Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
| портрет = Sava Karshovski (cropped2).jpg
| портрет-описание =
| описание = български революционернационалреволюционер
| роден-дата = [[14 февруари]] [[1847]]
| роден-място = [[Елена]], [[Османска империя]]
}}
 
'''Сава Попхристов Кършовски''' (изписване до 1945 година '''Савва попъ Христовъ Кършовски''') е български национал-революционер, поборник за национално освобождение, а след Освобождението на България от Османско господствонационалреволюционер, юрист и касиер.
 
== Произход ==
 
Бъдещият поборник за национално освобождение произхожда от буден възрожденски род с борчески дух.
 
Преданията твърдят, че Кършовският род води началото си от легендарния болярин Кършо, който след превземането на [[Велико Търново]] от османците се заселва в една местност край връх Острец, близо до град [[Елена (град)|Елена]] и днес именувана Кършовска махала.
 
Някои исторически източници сочат, че през 18-ти век потомците на Кършо [[войвода]] се заселват в Елена. Самият Кършо войвода според преданията загива в Сливенския балкан в бой с турските потери, но петнайсетгодишният му син Стойно оцелява и оставя потомство. Синът на Стойно – Иван Кършов, заедно с поп [[Дойно Граматик]] – и двамата учители – правят два преписа на [[История славянобългарска|Паисиевата история]] в [[Котел]] през [[1748]] г. Иван Кършов е сред участниците и в двете завери от [[1821]] и [[1825]] г. Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през [[1842]] г. и взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов Симитя и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на [[Иларион Макариополски]]. <ref>[http://karshovski.com/boliarinat-karsho/ Боляринът Кършо и неговите потомци]</ref>
 
Сава Попхристов Кършовски е едно от най-малките деца в семейството – има четирима братя [[Иван Кършовски|Иван]] (1839-1914), Кръстю (Кънчо) (1842–1899), Юрдан (1846–1880) и Антон (най-малък), и още две сестри Андоничка (1844–?) и Мария. <ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/5635218053610053713 Родословни връзки] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref>
 
Двамата му по-големи братя – Иван и Кръстьо (Кънчо), се включват в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на миналия век. Иван участва в [[Български легии в Белград|Първата и Втората легия в Белград]] в [[Белград]], а заедно с Кънчо били и четници в четата на войводата [[Панайот Хитов]], която през [[1867]] г. преминава Дунава и в продължение на повече от месец броди из [[Стара планина]]. По същото време в четата е бил знаменосец и [[Васил Левски]]. По-малкият му брат Йордан участва в четата на [[Христо Ботев]], слязла на българска земя през [[1876]] г. На революционна дейност се отдава и най-малкият му брат – Антон. В последствие той се сражава в редовете на българската войска по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] от [[1885]] г.<ref>Предговор от Милен Куманов към "Апостолите на свободата в Елена", изд. БЗНС, София, 1987</ref>
Сестра му Андоничка е женена за книгопродавеца Васил Иванов Узунов от [[Беброво]], чиято самоличност и физическа прилика Левски използва при преминаването си идването си в [[Русе]] през [[1869]] г. Впоследствие Васил Узунов бил дори арестуван вместо Апостола и почти стигнал до съд, преди да се изясни объркването и шуреят му Сава да събере необходимите удостоверения, които потвърждават самоличността му. <ref>[http://karshovski.com/andonichka/ Родът Кършовски: Андоничка Кършовска]</ref>
 
== Биография ==
Сава Кършовски е роден на 14 февруари 1847 г. в град Елена. Тук получава първоначално образование.
 
Роден е през 1847 г. в Елена, където получава първоначално образование, но убийствотоУбийството на баща му през [[1858]] г.бащата променя всички планове на семейството. През [[1860]] г(1858). майкаМайка му го праща да учи в плановския манастир "Св.Илия"„Свети да учиИлия“ и да получи духовен сан, но той(1860). трудноТрудно се вмества в строгия аскетичен режим, поради което напуска монашеската обител и завършва образованието си във [[Велико Търново]]. ХодиЖивее във [[Варна]], връща се в Елена, отиваи при брат си Иван, който е учител в [[Браила]] и [[Гюргево]]. През 1864 сег. отправяе зав [[ИстанбулЦариград]] с надеждата да продължи образованието си,. но порадиПоради липсата на средства се завръща отново в Търново. ТамТук се запознава със [[Стефан Стамболов]], [[Христо Иванов Големия]] и Джорджо Момчев. Установява контакти с по-будни младежи в родния си град, което предизвиква съмнения у местните турски власти за неговата веноподаническа покорност, поради което напуска градеца и заминава при братята си във [[Влашко]].
 
ТамТук попада в средата на революционната емиграция и окончателно затвърждава своите убеждения на радетел за освобождението на България. Особено силно влияние върху него оказва [[Васил Левски]], с когото го запознават братята му през [[1869]] г. в [[Букурещ]]. По-нататък се среща с него и в Гюргево, презПрез септември 1869 г., когато те "пътували„пътували фамилиарно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли на Калугърене на Хотела и Левски ги пристигнал с червен ат"ат“.
 
СледЗавръща завръщането сисе в Елена през 1869 г. Сава Кършовски не прекратява активната поборническа дейност. При второто посещение на Васил Левски и [[Ангел Кънчев]] в Елена през [[1871]] г. е избран за председател на местнияЕленския частен революционен комитет. Двамата апостоли идват в града, представяйки се за търговци, нощуват в хана на Лазар Стойчевчето, а на следващия ден в дома на Кършовски се свиква събрание с участието на по-будни и патриотично настроени граждани за учредители на местния комитет(1871). В архивите е запазена бележка от учителя [[Стоян Робовски]], участник в събранието, в която са написани имената на членовете на комитета, дали средства за народното дело: Сава Кършовски - председател, Стоян Робовски - секретар-касиер, Никифор Попконстантинов, свещеник Тодор Калинкин и Юрдан П. Н. Костов по -5 турски лири, архимандрит Галактион - 15, поп Никола Попстоянов - 10 турски лири. Чорбаджията хаджи Михаил, брат на основателя на Еленската даскалоливница [[Иван Момчилов,]] заедновнася с100 тяхтурски елири. внесълРаботи 100като турскиучител лирив Черна и Хърсово.
 
След Освобождението работи известно време като съдия и адвокат в Елена. Остава приятел на Стефан Стамболов и е негов политически последовател. Ръководител на градското и околийско бюро на национално-либералната партия. Занимава се с журналистическа и политическа дейност. Сътрудничи и участва с материали в множество вестници и списания от 19-ти век: „Зорница“, „Право“, „Свобода“, „Славянин“, „Търновска конституция“ и др. Автор е на първата мемоарна книга за Васил Левски озаглавена „Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена“, на драмата „Нещастна жертва“ и др.<ref>[http://karshovski.com/tag/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>
Бил е учител в Черна и Хърсово. А след Освобождението работи известно време като съдия, а после като адвокат в Елена.
 
=== Мемоари за Левски ===
Остава приятел на Стамболов и негов политически последовател до края на живота си. Ръководител е на градското и околийско бюро на национално-либералната партия. Занимава се с журналистическа и политическа дейност. Сътруничи и участва с материали в множество вестници и списания от 19-ти век: "Зорница", "Право", "Свобода", "Славянин", "Търновска конституция" и др.
[[картинка:Apostolite-na-svobodata-1.jpg|мини|ляво|150п|<center>Корица на изданието от 1902 г.]]
 
Сава Кършовски става известен не толкова с революционната си или юридическа дейност, колкото с факта, че издава първата мемоарна книга след Освобождението, посветена на Апостола.
Автор е на първата мемоарна книга за Левски – "Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена", на драмата "Нещастна жертва" и др.<ref>[http://karshovski.com/tag/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>
 
Първото издание на "Василий„Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена"Елена“ излиза през 1880 г. в Търново, но явно в твърде ограничен тираж, тъй като бързо се изчерпва от книжния пазар. По тази причина дори видният наш учен и библиограф акад. [[Александър Теодоров-Балан]], който пръв регистрира книгата в своя "Книгопис"„Книгопис“, не я е видял лично. Понастоящем от това издание не може да бъде намерен нито един екземпляр.<ref>[http://karshovski.com/tag/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>
== Семейство ==
Известният наш библиограф [[Петър Чолов обаче]] убедително сочи, че това по същество е първата книга за Васил Левски. Отпечатана е в сп. „Българка”, издавано от Алис и Панайот Кършовски.
 
Появява се още веднъж в самостоятелно издание през 1902 г., но вече под друго заглавие: “Апостолите„Апостолите на свободата в Елена”. Обстоятелството, че в това издание не е споменато името на нейния автор, е довело до заблуждение библиографите при регистрирането. й – акадАкад. Ал. Теодоров-Балан, Любомир Дойчев и други смятат, че тази книга е написана от сина му Панайот С. Кършовски или дори от Павел Тодоров. Последният обаче е само издател, но не и автор на тази книга.
През 1866 г. се жени за Анастасия Панайотова Куюмджиева-Златарова (?-1880), от която има двама сина, а след кончината й се жени повторно. Единият му син, Радивой, е запасен поручик, загинал през 1913 г на вр. Тумба в Сърбия.<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%B9-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/5635542163090136137 Родословие: Радивой С. Кършовски] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref> Другият син, Панайот, е историограф на Елена, издавал вестник "Еленска защита" от 1926 до 1841 г. с обществена, политическа и книжовна насоченост. Панайот Кършовски се жени за Алис Кършовска, швейцарка по националност, издавала от 1898 до 1904 г. списание "Българка" – едно от първите у нас месечни илюстровани домакински списания.<ref>[http://karshovski.com/panayot-karshovski/ Родът Кършовски: Панайот Кършовски]</ref>
 
В края на 1939 г. и началото на 1940 г. синът Панайот Кършовски, издател на в. "Еленска„Еленска защита"защита“, публикува продължение на спомените на своя баща, в които се проследява дейността на местнияЕленския частен революционен комитет в Елена, основан и действал след посещението на града от Васил Левски.
== Мемоари за Левски ==
 
Една от причините за второто издание е несъмнено изчерпването на книжката още в първите години след излизането й. Но това е може би само формалният повод. Действителният е изтъкнат от самия автор в края на повествованието – че излизат„излизат твърде много съчинения от други автори, които предават в невярна светлина фактите както за самото посещение на Апостола в Елена, така и за отношението на еленчани към негонего“. Отстраняването на тези неясноти е несъмнена заслуга на Сава Кършовски. В същото време трябва да се отбележи, че изправяйки тези грешки, той на свой ред е допуснал някои фактологически неточности, които обаче по никакъв начин не намаляват стойността на неговата книга.
[[картинка:Apostolite-na-svobodata-1.jpg|мини|ляво|150п|<center>Корица на изданието от 1902 г.]]
 
Сава Кършовски става известен не толкова с революционната си или юридическа дейност, колкото с факта, че издава първата мемоарна книга след Освобождението, посветена на Апостола.
 
Второто издание на труда на Сава Кършовски е също вече библиографска рядкост. Единствен екземпляр от него може да се открие в Народната библиотека "Иван„Иван Вазов" –Вазов“ (Пловдив). За да не го достигне участта на първото, през 1987 г. издателството на БЗНС пуска фототипно копие на публикацията от 1902 г. в комплект с осъвременена версия, под редакцията, с предговора и бележките на ст.н.с. Милен Куманов и рецензент проф. Крумка Шарова (1987).<ref>Предговор от Милен Куманов към "Апостолите на свободата в Елена", предг. Милен Куманов, изд. БЗНС, София, 1987</ref>
Първото издание на "Василий Левски и Ангел Кънчев в Елена" излиза през 1880 г. в Търново, но явно в твърде ограничен тираж, тъй като бързо се изчерпва от книжния пазар. По тази причина дори видният наш учен и библиограф акад. [[Александър Теодоров-Балан]], който пръв регистрира книгата в своя "Книгопис", не я е видял лично. Понастоящем от това издание не може да бъде намерен нито един екземпляр.<ref>[http://karshovski.com/tag/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/ Родът Кършовски: Сава Кършовски]</ref>
===Родство===
Преданията твърдят, че Кършовският род води началото си от легендарния болярин Кършо. След превземането на [[Велико Търново]] от османците се заселва в една местност край връх Острец, близо до град [[Елена (град)|Елена]] и днес именувана Кършовска махала. Кършо войвода според преданията загива в Сливенския балкан в бой с турските потери. Петнадесетгодишният му син Стойно оцелява и оставя потомство. Някои исторически източници сочат, че през 18-ти век потомците на болярина Кършо се заселват в Елена. Синът на Стойно – учителя Иван Кършов, заедно с поп [[Дойно Граматик]] правят два преписа на [[История славянобългарска|Паисиевата история]] в [[Котел]] (1748). Участник е в двете завери от 1821 и 1825 г.
 
Неговият син Христо Иванов Кършовски (1810–1858) е ръкоположен за свещеник в Елена през 1842 г. Взема дейно участие в борбата за извоюване на независима българска църква. Жени се за Юрдана Кънчова Кършовска (1822–?), дъщеря на килийния учител Кънчо Славов (Симитя) и на Дона Михайловска, най-възрастната сестра на [[Иларион Макариополски]]. <ref>[http://karshovski.com/boliarinat-karsho/ Боляринът Кършо и неговите потомци]</ref>Имат пет деца: Сава, [[Иван Кършовски|Иван]] (1839-1914), Кръстю (Кънчо) (1842–1899), Йордан (1846–1880), Антон, и още две сестри Андоничка (1844–?) и Мария. <ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A1%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/5635218053610053713 Родословни връзки] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref> Иван и Кръстьо (Кънчо), се включват в националноосвободителното движение на българския народ още в началото на 60-те години на миналия век.
Известният наш библиограф Петър Чолов обаче убедително сочи, че това по същество е първата книга за Васил Левски.
 
Иван участва в [[Български легии в Белград|Първата и Втората легия в Белград]] в Белград]]. Заедно с Кънчо са четници в четата на войводата [[Панайот Хитов]], която преминава река Дунав и в продължение на повече от месец броди из [[Стара планина]] (1867). По същото време в четата знаменосец е [[Васил Левски]].
Публикацията й се появява за втори път в сп. “Българка”, издавано от Алис и Панайот С. Кършовски в края на миналия и началото на настоящия век.
 
Йордан участва в четата на [[Христо Ботев]]. На революционна дейност се отдава и Антон. В последствие се сражава в редовете на българската войска по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]].<ref>Предговор от Милен Куманов към „Апостолите на свободата в Елена“, изд. БЗНС, С., 1987</ref>
Появява се още веднъж в самостоятелно издание през 1902 г., но вече под друго заглавие: “Апостолите на свободата в Елена”. Обстоятелството, че в това издание не е споменато името на нейния автор, е довело до заблуждение библиографите при регистрирането й – акад. Ал. Теодоров-Балан, Любомир Дойчев и други смятат, че тази книга е написана от сина му Панайот С. Кършовски или дори от Павел Тодоров. Последният обаче е само издател, но не и автор на тази книга.
 
Сестра му Андоничка е женена за книгопродавеца Васил Иванов Узунов от с. [[Беброво]],. чиято самоличност иПроради физическа прилика [[Васил Левски]] използва присамоличноста преминаванетому при си идването си в [[Русе]] през [[(1869]] г). Впоследствие Васил Узунов бил дори арестуванАрестуван вместо Апостола и почти стигнал до съд, преди да се изясни объркването и шуреят му Сава да събере необходимите удостоверения, които потвърждават самоличността му. <ref>[http://karshovski.com/andonichka/ Родът Кършовски: Андоничка Кършовска]</ref>
В края на 1939 и началото на 1940 г. синът Панайот Кършовски, издател на в-к "Еленска защита", публикува продължение на спомените на своя баща, в които се проследява дейността на местния революционен комитет в Елена, основан и действал след посещението на града от Васил Левски.
 
Сава Кършовски се жени за Анастасия Панайотова Куюмджиева-Златарова (?-1880) през 1866 г. Имат двама сина, а след кончината й се жени повторно.
Една от причините за второто издание е несъмнено изчерпването на книжката още в първите години след излизането й. Но това е може би само формалният повод. Действителният е изтъкнат от самия автор в края на повествованието – че излизат твърде много съчинения от други автори, които предават в невярна светлина фактите както за самото посещение на Апостола в Елена, така и за отношението на еленчани към него. Отстраняването на тези неясноти е несъмнена заслуга на Сава Кършовски. В същото време трябва да се отбележи, че изправяйки тези грешки, той на свой ред е допуснал някои фактологически неточности, които обаче по никакъв начин не намаляват стойността на неговата книга.
 
Радивой е запасен поручик, загинал през 1913 г. на връх Тумба в Сърбия.<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%B9-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/5635542163090136137 Родословие: Радивой С. Кършовски] на сайта на [http://www.geni.com/ Geni.com]</ref>
Второто издание на труда на Сава Кършовски е също вече библиографска рядкост. Единствен екземпляр от него може да се открие в Народната библиотека "Иван Вазов" – Пловдив. За да не го достигне участта на първото, през 1987 г. издателството на БЗНС пуска фототипно копие на публикацията от 1902 г. в комплект с осъвременена версия, под редакцията, с предговора и бележките на ст.н.с. Милен Куманов и рецензент проф. Крумка Шарова.<ref>Предговор от Милен Куманов към "Апостолите на свободата в Елена", изд. БЗНС, София, 1987</ref>
 
Панайот е историограф на Елена, издава вестник „Еленска защита“, който е с обществена, политическа и книжовна насоченост (1926-1941). Панайот Кършовски се жени за швейцарката Алис Кършовска, която издавала едно от първите у нас месечни илюстровани домакински списания списание „Българка“ (1898–1904) .<ref>[http://karshovski.com/panayot-karshovski/ Родът Кършовски: Панайот Кършовски]</ref>
== Източници ==
{{сродни проекти начало}}

Навигация