Герберга II (Гандерсхайм): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:


Тя става [[абат]]еса на манастир Гандерсхайм. Получава за възпитание [[София (Гандерсхайм)|София]], дъщерята на на император [[Ото II]]. Към края на живота си тя се разболява. Нейният брат херцог [[Хайнрих II (Бавария)|Хайнрих II]] я посещава през 995 г. и умира там на 28 август.
Тя става [[абат]]еса на манастир Гандерсхайм. Получава за възпитание [[София (Гандерсхайм)|София]], дъщерята на на император [[Ото II]]. Към края на живота си тя се разболява. Нейният брат херцог [[Хайнрих II (Бавария)|Хайнрих II]] я посещава през 995 г. и умира там на 28 август.

== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
Ред 11: Ред 12:
[[Категория:Лиудолфинги]]
[[Категория:Лиудолфинги]]
[[Категория:Саксонска династия]]
[[Категория:Саксонска династия]]
[[Категория:Монахини]]
[[Категория:Жени]]
[[Категория:Жени]]

Версия от 22:49, 13 април 2014

Хросвита Гандерсхаймска дава на император Ото I Велики книгата си „Gesta Ottonis“. Отзад Герберга, абатеса на манастир Гандерсхайм. От Албрехт Дюрер, „Opera Hrotsvite“, Нюрнберг 1501 г.

Герберга Гандерсхаймска (Шаблон:Lang-de, * ок. 940, † 13/14 ноември 1001) от род Лиудолфинги (Саксонска династия) е от 949 до 1001 г. абатеса на манастир Гандерсхайм в Долна Саксония, Германия.

Тя е втората дъщеря на Хайнрих I († 955), херцог на Бавария, и съпругата му Юдит Баварска (925–985), дъщеря на херцог Арнулф I от Бавария. Внучка е на немския крал на Източното франкско кралство Хайнрих I Птицелов и племеница на император Ото I Велики и на Герберга Саксонска, която е съпруга на френския крал Луи IV.

Тя става абатеса на манастир Гандерсхайм. Получава за възпитание София, дъщерята на на император Ото II. Към края на живота си тя се разболява. Нейният брат херцог Хайнрих II я посещава през 995 г. и умира там на 28 август.

Източници

  • Winfrid Glocker: Die Verwandten der Ottonen und ihre Bedeutung in der Politik. Studien zur Familienpolitik und zur Genealogie des sächsischen Kaiserhauses (= Dissertationen zur mittelalterlichen Geschichte. Bd. 5). Böhlau, Köln u. a. 1989, ISBN 3-412-12788-4 (München, Universität, Dissertation, 1986/87).