Мара Белчева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
IvanDim (беседа | приноси)
Допълване на библиография.
Ред 36: Ред 36:
== Източници ==
== Източници ==
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=32 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].''
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=32 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].''
:
== Библиография[редактиране | edit source] ==
:
:* ''На прага стъпки. Стихове.'' Ал. Паскалевъ, 1918.
:* ''Пенчо Славейков. Бегли спомени.'' Държавна печатница, 1923.
:* ''Сонети.'' 1925.
:* ''Избрани песни''. ''Стихове''. Печатница "С. М. Стайковъ", 1931.
:* ''Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма.'' УИ "Св. Климент Охридски, 1995.
:* ''И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма'' (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
:* ''Весталка, неразбулена мечта. Стихове. ''Изида, 2013.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 13:01, 18 април 2014

Мара Белчева
Родена8 септември 1868 г.(1868-09-08)
Починала16 март 1937 г. (на 69 г.)
Националностбългарка
Жанрпоезия
Мара Белчева в Общомедия

Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама (8 септември 1868, Севлиево16 март 1937, София).

Биография

Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше„Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман„Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
== Библиография[редактиране | edit source] ==
  • На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
  • Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
  • Сонети. 1925.
  • Избрани песни. Стихове. Печатница "С. М. Стайковъ", 1931.
  • Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. УИ "Св. Климент Охридски, 1995.
  • И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
  • Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.

Външни препратки

Уикиизточник
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от: