Алдимир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
махам твърдения без източник |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Монарх |
|||
{{Български феодал |
|||
| име |
| име = Алдимир |
||
| |
| описание = деспот на Крън |
||
| |
| управление = 1298(?) - 1305 г. |
||
| ⚫ | |||
| изображение за личността = |
|||
| ⚫ | |||
| описание на изображението = |
|||
| |
| потомство = [[Иван Драгушин]] |
||
| |
| съпруга = [[Марина Смилец]] |
||
| |
| династия = [[Тертеровци|Тертер]] |
||
| други титли = |
|||
| кръщене = |
|||
| ⚫ | |||
| място на раждане = |
|||
| ⚫ | |||
| място на смъртта = |
|||
| погребан = |
|||
| предшественик = |
|||
| потомство = [[Иван Драгушин]] |
|||
| наследник = |
|||
| съпруга = [[Марина Смилец]] |
|||
| втори брак = |
|||
| трети брак = |
|||
| династия = [[Смилец (династия)|Смилец]] |
|||
| баща = |
|||
| майка = |
|||
| герб = |
|||
}} |
}} |
||
'''Алдимир''' или '''Елтимир''' (''fl''. 1280–1305) е български [[деспот]] от [[кумани|кумански]] произход, брат на цар [[Георги I Тертер]] и владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. |
|||
'''Алдимир''' или '''Елтимир'''{{refn|group="б."|Във византийските източници Алдимир е наричан с името ''Ἐλτιμηρῆς'', поради което в по-ранната историография е използвана формата „Елтимир“. Първоначалното име „Алдимир“ е установено след откриването на надгробния надпис на сина му Иван Драгушин.{{hrf|Андреев|1999|149}}}} е [[Втора българска държава|български]] [[аристократ]] от династията [[Тертеровци|Тертер]], живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар [[Георги I Тертер]], той е влиятелен местен владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. |
|||
{{източник|След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица [[Смилцена Палеологина]] дала дъщеря си [[Марина Смилец]] за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван IV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).|2014|03|02}} |
|||
След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката [[Смилцена Палеологина|Смилцена]]. Той не се противопоставя на своя племенник [[Тодор Светослав]], когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с [[Византийска империя|византийците]]. |
|||
{{източник|През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в [[Крън (крепост)|Крън]], а след това в Константинопол. [[Войсил (деспот)|Войсил]] и [[Радослав (севастократор)|Радослав]], братята на Смилец, също бягат във Византия.|2014|03|02}} |
|||
== Бележки == |
|||
{{източник|[[Теодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец е провъзгласен за [[севастократор]] от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.|2014|03|02}} |
|||
<references group="б."/> |
|||
{{източник|Деспот Алдимир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонт]]и и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в Червен, където доживял дните си в уединение и разкош.|2014|03|02}} |
|||
{{източник|Синът на деспот Алдимир - [[Иван Драгушин]] е живял в Сърбия при братовчед си цар [[Стефан Душан]]. Двамата са изобразени в [[Полошки манастир|Полошкия манастир]] "Свети Георги" край [[Кавадарци]] (дн. [[Република Македония]]).|2014|03|02}} |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
|||
* Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. "Кой кой е в средновековна България". София, 1995, стр. 9-10. |
|||
* [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/avantiuristyt.htm Павлов, Пл. "Бунтари и авантюристи в Средновековна България". LiterNet, 2005. - Виж: "Авантюристът-скит" Алдимир и Теодор Светослав] |
|||
; Цитирана литература |
|||
* {{cite book | last = Андреев | first = Йордан | coauthors = Иван Лазаров, Пламен Павлов | year = 1999 | title = Кой кой е в средновековна България | publisher = Петър Берон | location = | isbn = 978-954-402-047-7 | lang = bg}} |
|||
[[Категория:Деспоти]] |
[[Категория:Деспоти]] |
||
| ⚫ | |||
[[Категория:Българска аристокрация]] |
[[Категория:Българска аристокрация]] |
||
[[Категория:Тертеровци]] |
[[Категория:Тертеровци]] |
||
{{история-българия-мъниче}} |
|||
| ⚫ | |||
{{българи-мъниче}} |
|||
{{Link GA|en}} |
{{Link GA|en}} |
||
Версия от 15:08, 20 март 2014
| Алдимир | |
| деспот на Крън | |
| Управление | 1298(?) - 1305 г. |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | XIII век
|
| Починал | 1305 г. (?)
|
| Семейство | |
| Династия | Тертер |
| Брак | Марина Смилец |
| Потомци | Иван Драгушин |
Алдимир или Елтимир[б. 1] е български аристократ от династията Тертер, живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар Георги I Тертер, той е влиятелен местен владетел на Крънското деспотство.
След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката Смилцена. Той не се противопоставя на своя племенник Тодор Светослав, когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с византийците.
Бележки
Източници
- ↑ Андреев 1999, с. 149.
- Цитирана литература
- Андреев, Йордан и др. Кой кой е в средновековна България. Петър Берон, 1999. ISBN 978-954-402-047-7. (на български)
