Паракимомен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Паракимоменът''' ({{lang-el|παρακοιμώμενος}}, в превод „''този, който спи до императора''“) е двор... |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Паракимоменът''' ({{lang-el|παρακοιμώμενος}}, в превод „''този, който спи до императора''“) е дворцова длъжност във [[Византийската империя]], предоставяна на личния служител и охранител на [[Византийски император|владетеля]]. Първите сигурни данни за съществуването ѝ са от последната четвърт на VIII, а последните – от XIV век. Длъжността придобива голямо значение през X век, когато |
'''Паракимоменът''' ({{lang-el|παρακοιμώμενος}}, в превод „''този, който спи до императора''“) е дворцова длъжност във [[Византийската империя]], предоставяна на личния служител и охранител на [[Византийски император|владетеля]]. Първите сигурни данни за съществуването ѝ са от последната четвърт на VIII, а последните – от XIV век. Длъжността придобива голямо значение през X век, когато за дълъг период империята се управлява фактически от паракимомените [[Йосиф Вринга]] и [[Василий Лакапин]]. Преди тях паракимомен е и [[Василий I Македонец|Василий Македонец]], преди да стане император.<ref>Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8. Том 3. Стр. 1584</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:32, 19 април 2014
Паракимоменът (Шаблон:Lang-el, в превод „този, който спи до императора“) е дворцова длъжност във Византийската империя, предоставяна на личния служител и охранител на владетеля. Първите сигурни данни за съществуването ѝ са от последната четвърт на VIII, а последните – от XIV век. Длъжността придобива голямо значение през X век, когато за дълъг период империята се управлява фактически от паракимомените Йосиф Вринга и Василий Лакапин. Преди тях паракимомен е и Василий Македонец, преди да стане император.[1]
Източници
- ↑ Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8. Том 3. Стр. 1584