Читалище: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] г. в [[Свищов]], [[Лом]] и [[Шумен]]. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. |
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през [[1856]] г. в [[Свищов]], [[Лом]] и [[Шумен]]. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци. |
||
⚫ | Към |
||
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по [[съветски]] образец и се финансират пряко от предприятия или организации. |
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по [[съветски]] образец и се финансират пряко от предприятия или организации. |
||
⚫ | Към април 2014 г., броят на регистрираните читалища в България е 3578.<ref>[http://mc.government.bg/object.php?p=148&s=150&sp=0&t=0&z=0&po=41 Регистър на народните читалища (административна уредба)] (посетен на 23 април 2014)</ref><ref>[http://chitalishta.com/index.php?act=regions Регистър на народните читалища (база данни по град/село)]</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 16:59, 23 април 2014
Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Към април 2014 г., броят на регистрираните читалища в България е 3578.[1][2]
Източници
- ↑ Регистър на народните читалища (административна уредба) (посетен на 23 април 2014)
- ↑ Регистър на народните читалища (база данни по град/село)
Външни препратки
- Закон за изменение на Закона за народните читалища, Народно събрание на Република България, 9 юни 2010
- Закон за народните читалища
- Информационен сайт за читалищата
- Блог към информационния сайт за читалищата
- Портал на читалищата в България
- фейсбук-група Български читалища