Валандово: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 96: | Ред 96: | ||
Основна част от стопанството на града и общината е [[земеделие]]то. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, [[грозде]], [[диня]], [[пипер]], [[домати]], [[тютюн]] и други. В животновъдството застъпено е [[птицевъдството]], производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“). |
Основна част от стопанството на града и общината е [[земеделие]]то. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, [[грозде]], [[диня]], [[пипер]], [[домати]], [[тютюн]] и други. В животновъдството застъпено е [[птицевъдството]], производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“). |
||
От преработващата индустрия |
От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия ''„9 ноември“''), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия. |
||
==Образование== |
==Образование== |
||
Версия от 18:03, 21 февруари 2014
Валандово (Шаблон:Lang-mk) е град в Република Македония, център на едноименната община Валандово.
География
Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина, на десния бряг на Анската река, ляв приток на Вардар. Тъй като е в южното подножие на Плавуш, Валандово е известен като Града под Плавуш.
История
За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на цар Стефан Душан от 12 юни 1349 година под името Алавандов.[1] През 70-те години на 14 век село Алавандово е в състава на Велбъждкото деспотство и принадлежи на светорския манастир „Свети Пантелеймон“.[2]
В средата на 17 век през Валандово минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за градчето:
| „ | Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.[3] | “ |
Според османски джизие регистър от 1664-1665 година Валандово е център на нахия в рамките на Петричка кааза.
В края на 19 век Валандово е малко българо-турско градче. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Валантово е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 българи и 44 помаци.[4]
На 7 декември 1899 г. започва Валандовската афера, при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гевгелийско, Дойранско и Ениджевардарско.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 820 жители българи християни, 285 турци и 90 цигани.[5]
В началото на 20 век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти гъркомани. Там функционират българско и гръцко начално училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Валандово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година Валандово остава в Сърбия. През март 1915 година градчето е за кратко освободено по време на Валандовската акция на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.[9] През есента на 1915 година след намесата на България в Първата световна война Валандово е освободено от българската армия.
По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година Валандово отново е включено в границите на Царство България.
Население
Според преброяването от 2002 година Валандово има 4 402 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4 279 |
| сърби | 58 |
| турци | 26 |
| цигани | 13 |
| власи | 1 |
| бошняци | 1 |
| други | 24 |
Политика
Кмет
За трети пореден мандат (2004-2009, 2009-2013 и от 2013 г.) на местните избори през 2013 г. жителите на община Валандово преизбират за кмет — Николче Чурлиновски,[11] подкрепен от управляващата в това време партия - ВМРО-ДПМНЕ.
Общински съвет
Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.[12]
Побратимени градове
Икономика
Основна част от стопанството на града и общината е земеделието. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, грозде, диня, пипер, домати, тютюн и други. В животновъдството застъпено е птицевъдството, производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“).
От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия „9 ноември“), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия.
Образование
Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.)
Култура
- Културен център „25-ти май“
- Край града е разположен Валандовският манастир „Свети Георги“, изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
- Църквата „Свети Димитър“ е от 1830 година.[14]
- Във Валандово се провежда придобилият известност и в България Валандовкси Фолк фест, който се провежда за пръв път през 1985 г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.[15]
- Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на ракия[16]
Личности
- Родени във Валандово
- Шаблон:MKD-флаг Георге Иванов (1960 - ), юрист от Република Македония, 4-ти президент на Република Македония (от 2009 г.)
- Шаблон:MKD-флаг Душко Гошевски (1983 - ), писател от Република Македония
- Шаблон:MKD-флаг Костадин Танчев (1940 - ), художник график от Република Македония
- Шаблон:BGR-флаг Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина[17]
- Починали във Валандово
- Шаблон:BGR-флаг Христо Франгулата, български революционер
Бележки
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.
- ↑ Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.
- ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 268, 270.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 194-195
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 3 март 2013 г.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.
- ↑ Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Локална самоуправа > Градоначалник // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
- ↑ Локална самоуправа > Совет // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
- ↑ „Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“ // www.jugoinfo.mk. Шаблон:Ref-mk
- ↑ Цркви во Валандовско // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Култура > Фестивали // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
- ↑ Георгиев, Зоран. „Одржана 13-та валандовска ракијада“ // ТВ Сител, 19 октомври 2013. Посетен на 2013-02-21. Шаблон:Ref-mk
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
| |||||||||||||||||||||||
| |||||
