Опал

Благородният опал е скъпоценен камък, представляващ аморфен минералоид, хидратиран силициев диоксид (SiO₂·nH₂O;) с водно съдържание, достигащо понякога до 20%. Твърдост по скалата на Моос: 5,5 - 6,5. Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородният опал няколко цвята се наблюдават едновременно, вследствие на интерференция и дифракция на светлината преминаваща през микроструктурата на камъка (дифракция на Браг). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите.

Видове благороден опал

• Бял опал - светъл, прозрачен с опалесценция в светлосин цвят
• Черен опал - черен, виолетов, тъмносин с опалесценция основно в червени тонове
• Арлекин - с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в чрвен, син, жълт и зелен цвят
• Огнен опал - жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция
• Царски опал - камък, в който централната чеаст е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици
• Джирасол - син или бял с опалесценция в червени тонове
• Лехосопал - зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове

Цветът на обикновения опал е безцветен и прозрачен (хиалит), порцеланово бял (кахолонг), млечно бял (млечен опал), жълт (восъчен опал), зелен (празопал, хлоропал), дендритен опал (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен.

По известни находища на благороден опал има в Австралия, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат в Източните Родопи - Кърджалийско и Хасковско.

История

Някога хората смятали, че от всички скъпоценни камъни, опалите носят най-много нещастие. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал Алфонсо XII (1857-1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в Европа върлувала холерата. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на човешкото тяло.

Източници

• Речник на скъпоценните камъни, Тодор Тодоров, 1994 г.
• Тайните на скъпоценните камъни, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, 1994 г.

Галерия

• 
  Гейзерит
• 
  Благороден опал в майчина скала
• 
  Хиалит
• 
  Опал от Кубър Педи, Австралия
• 
  Огнен опал
• 
  Опализиран фосил на белемнит