Разлика между версии на „Съединение (град)“

 

Град Съединение е и административен център на община Съединение. Община Съединение е обособена като самостоятелна административна единица на 26 декември 1978 г. с Указ № 2294 на Държавният съвет на НРБ.

 

Средната надморска височина е 280 метра. Общината включва в себе си следните населени места: град Съединение- общинският център и селата Царимир, Церетелево, Неделево, Любен, Правище, Голям Чардак, Малък Чардак, Найден Герово и Драгомир. Селищата са сравнително равномерно разположени на територията на общината.

 

 

 

Град Съединение и прилежащият му район като част от Горнотракийската низина имат преходно- континентален климат. Равнинният терен, наличието на добра канална мрежа и подпочвена вода, спомагат за отглеждането на интензивни култури. Почти през всички населени места на общината минават реки.

 

== История ==

Старото име на град Съединение е село Голямо Конаре.

 

 

Създаването на самото селище става по време на османското владичество. По исторически данни районът е бил благоприятен за отглеждане на коне. Имало е голям чифлик за отглеждане на коне за османската армия. С течение на времето много от селяните, работещи в чифлика, се заселили в района му. Така то се превърнало в най-голямото селище в околността и било наречено село Голямо Конаре.

Будните голямоконарци участват активно в борбата за извоюване на духовна и национална независимост – откриват килийно училище, построяват църква, създават читалище. Тук апостолът на свободата Васил Левски намира благодатна почва за изграждането на революционнен комитет, съставен от ревностни привърженици на идеята за национална независимост.

 

Навярно където сега се простира селото Голямо Конаре (дн. Съединение) землището е било покрито с непроходима гора толкова гъста, че не могло да се преминава през нея, а дърветата в нея били с диаметър от 2 до 3 метра.

Между големите дървета е имало тучни поляни и затова Голямо Конаре било предпочетено за развъдно място на царски коне. Може би още след турското нашествие тук е било определено място за турски коневъдни станции, а може да е служило за същата цел още в старо българско време, а турците само да са продължили завареното коневъдство.

 

Според административното деление, установено от временната руска администрация след Руско-турската Освободителна война, Овчехълмието, или турското „Коюн тепе наясъ”, образува отделна административна околия. В нея се включвали селата: Копривщица, Голямо Конаре (административен център на околията), Цалапица, Ферезлий (дн. Овчеполци), Ерелий (дн. Смилец), Айваджик (дн. Дюлево), Османово (дн. Кръстевич), Крастово (дн. Красново), Крушово, Яхларе (дн. Драгомир), Демирдишлий (дн. Найден Герово), Саръгьол (дн. Блатница), Кавакдере (дн. Тополидол), Масатларе (дн. Точиларци), Дорутлий (дн. Правище), Дълги герен (дн. Беловица), Карамустафларе (дн. Любен), Насваккьой (дн. Неделево), Думанлий (Церетелево), Елешница, Старо ново село (дн. Старосел), Арене (дн. Мътеница), Демирджиларе (дн. Старо Железаре), Демирнова махала (дн. Ново Железаре), Хамбарлий (дн. Житница), Селджиково (дн. Калояново), Дуванлий, Даутларе (дн. Царимир), Български чардак (дн. Голям чардак), Турски чардак (дн. Малък чардак), Строево, Карнофоля (дн. Войсил), Радиново, Костиево и Паничери.

Изборът на кмет ставал в черковния двор. Одобряван бил старият кмет, в противен случай бил избиран нов. Старият кмет предавал печата (меура) и кметския скиптър на новоизбрания. Имало и един ятаган, с който новоназначеният кмет съсичал куче пред насъбралото се множество, което съсичане е символизирало смелостта и правдата, с която новият кмет ще направлява селските работи ( древнобългарски ритуал, спомен от който е все още задавания въпрос: "Кой коли кучето ?"). Нарочни съветници не са избирани. Назначавани били аази (десетници) в махалите, които са предавали разпоредбите на кмета. За селските и общодържавните работи всички селяни са се съветвали във всеки празничен ден след черковен отпуск в черковния двор. За общинска канцелария е служело училището и главен писар е бил учителят. Там са се пазили общинският меур (печат) и ятаганът, с който кметът съсичал кучето при встъпване в длъжност. Когато селяните са искали да кажат кой е главен в селото, казвали: „Той коли кучето”.

 

 

== Религии ==

[[Файл:Saedinenie Pametnik na Saedinenieto.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът на Съединението.]]

 

 

Черквата била завършена в началото на април 1839 г. и 'тържествено осветена, а на южния официален вход била вградена мраморна плоча с надпис : "Во славу единосущна и неразделна Троица согради се храм сей "Св. Атанаса" во лето от Христа 1839- то, Априля 12".

Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Царимир е построена 1887 г. Камбанарията е построена 14 октомври 1904 г.. Орнаментната украса е изографисана през 1984 г. от художник¬декораторът Михаил Минков.

 

 

 

 

 

 

 

== Икономика ==

 

 

#Албум 01[[http://www.snimka.bg/album.php?album_id=124266]]

#Албум 02[[http://www.snimka.bg/album.php?album_id=110396]]

 

Както в миналото, така и днес този дял от икономиката заема не- малък ареал, като в същото време е обусловен и от специфичните природни дадености на селищата от общината. В периода 1948¬1958 г. започва масово да се създават ТК3С- та, в които е концентрирано селско стопанското производство В наши дни растениевъдството и животновъдството се развиват в частни фирми, стопанства и ферми. Традиционно, на вътрешният пазар добре стоят производители на пипер- червен и зелен, домати, производители от с. Голям Чардак, с. Неделево, с. Царимир. С добри добиви на пшеница, ечемик, трети могат да се похвалят зърнопроизводители от гр. Съединение, с. Голям Чардак, с. Малък Чардак, с. Любен.

 

 

===Промишленост===

====Лека промишленост====

 

 

Други частни фирми развиват дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост: производство и преработка на плодове и зеленчуци, месопреработване, млекопреработване, производство на хляб и хлебни изделия, олио, сирене, фуражи.

 

 

=== Читалища===

 

 

 

 

 

 

 

 

 

През 1928 година в с. Царимир е основано народно читалище "Арх. Андонов". В началото читалището е провеждало театрална дейност, а днес читалищното настоятел ство поддържа общодостъпна библиотека и участва активно в провеждането на местните обичаи "Муфканица" и "Тодоров ден".

 

 

 

 

"Кумата" е пролетен женски обичай, отразяващ отношението на младите момичета към красотата и трудолюбието, показано в дрехите и в песните, които пеят. Обичаят се състои в обхождане-на домовете, където момичетата припяват за здраве и берекет. Песните са автентични, весели и закачливи. Момичетата се събират на Тодоров ден и избират "Кума" чрез жребий, а след това всяка неделя се прави хоро на най- близката поляна до дома ѝ. След обхождането на Лазаров ден и Връбница се прави голямо хоро на площада. На него се оглежда кой момък до коя мома се е хванал. Така обичаят се превръща в празник за целия град.

 

 

Благодарение на запазените през вековете народно творчество и обичаи, българският народ е успял да съхрани своята народност и самобитност. Един от старите народни обичай, който се празнува в с. Царимир е "Муфканица", наричан още "Власов ден". Този обичай е израз на почитане към кравите и воловете, най- добрите помощници в миналото на селските стопани. Затова се нарича още "Ден на волското здраве". Празнува се на 11 февруари. Започва с палене на голям огън от най- възрастните мъже в селото. На този ден жените месят пити, момите правят баници и всички се събират около огъня. Младите мъже прескачат огъня за здраве. В разгара на игрите и хората около огъня, се краде и най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена.

 

Обичаите "Сурвакари" и "Лазарки" се провеждат в с. Правище.

 

== Личности ==

 

 

== Бележки ==

<references />

 

==Външни препратки==

{{Община Съединение}}

{{Градове в Област Пловдив}}