Алдимир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
махам твърдения без източник
Ред 1: Ред 1:
{{Монарх
{{Български феодал
| име = Алдимир
| име = Алдимир
| наставка =
| описание = деспот на Крън
| описание = деспот на Крън
| управление = 1298(?) - 1305 г.
| роден = XIII век
| изображение за личността =
| починал = 1305 г. (?)
| описание на изображението =
| управление = ?-[[1305]]
| потомство = [[Иван Драгушин]]
| Приел титла = ?
| съпруга = [[Марина Смилец]]
| пълно име =
| династия = [[Тертеровци|Тертер]]
| други титли =
| кръщене =
| роден = ?
| място на раждане =
| починал = вероятно [[1305]]
| място на смъртта =
| погребан =
| предшественик =
| потомство = [[Иван Драгушин]]
| наследник =
| съпруга = [[Марина Смилец]]
| втори брак =
| трети брак =
| династия = [[Смилец (династия)|Смилец]]
| баща =
| майка =
| герб =
}}
}}
'''Алдимир''' или '''Елтимир''' (''fl''. 1280–1305) е български [[деспот]] от [[кумани|кумански]] произход, брат на цар [[Георги I Тертер]] и владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]].


'''Алдимир''' или '''Елтимир'''{{refn|group="б."|Във византийските източници Алдимир е наричан с името ''Ἐλτιμηρῆς'', поради което в по-ранната историография е използвана формата „Елтимир“. Първоначалното име „Алдимир“ е установено след откриването на надгробния надпис на сина му Иван Драгушин.{{hrf|Андреев|1999|149}}}} е [[Втора българска държава|български]] [[аристократ]] от династията [[Тертеровци|Тертер]], живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар [[Георги I Тертер]], той е влиятелен местен владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]].
{{източник|След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица [[Смилцена Палеологина]] дала дъщеря си [[Марина Смилец]] за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван IV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).|2014|03|02}}


След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката [[Смилцена Палеологина|Смилцена]]. Той не се противопоставя на своя племенник [[Тодор Светослав]], когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с [[Византийска империя|византийците]].
{{източник|През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в [[Крън (крепост)|Крън]], а след това в Константинопол. [[Войсил (деспот)|Войсил]] и [[Радослав (севастократор)|Радослав]], братята на Смилец, също бягат във Византия.|2014|03|02}}


== Бележки ==
{{източник|[[Теодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец е провъзгласен за [[севастократор]] от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.|2014|03|02}}
<references group="б."/>

{{източник|Деспот Алдимир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонт]]и и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в Червен, където доживял дните си в уединение и разкош.|2014|03|02}}

{{източник|Синът на деспот Алдимир - [[Иван Драгушин]] е живял в Сърбия при братовчед си цар [[Стефан Душан]]. Двамата са изобразени в [[Полошки манастир|Полошкия манастир]] "Свети Георги" край [[Кавадарци]] (дн. [[Република Македония]]).|2014|03|02}}


== Източници ==
== Източници ==
<references/>
* Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. "Кой кой е в средновековна България". София, 1995, стр. 9-10.

* [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/avantiuristyt.htm Павлов, Пл. "Бунтари и авантюристи в Средновековна България". LiterNet, 2005. - Виж: "Авантюристът-скит" Алдимир и Теодор Светослав]
; Цитирана литература
* {{cite book | last = Андреев | first = Йордан | coauthors = Иван Лазаров, Пламен Павлов | year = 1999 | title = Кой кой е в средновековна България | publisher = Петър Берон | location = | isbn = 978-954-402-047-7 | lang = bg}}


[[Категория:Деспоти]]
[[Категория:Деспоти]]
[[Категория:Крънско деспотство]]
[[Категория:Българска аристокрация]]
[[Категория:Българска аристокрация]]
[[Категория:Тертеровци]]
[[Категория:Тертеровци]]
{{история-българия-мъниче}}
[[Категория:Крънско деспотство]]
{{българи-мъниче}}

{{Link GA|en}}
{{Link GA|en}}

Версия от 15:08, 20 март 2014

Алдимир
деспот на Крън
Управление1298(?) - 1305 г.
Лични данни
Роден
XIII век
Починал
1305 г. (?)
Семейство
ДинастияТертер
БракМарина Смилец
ПотомциИван Драгушин

Алдимир или Елтимир[б. 1] е български аристократ от династията Тертер, живял през XIII-XIV век. По-малък брат на цар Георги I Тертер, той е влиятелен местен владетел на Крънското деспотство.

След детронирането на Георги I Тертер Алдимир живее в изгнание, но в края на XIII век се връща в България като съюзник на регентката Смилцена. Той не се противопоставя на своя племенник Тодор Светослав, когато той завзема трона, и дори му съдейства за отстраняването на някои претенденти за трона. Въпреки това Тодор Светослав го отстранява, когато Алдимир му изменя и се съюзява с византийците.

Бележки

  1. Във византийските източници Алдимир е наричан с името Ἐλτιμηρῆς, поради което в по-ранната историография е използвана формата „Елтимир“. Първоначалното име „Алдимир“ е установено след откриването на надгробния надпис на сина му Иван Драгушин.[1]

Източници

Цитирана литература
  • Андреев, Йордан и др. Кой кой е в средновековна България. Петър Берон, 1999. ISBN 978-954-402-047-7. (на български)

Шаблон:История-българия-мъниче

Шаблон:Link GA