Сятища: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м А. Синве -> Александър Синве
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
| име-гр = Σιάτιστα
| име-гр = Σιάτιστα
| изглед=Siatista, Kozani prefecture, Greece - Main church - 02.jpg
| изглед=Siatista, Kozani prefecture, Greece - Main church - 02.jpg
| описание_изглед=Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища.
| описание_изглед=Катедралата „[[Свети Димитър (Сятища)|Свети Димитър]]“ в Сятища
| ширина=40.2619
| ширина=40.2619
| дължина=21.5442
| дължина=21.5442

Версия от 04:55, 3 май 2014

Шаблон:Селище в РГ инфо

Ся̀тища (изписване до 1945 година Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, Шаблон:Lang-el, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът има население от 5 642 души. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия на Гръцката православна църква.

География

Сятища е разположен в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг.

История

В Османската империя

Демархията (кметството) в Сятища.

Смята се, че Сятища е основан преди Сисани - в 16 век. В края н 17 век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани. В 1710 година е отворено гръцко училище.[1] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 - 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пръшълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[2]

В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[3]

В 19 век Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в санджак Серфидже (Сервия) на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:

Градчето се състои от две махали - Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[5]
Църквата „Свети Димитър“, изгоряла в 1910 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[6]

По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.[8] Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.

Личности

В 18 век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година Георгиос Папазолис, гръцкият учен Георгиос Русис, охридският архиепископ Зосим II, българският фармацевт, основател на първата аптека в Търново Марко Павлов, гръцкият революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис Теохарис Турундзияс, гръцкият учен и историк Теодорос Манусис и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи Яня Костич, андартските капитани Лазарос Кутулас, Павлос Нерандзис и Трендафилос Самарас, гръцкият просветен деец Теодорос Нацинас, гръцките печатари братя Маркидис Пулиу, гръцкият политик Маркос Нацинас и други.

Литература

  • Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85-118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
  • Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)

Външни препратки

Бележки

  1. Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  2. Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  3. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  5. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137-138.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
  8. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 276-277.