Мара Белчева: Разлика между версии
Допълване на библиография. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=32 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].'' |
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=32 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].'' |
||
: |
|||
== Библиография == |
|||
: |
: |
||
:* ''На прага стъпки. Стихове.'' Ал. Паскалевъ, 1918. |
:* ''На прага стъпки. Стихове.'' Ал. Паскалевъ, 1918. |
Версия от 13:02, 18 април 2014
Мара Белчева | |
Родена | 8 септември 1868 г. |
---|---|
Починала | 16 март 1937 г. (на 69 г.) |
Националност | българка |
Жанр | поезия |
Мара Белчева в Общомедия |
Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).
Биография
Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов - Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).
Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Библиография
-
- На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
- Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
- Сонети. 1925.
- Избрани песни. Стихове. Печатница "С. М. Стайковъ", 1931.
- Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. УИ "Св. Климент Охридски, 1995.
- И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
- Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.