Иван Касабов (революционер): Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
'''Иван Христов Касабов''' е [[България|български]] [[революционер]], [[юрист]] и [[публицист]]. Той е един от водачите на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] в [[Букурещ]] (1866-1868). От 1884 г. е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно |
'''Иван Христов Касабов''' е [[България|български]] [[революционер]], [[юрист]] и [[публицист]]. Той е един от водачите на [[Таен централен български комитет|Тайния централен български комитет]] в [[Букурещ]] (1866-1868). От 1884 г. е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 12:42, 2 май 2014
| Иван Касабов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: УС | |
Иван Христов Касабов е български революционер, юрист и публицист. Той е един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866-1868). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.
Биография
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната "даскалоливница" в Елена при Иван Момчилов, а по-късно в Белград, където следва право. В началото на 60-те години на XIX век се сближава с Георги Раковски и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на Първата българска легия. След провала на легията заминава във Виена, където завършва право. По-късно се установява в Румъния. Там учителства и практикува адвокатската си професия.
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „Българското общество“ и „Млада България“. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ помага нерядко на преследвани от румънската полиция български хъшове. През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.[1]
Умира в София през 1911 г.
Бележки
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.