Виница (Северна Македония): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:11, 31 март 2014

Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.

Виница (Шаблон:Lang-mk) е град в източната част на Република Македония, център на Община Виница. Население: 10 863 жители.

География

Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.

История

Край града има останки от късноантична крепост - Винишкото кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.^[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).^[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.^[3]

В края на 19 век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.^[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.^[7]

Църквата „Свети Архангел Михаил” е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-струмишки. Иконите на иконостасот са от 19 век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.^[8]

Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.^[9]

Националност	Всичко
македонци	9 246
албанци	0
турци	256
роми	1209
власи	111
сърби	20
бошняци	0
други	21

Образование и култура

Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.

Личности

Родени във Виница

Шаблон:BGR-флаг Ангел Винички (1860 - 1902), български революционер от ВМОРО
Шаблон:BGR-флаг Георги Иванов (? - 1900), български революционер от ВМОРО, станал по-късно предател
Шаблон:BGR-флаг Димитър Паликрушев (? - 1933), български революционер
Шаблон:YUG-флаг Кирил Михайловски (1916 - 1991), югославски партизанин и деец на НОВМ

Починали във Виница

Шаблон:YUG-флаг Тодор Арсов (1919 - 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ

Виж още

Винишка афера

Външни препратки

Община Виница

Бележки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Виница (Северна Македония).

↑ Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3-60.
↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.
↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.
↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132-133.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
↑ Парохии при храм Свети Арахангел Михаил - Виница // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

Портал „Македония“

[1] Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3-60.

[2] Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.

[3] Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.

[4] Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.

[5] Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132-133.

[6] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.

[7] Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.

[Брегалничка_епархија-8] Парохии при храм Свети Арахангел Михаил - Виница // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.

[9] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 ==География==
-Градът се намира в Кочанската котловина, между планините [[Осоговска планина|Осогово]] и [[Плачковица]]. През града преминават реките Виничка и Градечка. Край града минават реките Осойница и [[Брегалница]].
+Градът се намира в Кочанската котловина, между планините [[Осоговска планина|Осогово]] и [[Плачковица]]. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и [[Брегалница]].
 ==История==