Виница (Северна Македония): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25: Ред 25:


==География==
==География==
Градът се намира в Кочанската котловина, между планините [[Осоговска планина|Осогово]] и [[Плачковица]]. През града преминават реките Виничка и Градечка. Край града минават реките Осойница и [[Брегалница]].
Градът се намира в Кочанската котловина, между планините [[Осоговска планина|Осогово]] и [[Плачковица]]. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и [[Брегалница]].


==История==
==История==

Версия от 17:11, 31 март 2014

Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.

Шаблон:Селище в РМ инфо

Виница (Шаблон:Lang-mk) е град в източната част на Република Македония, център на Община Виница. Население: 10 863 жители.

География

Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.

История

Край града има останки от късноантична крепост - Винишкото кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.[3]

В края на 19 век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.[7]

Църквата „Свети Архангел Михаил” е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-струмишки. Иконите на иконостасот са от 19 век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.[8]

Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 9 246
албанци 0
турци 256
роми 1209
власи 111
сърби 20
бошняци 0
други 21

Образование и култура

Изглед към града.

Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.

Личности

Родени във Виница
Починали във Виница

Виж още

Външни препратки

Бележки

  1. Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3-60.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.
  3. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132-133.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  8. Парохии при храм Свети Арахангел Михаил - Виница // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови