Минко Генов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
След промените от 9 септември 1944 г. Минко Генов продължава научната си дейност. В „Иван Вазов...“, биографичен труд, насочен към по-младите читатели, са проследени детските, юношески и младежки години на Вазов, като са използвани данни от произведенията му, спомени на негови съвременници и други източници. Книгата „Етюди върху старобългарската литература“, без да предявява претенции да бъде история на старобългарската литература, засяга най-важните моменти от развитието й. Разглежда се проблемът за началото на славянската писменост - дейността на Кирил и Методий в Моравия и Панония, пренасянето и разцвета на писмеността в България. Разгледан е въпросът засягащ славянската писменост при западните и източни славяни. Направена е обща характеристика на старата българска литература. |
След промените от 9 септември 1944 г. Минко Генов продължава научната си дейност. В „Иван Вазов...“, биографичен труд, насочен към по-младите читатели, са проследени детските, юношески и младежки години на Вазов, като са използвани данни от произведенията му, спомени на негови съвременници и други източници. Книгата „Етюди върху старобългарската литература“, без да предявява претенции да бъде история на старобългарската литература, засяга най-важните моменти от развитието й. Разглежда се проблемът за началото на славянската писменост - дейността на Кирил и Методий в Моравия и Панония, пренасянето и разцвета на писмеността в България. Разгледан е въпросът засягащ славянската писменост при западните и източни славяни. Направена е обща характеристика на старата българска литература. |
||
Повечето от трудовете на Минко Генов не са загубили значението си и днес. Писателят умира в София на 08.11.1950 г. |
Версия от 22:09, 10 февруари 2014
Минко Генов Дюлгеров (05.07.1880-08.09.1950). Роден е в Карлово в бедно семейство. Като стипендиант завършва Самоковската семинария и продължава образованието си в литературния отдел на Петербургската духовна академия (1902-1903г.). След завършването си в Русия се отдава на педагогическа работа – става гимназиален учител в София. Главен редактор е на в. „Радикал“ (1922-34 г.). Взема участие в редактирането на вестник „Демократически преглед“ през периода 1921-1924 г., редактира списание „Венец“ в периода 1926-1943 г. Подпредседател и секретар на Съюза на гимназиалните учители.
Интересите на Генов като литератор са предимно в областта на старобългарската литература. Оставя име на един от добрите и познавачи и популяризатори. Очертава дейността на старобългарските книжовници на фона на епохата. Прави характеристика на творбите, изтъква тяхната актуалност и значението им за поколенията. Дава библиографски сведения за писателите, проявява стремеж към популярно излагане на материала. Книгата му „ Начало и разцвет на българската литература“ обхваща епохата на Първото българско царство (от Борис I до падането на България под византийско владение).
Генов характеризира подробно историческия период, разглежда най-важните литературни факти, най-значимите творци. Отделя специално внимание на Охридската и Преславската книжовни школи и на книжнината по времето на цар Петър, като извежда общи изводи за особеностите на старобългарската литература.
След промените от 9 септември 1944 г. Минко Генов продължава научната си дейност. В „Иван Вазов...“, биографичен труд, насочен към по-младите читатели, са проследени детските, юношески и младежки години на Вазов, като са използвани данни от произведенията му, спомени на негови съвременници и други източници. Книгата „Етюди върху старобългарската литература“, без да предявява претенции да бъде история на старобългарската литература, засяга най-важните моменти от развитието й. Разглежда се проблемът за началото на славянската писменост - дейността на Кирил и Методий в Моравия и Панония, пренасянето и разцвета на писмеността в България. Разгледан е въпросът засягащ славянската писменост при западните и източни славяни. Направена е обща характеристика на старата българска литература.
Повечето от трудовете на Минко Генов не са загубили значението си и днес. Писателят умира в София на 08.11.1950 г.