Мара Белчева: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=32&LangID=1 Произведения] |
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=32&LangID=1 Произведения] |
||
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&frbg=&scp.scps=&tab=default_tab&dstmp=1391114021665&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B0+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0&fn=search&vid=NALIS_VIEW%2F%2F Намерете повече информация за Мара Белчева в Своден Каталог НАБИС] |
|||
{{Уикиизточник автор|Мара Белчева}} |
{{Уикиизточник автор|Мара Белчева}} |
||
Версия от 20:37, 30 януари 2014
| Мара Белчева | |
 | |
| Родена | 8 септември 1868 г. |
|---|---|
| Починала | 16 март 1937 г. (на 69 г.) |
| Националност | българка |
| Жанр | поезия |
| Мара Белчева в Общомедия | |
Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).
Биография
Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).
Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
