Валандово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 53: Ред 53:
[[Файл:Valandovo Bulgarian Troops IWW.jpg|дясно|мини|260п|Български войници във Валандово през Първата световна война]]
[[Файл:Valandovo Bulgarian Troops IWW.jpg|дясно|мини|260п|Български войници във Валандово през Първата световна война]]
[[Файл:Oranzerii Anska reka.jpg|260px|мини|вдясно|Оранжерии край Валандово (2010 г.)]]
[[Файл:Oranzerii Anska reka.jpg|260px|мини|вдясно|Оранжерии край Валандово (2010 г.)]]
[[Файл:Valandovo.2.jpg|260px|мини|вдясно|Изглед от Валандово]]
Според преброяването от 2002 година Валандово има 4 402 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Според преброяването от 2002 година Валандово има 4 402 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>


Ред 81: Ред 82:
|-
|-
|}
|}

== Политика ==
=== Кмет ===
За трети пореден мандат (2004-2009, 2009-2013 и от 2013 г.) на [[Местни избори в Република Македония (2013)|местните избори]] през 2013 г. жителите на община Валандово преизбират за кмет — Николче Чурлиновски,<ref name="ОбВалГрад">{{cite news |first= |last= |title= Локална самоуправа > Градоначалник |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/2010-12-07-10-00-00/2010-12-18-21-43-00 |publisher= официален сайт на Община Валандово |date= |accessdate=2013-02-21}} {{Ref-mk}}</ref> подкрепен от управляващата в това време партия - [[ВМРО-ДПМНЕ]].

=== Общински съвет ===
Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.<ref name="ОбВалСов">{{cite news |first= |last= |title= Локална самоуправа > Совет |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/2010-12-07-10-00-00/2010-12-18-21-51-04 |publisher= официален сайт на Община Валандово |date= |accessdate=2013-02-21}} {{Ref-mk}}</ref>

=== Побратимени градове ===
* {{flagicon|Turkey}} [[Сиврихисар]], [[Турция]]<ref name="Jugoinfo">{{cite news |first= |last= |title=„Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“ |url = http://jugoinfo.mk/index.php?id=63 | publisher = www.jugoinfo.mk}} {{Ref-mk}}</ref>


==Образование==
==Образование==
Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“.
Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.)


==Култура==
==Култура==
Ред 89: Ред 100:
* Край града е разположен [[Валандовски манастир|Валандовският манастир „Свети Георги“]], изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
* Край града е разположен [[Валандовски манастир|Валандовският манастир „Свети Георги“]], изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
* Църквата „[[Свети Димитър (Валандово)|Свети Димитър]]“ е от 1830 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=364&Itemid=55 | заглавие = Цркви во Валандовско | достъп_дата = 21 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref>
* Църквата „[[Свети Димитър (Валандово)|Свети Димитър]]“ е от 1830 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.povardarska-eparhija.org.mk/pe//index.php?option=com_content&task=view&id=364&Itemid=55 | заглавие = Цркви во Валандовско | достъп_дата = 21 февруари 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = 2 юни 2008 г | труд = | издател = Повардарска епархија | език = | цитат = }}</ref>
* Във Валандово се провежда придобилият известност и в [[България]] Валандовкси [[Фолк фест|Фолк фест]], който се провежда за пръв път през [[1985]] г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.<ref name="ОбВал">{{cite news |first= |last= |title= Култура > Фестивали |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/administrator |publisher= официален сайт на Община Валандово |date= |accessdate=2013-02-21}} {{Ref-mk}}</ref>
* Във Валандово се провежда придобилият известност и в [[България]] Валандовкси [[Фолк фест|Фолк фест]], който се провежда за пръв път през [[1985]] г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.<ref name="ОбВалКул">{{cite news |first= |last= |title= Култура > Фестивали |url=http://www.valandovo.gov.mk/index.php/administrator |publisher= официален сайт на Община Валандово |date= |accessdate=2013-02-21}} {{Ref-mk}}</ref>
* Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на [[ракия]]<ref name="Сител1">{{cite news |first= Зоран |last=Георгиев |title=„Одржана 13-та валандовска ракијада“ |url=http://www.sitel.com.mk/mk/odrzhana-13-ta-valandovska-rakijada |publisher= ТВ Сител |date=19 октомври 2013 |accessdate=2013-02-21}} {{Ref-mk}}</ref>
* Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на [[ракия]]<ref name="Сител1">{{cite news |first= Зоран |last=Георгиев |title=„Одржана 13-та валандовска ракијада“ |url=http://www.sitel.com.mk/mk/odrzhana-13-ta-valandovska-rakijada |publisher= ТВ Сител |date=19 октомври 2013 |accessdate=2013-02-21}} {{Ref-mk}}</ref>



Версия от 17:17, 21 февруари 2014

Шаблон:Селище в РМ инфо

Валандово (Шаблон:Lang-mk) е град в Република Македония, център на едноименната община Валандово.

География

Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина, на десния бряг на Анската река, ляв приток на Вардар. Тъй като е в южното подножие на Плавуш, Валандово е известен като Града под Плавуш.

История

За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на цар Стефан Душан от 12 юни 1349 година под името Алавандов.[1] През 70-те години на 14 век село Алавандово е в състава на Велбъждкото деспотство и принадлежи на светорския манастир „Свети Пантелеймон“.[2]

В средата на 17 век през Валандово минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за градчето:

Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.[3]
Валандово в началото на 20 век.

Според османски джизие регистър от 1664-1665 година Валандово е център на нахия в рамките на Петричка кааза.

В края на 19 век Валандово е малко българо-турско градче. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Валантово е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 българи и 44 помаци.[4]

На 7 декември 1899 г. започва Валандовската афера, при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гевгелийско, Дойранско и Ениджевардарско.

Печат на гръцкото училище във Валандово

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 820 жители българи християни, 285 турци и 90 цигани.[5]

Олга Саиси Кордату, гръцка учителка във Валандово[6]

В началото на 20 век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти гъркомани. Там функционират българско и гръцко начално училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Валандово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година Валандово остава в Сърбия. През март 1915 година градчето е за кратко освободено по време на Валандовската акция на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.[9] През есента на 1915 година след намесата на България в Първата световна война Валандово е освободено от българската армия.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година Валандово отново е включено в границите на Царство България.

Население

Български войници във Валандово през Първата световна война
Оранжерии край Валандово (2010 г.)
Изглед от Валандово

Според преброяването от 2002 година Валандово има 4 402 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 4 279
сърби 58
турци 26
цигани 13
власи 1
бошняци 1
други 24

Политика

Кмет

За трети пореден мандат (2004-2009, 2009-2013 и от 2013 г.) на местните избори през 2013 г. жителите на община Валандово преизбират за кмет — Николче Чурлиновски,[11] подкрепен от управляващата в това време партия - ВМРО-ДПМНЕ.

Общински съвет

Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.[12]

Побратимени градове

Образование

Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.)

Култура

  • Културен център „25-ти май“
  • Край града е разположен Валандовският манастир „Свети Георги“, изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
  • Църквата „Свети Димитър“ е от 1830 година.[14]
  • Във Валандово се провежда придобилият известност и в България Валандовкси Фолк фест, който се провежда за пръв път през 1985 г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.[15]
  • Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на ракия[16]

Личности

Родени във Валандово
Починали във Валандово

Бележки

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.
  2. Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.
  3. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 268, 270.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 194-195
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.
  6. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 3 март 2013 г.
  7. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.
  9. Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Локална самоуправа > Градоначалник // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
  12. Локална самоуправа > Совет // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
  13. „Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“ // www.jugoinfo.mk. Шаблон:Ref-mk
  14. Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  15. Култура > Фестивали // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
  16. Георгиев, Зоран. „Одржана 13-та валандовска ракијада“ // ТВ Сител, 19 октомври 2013. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.