Киро Геошев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 50: Ред 50:
[[Категория:Дейци на ВРО]]
[[Категория:Дейци на ВРО]]
[[Категория:Личности (София)]]
[[Категория:Личности (София)]]
[[Категория:Хора от Област Перник]]

Версия от 21:06, 5 май 2014

Киро Геошев
български книжар и националреволюционер
Роден
втората половина на 19 век
Починал

Киро (Кирил) Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е търговец, софийски книжар[1]. Съратник на Васил Левски и член на Софийския частен революционен комитет на ВРО.

Биография

Киро Геошев е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (дн. квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).

Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на Конския пазар (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби. В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.

Като сподвижник на Васил Левски е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни” („Народна песнопойка“) съставена от Н. Вардев, комедията „Поевропейчване на турчина“ на Д. Паничков , „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.

През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от софийско и пернишко до руският цар за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание (1876). Действията на делегацията са възпяти в народна песен[2], предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество[3].

Обесен от турците на 15 септември 1877 г. непосредствено до църквата Свети Спас на Говежди пазар в София. Едновременно са обесени и други трима софийски книжари: Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар, на „Капана“ и Георги Стоичков, на „Драз махала“. Среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският военен кореспондент Дик де Лонли пише:

„едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“.[4][5].

Това е Киро Геошев, който при езекуцията пее песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“.

„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври.[6].

Погребан е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас“. [7][8]

При днешния Лъвов мост след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него са осъществени четирите лъва символизиращи четиримата обесени софийски книжари.

Източници

  1. Георги Тахов, Преди да тръгне към бесилката... Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.
  2. [1]
  3. [2]
  4. [3]
  5. [4]
  6. Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/
  7. „Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Свети Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква“.<
  8. Симеон Мильов, Костадин Йованчев Геошев (Божкови)-Кота, Архив на Михаил Георгиев, Брезник.
  • Младенов М., Младенов И., Църковските родове и личности, С.,2003
  • Димитров Г., Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г., С., 1899, с. 270.
  • Ерулски И., Просвещението в Перник в периода 1859-1909., Перник, 2/5, 2004, с. 16
  • Тахов Г., Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, с. 2-3
  • Тахов Г., Двамата с кожената чанта. Възрожденски книжари, С., 1980, с. 177-180

Външни връзки