Момин проход: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Община Костенец using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| площ = — <ref>Момин проход е разположен в землището на село [[Долна Василица]]</ref> |
| площ = — <ref>Момин проход е разположен в землището на село [[Долна Василица]]</ref> |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
[[Файл:Park 1.JPG|ляво|мини|Градският парк с читалището на заден план]] |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
'''Момин проход''' е [[град]] в Западна [[България]]. Той се намира в [[община Костенец]], [[Софийска област]] на около 70 км. от гр. [[София]]. |
'''Момин проход''' е [[град]] в Западна [[България]]. Той се намира в [[община Костенец]], [[Софийска област]] на около 70 км. от гр. [[София]]. |
||
<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно". Засега надм.височина и пощ.код са същите като за Костенец, но вероятно има нужда от актуализация! --> |
|||
== География == |
== География == |
||
Момин Проход се намира в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила |
Момин Проход се намира в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до [[проход]]а [[Траянови врата]]. През града минава река Баншница. |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 20: | Ред 26: | ||
Землището на Момин проход е населено от древността. Известно е с топлите си [[минерална вода|минерални извори]] още от времето на [[Римска империя|римската империя]], като преди това тук се е намирало тракийско селище на серди и беси. |
Землището на Момин проход е населено от древността. Известно е с топлите си [[минерална вода|минерални извори]] още от времето на [[Римска империя|римската империя]], като преди това тук се е намирало тракийско селище на серди и беси. |
||
По времето на [[ |
По времето на [[Османското владичество]] селището е известно с името '''Солудервент''' - ''Воден проход'' или ''Проход на водите''. |
||
През [[1950]] г. Момин проход е обявен за [[балнеология|балнеоложки]] курорт с национално значение. През [[1964]] г. |
През [[1950]] г. Момин проход е обявен за [[балнеология|балнеоложки]] курорт с национално значение. През [[1964]] г. е административно обединен с гара Костенец и става квартал от новообразувания град [[Костенец]]. |
||
На [[21 септември]] [[2006]] г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на [[град]].<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=64&id=27712 Момин проход вече е град], dnes.bg, 21 септември 2006</ref> |
На [[21 септември]] [[2006]] г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на [[град]].<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=64&id=27712 Момин проход вече е град], dnes.bg, 21 септември 2006</ref> |
||
Ред 30: | Ред 36: | ||
През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а през 1443 г. полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединския мир. |
През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а през 1443 г. полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединския мир. |
||
От 1576 г. курортът се именува Солудервент - Воден проход или Проход на водите. Наричан е още Момина клисура ( |
От 1576 г. курортът се именува Солудервент - Воден проход или Проход на водите. Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи-моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход. |
||
Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 - 1938 г. |
Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 - 1938 г., а санаториумите и почивните домове - в следващите няколко десетилетия. |
||
== Забележителности == |
|||
== Културни и природни забележителности == |
|||
Момин проход е известен с деветте си минерални извора, с температура на водата 56°С, и [[радиоактивност]], втора в България след [[Нареченски бани]], трета в [[Европа]] и 25-та в света. Водата в Момин проход облекчава и лекува заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и проблеми на метаболизма на веществата и различни алергии. |
|||
⚫ | |||
== Бележки == |
|||
<div class="references-small"><references /></div> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 08:11, 24 март 2014
Момин проход | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1371 души[1] (15 март 2024 г.) |
Землище | — [2] km² |
Надм. височина | 494 m |
Пощ. код | 2035 |
Тел. код | 07142 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 50245 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Софийска |
Община – кмет | Костенец Йордан Ангелов (ГЕРБ; 2019) |
Кметство – кмет | Момин проход Йорданка Митрова (СДС) |
Момин проход в Общомедия |
Момин проход е град в Западна България. Той се намира в община Костенец, Софийска област на около 70 км. от гр. София.
География
Момин Проход се намира в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила, както и до прохода Траянови врата. През града минава река Баншница.
История
Землището на Момин проход е населено от древността. Известно е с топлите си минерални извори още от времето на римската империя, като преди това тук се е намирало тракийско селище на серди и беси.
По времето на Османското владичество селището е известно с името Солудервент - Воден проход или Проход на водите.
През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. През 1964 г. е административно обединен с гара Костенец и става квартал от новообразувания град Костенец.
На 21 септември 2006 г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на град.[3]
Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.
През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а през 1443 г. полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединския мир.
От 1576 г. курортът се именува Солудервент - Воден проход или Проход на водите. Наричан е още Момина клисура (по легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (по поверието за появата на нимфи-моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.
Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 - 1938 г., а санаториумите и почивните домове - в следващите няколко десетилетия.
Забележителности
Момин проход е известен с деветте си минерални извора, с температура на водата 56°С, и радиоактивност, втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-та в света. Водата в Момин проход облекчава и лекува заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и проблеми на метаболизма на веществата и различни алергии.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Момин проход е разположен в землището на село Долна Василица
- ↑ Момин проход вече е град, dnes.bg, 21 септември 2006
Външни препратки
- Информационен сайт на района
- Информационен блог посветен на град Момин проход
- За Момин проход, bgglobe.net
- Видео за Момин проход в YouTube
|