Разлика между версии на „Дж. Р. Р. Толкин“
Направо към навигацията
Направо към търсенето
→В света на Средната земя
(допълнение) |
|||
|
Същата година Роналд чете и прочутата си лекция „[[Беовулф]]: за чудовищата и критиците” и излиза известната книга „Песни за филолози”, в която той публикува пет поеми на англо-саксонски, една на готически и седем на английски език. На следващата година той публикува „Беовулф: за чудовищата и критиците” ([[1 юли]] [[1937]]), а на [[21 септември]] излиза и неговата първа „книга на славата” — „Хобит или дотам и обратно”. Увлекателния детско-юношески роман се радва на неочакван успех. Второто издание се появява през [[1951]] г., а третото — през [[1966]] г. В по-късни издания са правени корекции. Анотирано издание се публикува през [[1988]] г. Издателите „[[Алън и Ънуин]]“ веднага поискват от професора продължение на чудната история, останала с така приятно „отворен финал“. Толкин веднага се заема с поставената задача.
През следващите четири години Роналд се отдава почти изцяло на това продължение, което започва да натрупва все повече и повече обем под влияние на събираните през годините идеи на талантливия професор. През [[1939]] г. чете прословутата си лекция „За вълшебните предания” , а през следващата, [[1940]] г., излиза
Дванадесет години отнема на Толкин да довърши своята най-епична творба. По времето когато я завършва той не е далеч от шейсет годишнината си и с нетърпение чака издаването ѝ, ала не е сигурен дали желае да бъде публикувана от досегашните му издатели от „Алън и Ънуин”, макар че по време на работата си обсъжда с тях ръкописа и получава горещо одобрение. Проблемът се корени в неговата стара мечта — книгата с „изгубените предания”, която той копнее да публикува. През [[1937]] г. от издателството, макар и не напълно отказват да я публикуват. Стенли Ънуин просто заявява, че е неподходяща за продължение на „Хòбит”. Толкин така и не предлага втори път тази книга на „Алън и Ънуин” с презумпцията, че щом веднъж са „отказали”, ще откажат отново. Роналд желае да публикува своите ранни съчинения ''заедно'' с новата си книга, тъй като тя в голяма степен се откъсва от „Хобит” и съдържа множество реминисценции именно от онези творби на писателя. Ала над всичко Толкин копнеел да намери публика за старата си творба, тъй че когато Милтън Уолдман от издателска къща „Колинс” показал интереса си към двете книги – старата и новата, Роналд бил твърде склонен да изостави „Алън и Ънуин”.
| |||