Сава Пенев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
име= Сава Пенев
име= Сава Пенев
| портрет= Sava_Penev.jpg
| портрет= Sava_Penev.jpg
| описание= български революционер
| описание= български националреволюционер
| роден-дата=около [[1851]]
| роден-дата=[[1851]]
| роден-място=[[Търново]], днес [[България]]
| роден-място=[[Търново]], [[Османска империя]]
| починал-дата={{Дата на смърт|1916|1|25|1}}
| починал-дата={{Дата на смърт|1916|1|25|1}}
| починал-място=[[Свищов]], [[България]]
| починал-място=[[Свищов]], [[България]]
}}
}}


'''Сава Пенев Рашев''' е български [[революционер]], участник в [[Ботева чета|Ботевата чета]].
'''Сава Пенев Рашев''' е български националреволюционер, участник в [[Ботева чета|Ботевата чета]].


==Биография==
==Биография==
Роден е в [[Търново]] през 1851. Съратник на [[Васил Левски]] и член на Търновския революционен комитет. Баща му притежавал хан, в който отсядали революционни дейци и провеждали тайни съвещания. Активно участва в подготовката на [[Старозагорското въстание]] през [[1875]]. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]].
Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на [[ВРО]]и съратник на [[Васил Левски]]. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания.
Активно участва в подготовката на [[Старозагорското въстание]] през [[1875]]. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]].


Включва се в [[Чета на Христо Ботев|четата на Христо Ботев]] и участва активно в сраженията на Милин камък и [[Околчица]]. Един от малцината, които присъстват на гибелта на [[Христо Ботев]] на [[20 май]] [[1876]].
Включва се в [[Чета на Христо Ботев|четата на Христо Ботев]] и участва активно в сраженията на Милин камък и [[Околчица]]. Един от малцината, които присъстват на гибелта на [[Христо Ботев]] на [[20 май]] [[1876]].


След смъртта на войводата, Сава Пенев се включва в гупата на [[Никола Войновски]], която се поема на изток в Стара планина. На [[13 юни]] Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността "Каш Кара" край с. Чифлик в Троянския балкан. Другите четирима - [[Никола Обретенов]], Сава Пенев, [[Димитър Тодоров|Димитър Тодоров-Димитрото]] и [[Стоян Господински-Ловчалийчето]], продължават да търсят спасение и стигат между селата [[Шипково]] и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша, примамили ги в един изоставен хан. Те са обкръжени от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени в Троян, а после в Ловеч. В Ловешкият затвор се срещат с [[Захари Стоянов]] и заедно са конвоирани до Търново<ref name="bgrod">„Записки по българските въстания“ - [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3866&Level=1]</ref>. Те са осъдени на смърт, като по-късно присъдата им била заменена с "доживотен затвор в окови" в крепостта "[[Сен Жан Д' Акр]]", където остават до 19 май 1878 г.
След смъртта на войводата се включва в гупата на [[Никола Войновски]], която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници [[Никола Обретенов]], Сава Пенев, [[Димитър Тодоров|Димитър Тодоров (Димитрото)]] и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата [[Шипково]] и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч.
В Ловешкият затвор се срещат с [[Захари Стоянов]] и заедно са конвоирани до Търново<ref name="bgrod">„Записки по българските въстания“ - [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3866&Level=1]</ref>. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г.

След Освобождението участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали.


Умира през 1916 г.
След Освобождението Сава Пенев участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]]. Оженил се през 1884 г. и отгледал пет деца, сред които двама генерали. Умира през 1916 г.


В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на [[Васил Левски]]. Фотографията е открита при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му Богдан Пенчев (1959).
==Любопитно==
В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на [[Васил Левски]]. Фотографията е открита съвсем случайно през 1959 година при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му - Богдан Пенчев.


== Външни източници ==
== Външни препратки ==
[http://zname.zxq.net/?page_id=63 Знаме - сайт за великите българи]
* [http://zname.zxq.net/?page_id=63 Знаме - сайт за великите българи]


[http://www.hristobotev.com/menu_6.html Участници в Ботевата чета]
* [http://www.hristobotev.com/menu_6.html Участници в Ботевата чета]


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 11:51, 9 февруари 2014

Сава Пенев
български националреволюционер

Роден
Починал
Сава Пенев в Общомедия

Сава Пенев Рашев е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.

Биография

Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на ВРОи съратник на Васил Левски. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания.

Активно участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на Гюргевския революционен комитет.

Включва се в четата на Христо Ботев и участва активно в сраженията на Милин камък и Околчица. Един от малцината, които присъстват на гибелта на Христо Ботев на 20 май 1876.

След смъртта на войводата се включва в гупата на Никола Войновски, която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров (Димитрото) и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата Шипково и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч.

В Ловешкият затвор се срещат с Захари Стоянов и заедно са конвоирани до Търново[1]. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г.

След Освобождението участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали.

Умира през 1916 г.

В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на Васил Левски. Фотографията е открита при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му Богдан Пенчев (1959).

Външни препратки

Източници

  1. „Записки по българските въстания“ - [1]