Кълвачоподобни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м Замяна на Шаблон:Taxobox с Шаблон:Taxobox
authority
Ред 1: Ред 1:
{{Taxobox
{{Taxobox
| name = Кълвачоподобни
| image = BlackWoods.jpg
| image = BlackWoods.jpg
| image_caption = ''Dryocopus martius ''
| image_caption = ''[[Dryocopus martius]]''
| regnum = Animalia
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
| regnum-bg = [[Животни]]
Ред 12: Ред 11:
| ordo-bg = '''Кълвачоподобни'''
| ordo-bg = '''Кълвачоподобни'''
| rank = Piciformes
| rank = Piciformes
| rank_authority =
| rank_authority = [[Bernhard Meyer|Meyer]] & [[Johann Wolf|Wolf]], 1810
}}
}}
⚫
'''Кълвачоподобните''' (''Piciformes'') са разред, включващ близо 400 дребни и средни по размер [[птици]]. Характерно за него е разположението на пръстите на краката, два напред и два назад. Подобно разположение се наблюдава и при [[папагали]]те и то показва значително от еволюционна гледна точка приспособяване към дървесния начин на живот. [[Опашка]]та е къса, твърда и служи за опора. [[Език (анатомия)|Език]]ът завършва с вроговен и заострен израстък, служещ за изваждане на [[насекоми]]те и техните [[ларва|ларви]] от кората и ствола на дърветата. Самият [[Език (анатомия)|език]] е изключително дълъг и понякога надвишава двойно дължината на главата, заедно с [[човка]]та.


== Общи сведения ==
⚫
Разредът включва близо 400 дребни и средни по размер [[птици]]. Характерно за него е разположението на пръстите на краката, два напред и два назад. Подобно разположение се наблюдава и при [[папагали]]те и то показва значително от еволюционна гледна точка приспособяване към дървесния начин на живот. [[Опашка]]та е къса, твърда и служи за опора. [[Език (анатомия)|Език]]ът завършва с вроговен и заострен израстък, служещ за изваждане на [[насекоми]]те и техните [[ларва|ларви]] от кората и ствола на дърветата. Самият [[Език (анатомия)|език]] е изключитено дълъг и понякога надвишава двойно дължината на главата, заедно с [[човка]]та.


== Разпространение ==
== Разпространение ==
Ред 32: Ред 28:
# [[Picoides minor]] — Малък пъстър кълвач
# [[Picoides minor]] — Малък пъстър кълвач
# [[Picoides tridactylus]] — Трипръст кълвач
# [[Picoides tridactylus]] — Трипръст кълвач

== Начин на живот и хранене ==
== Начин на живот и хранене ==
Основната част от времето прекарват по стеблата на дърветата, като много рядко кацат по самите клони, за разлика от останалите птици. Предимно насекомоядни видове, но при нужда са всеядни. Храната си търсят пробивайки и издълбавайки кората и ствола на дървото. По време на дълбаенето нанасят изключително силни удари с [[човка]].
Основната част от времето прекарват по стеблата на дърветата, като много рядко кацат по самите клони, за разлика от останалите птици. Предимно насекомоядни видове, но при нужда са всеядни. Храната си търсят пробивайки и издълбавайки кората и ствола на дървото. По време на дълбаенето нанасят изключително силни удари с [[човка]].

== Размножаване ==
== Размножаване ==
[[моногамия|Моногамни птици]], гнездят в дупки по дърветата, които най-често издълбават сами. По време на разможителния сезон ролята на сватбена песен изпълнява характерното барабанене по стволовете на дърветата. Малките се излюпват голи и безпомощни, и двамата родители се грижат за тях.
[[моногамия|Моногамни птици]], гнездят в дупки по дърветата, които най-често издълбават сами. По време на размножителния сезон ролята на сватбена песен изпълнява характерното барабанене по стволовете на дърветата. Малките се излюпват голи и безпомощни, и двамата родители се грижат за тях.


== Допълнителни сведения ==
== Допълнителни сведения ==
Много важна от екологична гледна точка група птици, осигуряват на много други видове подходящи места за гнездене, прочистват горите от голямо количество дървоядни [[насекоми]], недостъпни за останалите [[птици]], поддържайки по този начин екологичното равновесие. На територията на [[България]] всички представители на разреда са защитени от закона.
Много важна от екологична гледна точка група птици, осигуряват на много други видове подходящи места за гнездене, прочистват горите от голямо количество дървоядни [[насекоми]], недостъпни за останалите [[птици]], поддържайки по този начин екологичното равновесие. На територията на [[България]] всички представители на разреда са защитени от закона.

== Списък на семействата ==
== Списък на семействата ==
# [[Indicatoridae]] — Медопоказвачи
# [[Indicatoridae]] — Медопоказвачи
# [[Lybiidae]] — Либиеви
# [[Lybiidae]] — Либиеви
# [[Megalaimidae]] — Брадаткови
# [[Megalaimidae]] — Брадаткови
# [[Picidae]] — Кълвачови
# [[Picidae]] — Кълвачови
# [[Ramphastidae]] — Туканови
# [[Ramphastidae]] — Туканови


Версия от 12:44, 3 февруари 2014

Кълвачоподобни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
клас:Птици (Aves)
подклас:Същински птици (Neognathae)
надразред:Neoaves
надразред:Coraciimorphae
(без ранг):Picocoraciae
разред:Кълвачоподобни (Piciformes)
Научно наименование
B.Mey. & Joh.Wolf, 1810
Кълвачоподобни в Общомедия
[ редактиране ]

Кълвачоподобните (Piciformes) са разред, включващ близо 400 дребни и средни по размер птици. Характерно за него е разположението на пръстите на краката, два напред и два назад. Подобно разположение се наблюдава и при папагалите и то показва значително от еволюционна гледна точка приспособяване към дървесния начин на живот. Опашката е къса, твърда и служи за опора. Езикът завършва с вроговен и заострен израстък, служещ за изваждане на насекомите и техните ларви от кората и ствола на дърветата. Самият език е изключително дълъг и понякога надвишава двойно дължината на главата, заедно с човката.

Разпространение

Разпространени са в умерените и тропични области. В България се срещат 10 вида принадлежащи към едно семейство:

  • семейство Picidae — Кълвачови
  1. Jynx torquilla — Въртошийка
  2. Picus canus — Сив кълвач
  3. Picus viridis — Зелен кълвач
  4. Dryocopus martius — Черен кълвач
  5. Picoides major — Голям пъстър кълвач
  6. Picoides syriacus — Сирийски пъстър кълвач
  7. Picoides medius — Среден пъстър кълвач
  8. Picoides leucotos — Белогръб кълвач
  9. Picoides minor — Малък пъстър кълвач
  10. Picoides tridactylus — Трипръст кълвач

Начин на живот и хранене

Основната част от времето прекарват по стеблата на дърветата, като много рядко кацат по самите клони, за разлика от останалите птици. Предимно насекомоядни видове, но при нужда са всеядни. Храната си търсят пробивайки и издълбавайки кората и ствола на дървото. По време на дълбаенето нанасят изключително силни удари с човка.

Размножаване

Моногамни птици, гнездят в дупки по дърветата, които най-често издълбават сами. По време на размножителния сезон ролята на сватбена песен изпълнява характерното барабанене по стволовете на дърветата. Малките се излюпват голи и безпомощни, и двамата родители се грижат за тях.

Допълнителни сведения

Много важна от екологична гледна точка група птици, осигуряват на много други видове подходящи места за гнездене, прочистват горите от голямо количество дървоядни насекоми, недостъпни за останалите птици, поддържайки по този начин екологичното равновесие. На територията на България всички представители на разреда са защитени от закона.

Списък на семействата

  1. Indicatoridae — Медопоказвачи
  2. Lybiidae — Либиеви
  3. Megalaimidae — Брадаткови
  4. Picidae — Кълвачови
  5. Ramphastidae — Туканови
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кълвачоподобни&oldid=6033027“.