Берил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Берилът''' е минерал с хексагонална [[сингония]], сборно название на силикатите на [[берилий|берилия]] и [[алуминий|алуминия]]. Някои от разновидностите на берила (в частност [[смарагд]]а и [[аквамарин]]а) се отнасят към групата на [[скъпоценни камъни|скъпоценните камъни]]. |
'''Берилът''' е [[минерал]] с хексагонална [[сингония]], сборно название на силикатите на [[берилий|берилия]] и [[алуминий|алуминия]]. Някои от разновидностите на берила (в частност [[смарагд]]а и [[аквамарин]]а) се отнасят към групата на [[скъпоценни камъни|скъпоценните камъни]]. |
||
Химическият му състав е както следва (в %): ВеО— 14,1, Al<sub>2</sub>О<sub>3</sub> — 19; Si0<sub>2</sub> — 66,9. Срещат се примеси на [[натрий]], [[калий]], [[литий]], [[цезий]], [[рубидий]], [[желязо]], [[ванадий]], понякога и [[хром]]. |
Химическият му състав е както следва (в %): ВеО— 14,1, Al<sub>2</sub>О<sub>3</sub> — 19; Si0<sub>2</sub> — 66,9. Срещат се примеси на [[натрий]], [[калий]], [[литий]], [[цезий]], [[рубидий]], [[желязо]], [[ванадий]], понякога и [[хром]].<ref>http://www.catalogmineralov.ru/mineral/19.html Берил в каталог на минералите</ref> |
||
Наименованието берил произлиза от [[Латински език|латинското]] ''beryllus'', ''berillus''.<ref>Kluge, Friedrich (2002): "Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache"</ref> |
Наименованието берил произлиза от [[Латински език|латинското]] ''beryllus'', ''berillus''.<ref>Kluge, Friedrich (2002): "Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache"</ref> |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.catalogmineralov.ru/mineral/19.html Берил в каталог на минералите] |
|||
{{минерал-мъниче}} |
{{минерал-мъниче}} |
||
Версия от 15:16, 7 февруари 2014
Берилът е минерал с хексагонална сингония, сборно название на силикатите на берилия и алуминия. Някои от разновидностите на берила (в частност смарагда и аквамарина) се отнасят към групата на скъпоценните камъни. Химическият му състав е както следва (в %): ВеО— 14,1, Al2О3 — 19; Si02 — 66,9. Срещат се примеси на натрий, калий, литий, цезий, рубидий, желязо, ванадий, понякога и хром.[1]
Наименованието берил произлиза от латинското beryllus, berillus.[2]
Разновидности
В зависимост от цвета се различават:
- Аквамарин (син, синьозелен).
- Морганит (розов).
- Хелиодор (златисто-жълт).
- Смарагд (прозрачен, зелен).
- Биксбит (червен, розов).
- Гошенит или ростерит (безцветен).
- Августит или максис-берил (син).
Източници
- ↑ http://www.catalogmineralov.ru/mineral/19.html Берил в каталог на минералите
- ↑ Kluge, Friedrich (2002): "Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache"
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||