Разлика между версии на „Никола Мавродинов“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
+ категории
м (+ категории)
 
== Биография ==
Завършва история на изкуството и археология в гр. [[Лиеж]], [[Белгия]], (1928 г). Асистент в Народния музей в София 1931—1934. Уредник в същия музей (1934—1944 г.). Директор на Археолог.[[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей при БАН]] (1944—1949 г.). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954—1958 г.), по история на българскоотобългарското изкуство във [[Национална художествена академия|Висшия институт за изобразителни изкуства]] в София (1955—1958 г.). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.
 
== Библиография ==
* Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. —ГПлНБ— ГПлНБ, 1926, 21—53; .
 
* Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с; .
* Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. —ГПлНБ, 1926, 21—53;
* Външната украса на старобългарските църкви. — ИБАИ, 8, 1934, 262—330; .
 
* Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). — Мадара, 2, 1936, 155—272;.
* Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931,188 с;
* Проучвания върху старобълг. изкуство. — ГНАМ, 6, 1936, 323—381; .
 
* Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939, №2, 140—155;.
* Външната украса на старобългарските църкви. — ИБАИ, 8, 1934, 262—330;
* Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. — МПр, 1942, № 2, 1—25; № 4, 88—129; .
 
* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. — СпБАН, 63, 1942, 91—116; .
* Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). — Мадара, 2, 1936, 155—272;
* Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с; .
 
* Старобългарската живопис. 1946, 196 с;.
* Проучвания върху старобълг. изкуство. — ГНАМ, 6, 1936, 323—381;
* Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции;.
 
* Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с; .
* Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939,№2,140—155;
* Разкопки и проучвания в Плиска. — РП, 3, 1948, 159—170; .
 
* Родословното дърво на царица Елена в Матейче. - ИБИД 22-24, 1948, 203-213; .
* Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. — МПр, 1942, № 2, 1—25; № 4, 88—129;
* Обща история на изкуството. Ч. 1., 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с; .
 
* Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4, 21-32; .
* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. — СпБАН, 63, 1942, 91—116;
* Живопись античной гробницы в Казанлыке. - ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173; .
 
* Византийската архитектура. 1955, 180 с; .
* Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с;
* Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с; .
 
* Изкуството на Бълг.Българското възраждане. 1957, 460 с; .
* Старобългарската живопис. 1946, 196 с;
* Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с; .
 
* Старобългарското изкуство. XI—XVIII в. 1966, 160 с; .
* Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции;
 
* Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с;
 
* Разкопки и проучвания в Плиска. — РП, 3, 1948, 159—170;
 
* Родословното дърво на царица Елена в Матейче. - ИБИД 22-24, 1948, 203-213;
 
* Обща история на изкуството. Ч. 1.1950, 139 с; Ч.2, 1951, 110 с; Ч. 3. 1952, 127 с;
 
* Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4,21-32;
 
* Живопись античной гробницы в Казанлыке. - ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173;
 
* Византийската архитектура. 1955, 180 с;
 
* Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с;
 
* Изкуството на Бълг. възраждане. 1957, 460 с;
 
* Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с;
 
* Старобългарското изкуство. XI—XVIII в. 1966, 160 с;
 
* Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.
 
== Бележки ==
* Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. — Изкуство, 1968, № 3, 36—40;
* Член-кореспондент проф.Никола Мавродинов. - Ист.Преглед преглед, № 3, 129-131.
 
{{СОРТКАТ:Мавродинов, Никола}}
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Преподаватели в НХА‎]]
[[Категория:Учени от БАН]]
[[Категория:Родени в Тутракан]]
[[Категория:Починали в София]]

Навигация