
Версия от 14:31, 28 януари 2014
Международната система единици (международно означение SI, Шаблон:Lang-fr[1]) е съвременната форма на метричната система и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от около 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.
Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 година, са резултат от процес, започнал през 1948 година, и се основават на старата система метър-килограм-секунда (MKS), а не на конкурентната система сантиметър-грам-секунда (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.
Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър-грам-секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM), организация, създадена с Метричната конвенция през 1875 година, успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на Международната система единици, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.
Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В Съединените щати метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от Международната система. Във Великобритания и Канада Международната система единици е въведена частично, като в някои области продължават да се използват имперски единици.
История
Метричната система е въведена за първи път по време на Френската революция, като първоначално включва само метъра и килограма като стандарти за дължина и маса. През 30-те години на XIX век Карл Фридрих Гаус поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и време. През 60-те години група учени, работещи за Британската асоциация за напредък на науката, формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на електрически единици до 1900 година, когато Джовани Джорджи установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.
Междувременно през 1875 година Метричната конвенция прехвърля отговорността за сравняване на килограма и метъра с договорени прототипи от френски към международен контрол. През 1921 година Конвенцията е разширена, обхващайки всички физични величини, включително електрическите единици, първоначално дефинирани през 1893 година.
През 1948 година е започната мащабна ревизия на метричната система, която разработва Практическа система единици - тя е публикувана през 1960 година под името Международна система единици. През 1954 година X-тата Генерална конференция по мерки и теглилки определя електрическия ток като четвърта основна величина на Практическата система единици и добавя две нови основни величини - температура и интензитет на светлината, с което основните величини стават шест, а съответните им основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин и кандела. През 1971 година е добавена и седма величина, количество вещество, представяна с единицата мол.
Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM), които се провеждат веднъж на 4 години в Париж.[4]
Некоординирано развитие
Метрична конвенция
Създаване на Международната система единици
Международният стандарт ISO/IEC 80000 (издаден съвместно от IEC и ISO) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици.[5]
Разпространение на системата
Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна, вкл. в България. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и Обединеното кралство), използват SI, за да ги дефинират.
В България
Съгласно чл. 3 и 11 от Закона за измерванията, в Република България са разрешени за използване само единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани заедно със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.
До 90-те г. в България (подобно на СССР) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти БДС ISO 31 (по-късно заменени от ISO/IEC 80000). Същевременно се преработва Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в страната ни (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона се разработва Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България.
Изписване на единиците
- Означенията се изписват с малки латински или гръцки букви, освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на Блез Паскал (Blaise Pascal), е Pa, докато самата единица се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение, литъра, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L).
- Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“) (отнася се за английския език).
- Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например m за маса, l за дължина).
- Между числата и означенията се оставя интервал: 2,21 kg, 7,3.10² m².
- Между цифрите в групи по три се оставят интервали, например 1 000 000 или 342 142 (а не запетайки или точки като 1,000,000 или 1.000.000).
- Дробната част на числото се отделя с десетична запетая. Числото „двадесет и четири цяло и петдесет и една стотни“ се изписва „24,51“. През 1997 г. Международният комитет за мерки и теглилки приема, че британската десетична точка може да се използва в текстове, написани на английски език („24.51“). За всички други езици официалният стандарт остава десетичната запетая.
Единици
Основни единици
В SI са дефинирани седем основни единици заедно с представки. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. Символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер), защото идват от имена на хора.
Много други единици, които не са част от SI (такава единица е например литърът), са приети да се използват заедно със SI.
Име | Означение | Мярка за | Определение |
---|---|---|---|
метър | m | Дължина | Единицата за дължина е дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299792458 от секундата. |
килограм | kg | Маса | Единицата за маса е равна на масата на международния прототип на килограма (цилиндър, изработен от сплав на платина и иридий), съхраняван в Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM) в Париж. |
секунда | s | Време | Единицата за време е продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133. |
ампер | A | Електрически ток | Единицата за електрически ток е постоянен електрически ток, който при протичане по два успоредни праволинейни проводника с безкрайна дължина и незначително кръгово напречно сечение, поставени на разстояние 1 метър един от друг във вакуум, създава между тези два проводника взаимодействие със сила 2.10-7 нютона на всеки метър от тяхната дължина. |
келвин | K | Термодинамична температура | Единицата за термодинамична температура представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата. |
мол | mol | Количество вещество | Единицата за количество вещество е количеството вещество на система, съдържаща толкова структурни единици (елементи), колкото атома се съдържат в 0,012 килограма въглерод 12 (структурните единици са 6,023×1023 или число на Авогадро). |
кандела | cd | Интензитет на светлината | Единицата за интензитет на светлината е силата на светлината в дадена посока от източник, излъчващ монохроматично лъчение с честота 540.1012 херца и интензитет на лъчението в тази посока 1/683 вата на стерадиан. |
Допълнителни и производни единици
Единиците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на BIMP). Производните единици в SI се получават чрез произведения от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени количества имат имена.
Име | Означение | Мярка за | Определение |
---|---|---|---|
радиан | rad | Равнинен ъгъл | Радиан е ъгълът между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността му дъга, равна на неговия радиус. |
стерадиан | sr | Пространствен ъгъл | Стерадиан е пространственият ъгъл на конус с връх в центъра на сфера с радиус r, който отрязва от повърхността на сферата площ, равна на площта на квадрат със страна, равна на радиуса на сферата (r²). |
Мярка за | Име | Означение | Изразяване чрез основни единици |
---|---|---|---|
Честота | херц | Hz | s-1 |
Сила | нютон | N | kg.m/s ² |
Енергия | джаул | J | N.m = kg.m²/s² |
Мощност | ват | W | J/s = kg.m²/s3 |
Налягане, механично напрежение | паскал | Pa | N/m² = kg/(m.s²) |
Светлинен поток | лумен | lm | cd.sr |
Осветеност | лукс | lx | cd sr/m² |
Електрически заряд | кулон | C | A.s |
Електрически потенциал | волт | V | J/C = kg m²/A s3 |
Електрическо съпротивление | ом | Ω | V/A = kg.m²/s3.A² |
Електрически капацитет | фарад | F | A².s4/kg.m² |
Магнитен поток | вебер | Wb | kg m²/s² A |
Магнитна индукция | тесла | T | Wb/m² = kg/s² A |
Индуктивност | хенри | H | kg m²/s² A² |
Електрическа проводимост | сименс | S | Ω -1 = kg-1 m-2 s3 A² |
Активност на радиоактивен източник | бекерел | Bq | s-1 |
Погълната доза (от йонизираща радиация) | грей | Gy | J/kg = m²/s² |
Еквивалентна доза (от йонизираща радиация) | сиверт | Sv | J/kg = m²/s² |
Представки
Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки, кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част.
По-големи от основната единица | Име | дека- | хекто- | кило- | мега- | гига- | тера- | пета- | екса- | сета- | йота- | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Означение | da | h | k | M | G | T | P | E | Z | Y | ||
Стойност | 100 | 101 | 102 | 103 | 106 | 109 | 1012 | 1015 | 1018 | 1021 | 1024 | |
По-малки от основната единица | Име | деци- | санти- | мили- | микро- | нано- | пико- | фемто- | ато- | септо- | йокто- | |
Означение | d | c | m | µ | n | p | f | a | z | y | ||
Стойност | 100 | 10−1 | 10−2 | 10−3 | 10−6 | 10−9 | 10−12 | 10−15 | 10−18 | 10−21 | 10−24 |
Бележки
1) Единицата градус Целзий е друго (специално) наименование на единицата келвин.
Температурата по Целзий се означава с „°С“ и се определя като разликата
t = Т - Т0
между двете термодинамични температури Т и Т0, където Т0 = 273,15 К. Температурен интервал или температурна разлика имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.
2) При използване на „мол“ видът на структурните единици (елементи) трябва да бъде определен и те могат да бъдат атоми, молекули, йони, електрони, други частици или определени групи от тях.
Бележки
- ↑ BIPM 2014a.
- ↑ spasslernen.de 2011.
- ↑ Malaisé 1842, с. 307 – 322.
- ↑ BIPM 2014b.
- ↑ ISO 2009.
- ↑ Taylor 2008, с. 23.
- Цитирани източници
- Resolution 12 of the 11th meeting of the CGPM (1960) // bipm.org. BIPM, 2014a. Посетен на 2014-01-27. (на английски)
- Conférence générale des poids et mesures // bipm.org. BIPM, 2014b. Посетен на 2014-01-27. (на английски)
- ISO 80000-1:2009. Quantities and units -- Part 1: General // iso.org. ISO, 2009. Посетен на 2014-01-27. (на английски)
- Malaisé, Ferdinand Malaisé. Theoretisch-practischer Unterricht im Rechnen. München, 1842. Посетен на 2013-01-07. (на немски)
- Amtliche Maßeinheiten in Europa 1842 // spasslernen.de. spasslernen.de, 2011. Посетен на 2011-03-26. (на немски)
- Taylor, Barry N. et al. The International System of Units (SI). Gaithersburg, MD, National Institute of Standards and Technology, 2008. Посетен на 2008-06-18. (на английски)
Литература
- I. Mills, Tomislav Cvitas, Klaus Homann, Nikola Kallay, IUPAC: Quantities, Units and Symbols in Physical Chemistry, 2nd ed., Blackwell Science Inc 1993, ISBN 0-632-03583-8.
Вижте също
- Други системи за измерване: Имперски единици, Обичайни единици в САЩ, Система Метър-тон-секунда и Китайски единици
- Преход към метричната система
- Метрична система в САЩ
- Метрология
- UTC (Координирано универсално време)
- Представки за означаване на кратни и дробни величини
- Двоични представки — използвани за количествено изразяване на големи обеми цифрова информация (цифрови данни)
- Порядък на величините
Външни препратки
Официални
- Международно бюро за мерки и теглилки (BIMP)
- Най-важното от SI
- Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България, Държавен вестник брой 115 (2002 г.)
Информация
- SI -- Its History and Use in Science and Industry
- Nelson, Robert A., "The International System of Units Its History and Use in Science and Industry". Via Satellite, February 2000
- Метричната система - и на Луната! (на англ.)
Конвертори