Евлия Челеби: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Karelj (беседа | приноси)
Ред 20: Ред 20:


==Литература==
==Литература==
* [[Атанас Шопов|Шопов, А.]] Евлия Челеби: Пътуването му из Македония, Сърбия и България. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 6, 1902, 161-199
* Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972.
* Гаджанов, Д. Пътуването на Евлия Челеби из българските земи пред средата на XVII век. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 70, 1909, 639-724
* Δημητριάδης, Βασίλης, "Η Κεντρική και Δυτική Μακεδονία κατά τον Εβλιγιά Τσελεμπή", Ε.Μ.Σ. 39, Θεσσαλονίκη 1973.
* Евлия Челеби. Пътепис (прев. Стр. Димитров), София, 1972.
* Δημητριάδης, Βασίλης, Η Κεντρική και Δυτική Μακεδονία κατά τον Εβλιγιά Τσελεμπή [Центрана и Западна Македония според Евлия Челеби]. Θεσσαλονίκη, 1973.
{{Commonscat|Evliya Çelebi}}
{{Commonscat|Evliya Çelebi}}



Версия от 07:02, 5 май 2014

Евлия Челеби
اوليا چلبی
Османски пътешественик
evlija celebija.jpg

Роден
Починал

Религияислям
Евлия Челеби в Общомедия

Евлия Челеби (на турски: اوليا چلبي;, Evliya Çelebi или Derviş Mehmed Zilli, където "челеби" е почетно обръщение, подобно на европейското "сир", "сър" [1]) е османски пътешественик, поет и историк, който е препътувал земите на Османската империя за около 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.

Евлия Челеби е роден на 25 февруари 1611 година в Истанбул и е син на придворен златар от абхазки произход. Като такъв той получава отлично образование. Започва да записва обиколките си и впечатленията си от Истанбул в кратки бележки за сгради, пазари и обичаи, а през 1640 година Челеби за първи път пътува извън града. Неговата сбирка от пътеписни бележки от всички негови пътешествия е събрана в 10 тома и е наречена Сеяхатнаме ("Книга на пътешествията" или "Пътепис"). Въпреки че много от описанията му са силно преувеличени, неговите бележки са широко приети като полезен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през 17 век. В пътеписите му намират място градове, като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково и множество села. Неговите „Пътешествия“ все още не са цялостно преведени и издадени на български.

Според някои историци Евлия Челеби умира през 1682 година в Истанбул, а според други - в Кайро .

Бележки

  1. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 315

Литература

  • Шопов, А. Евлия Челеби: Пътуването му из Македония, Сърбия и България. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 6, 1902, 161-199
  • Гаджанов, Д. Пътуването на Евлия Челеби из българските земи пред средата на XVII век. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 70, 1909, 639-724
  • Евлия Челеби. Пътепис (прев. Стр. Димитров), София, 1972.
  • Δημητριάδης, Βασίλης, Η Κεντρική και Δυτική Μακεδονία κατά τον Εβλιγιά Τσελεμπή [Центрана и Западна Македония според Евлия Челеби]. Θεσσαλονίκη, 1973.