А: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6: Ред 6:
|ulc=0430}}
|ulc=0430}}


'''А''', '''а''' e [[буква]] от [[кирилица]]та. Обикновено обозначава [[Отворена предна незакръглена гласна|отворена предна незакръглена гласна]] {{IPA|/a/}}. Присъства във всички [[Азбуки, базирани на кирилицата|кирилски азбуки]], където е първа по ред. В [[старобългарска азбука|старобългарската]] и [[църковнославянски език|църковнославянската]] азбука има название {{кирилица|азъ}}. В [[глаголица|глаголицата]] има начертание [[Картинка:Glagoljica Az.svg|15px]] и название ''Аз''.В кирилицата буквата има начертание {{кирилица|А}}. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от [[гръцка азбука|гръцката буква]] [[Алфа (буква)|алфа]].
'''АСД''', '''Д''' e [[буква]] от [[кирилица]]та. Обикновено обозначава [[Отворена предна незакръглена гласна|отворена предна незакръглена гласна]] {{IPA|/a/}}. Присъства във всички [[Азбуки, базирани на кирилицата|кирилски азбуки]], където е първа по ред. В [[старобългарска азбука|старобългарската]] и [[църковнославянски език|църковнославянската]] азбука има название {{кирилица|азъ}}. В [[глаголица|глаголицата]] има начертание [[Картинка:Glagoljica Az.svg|15px]] и название ''Аз''.В кирилицата буквата има начертание {{кирилица|А}}. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от [[гръцка азбука|гръцката буква]] [[Алфа (буква)|алфа]].


Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в [[Русия]] по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква ''[[a]]''.
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в [[Русия]] по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква ''[[a]]''.

Версия от 08:28, 7 май 2014

Кирилска буква Б
Цифрова стойност: 1
Уникод (hex)
Главна: U+0410
Mалка: U+0430

АСД, Д e буква от кирилицата. Обикновено обозначава отворена предна незакръглена гласна /a/. Присъства във всички кирилски азбуки, където е първа по ред. В старобългарската и църковнославянската азбука има название азъ. В глаголицата има начертание и название Аз.В кирилицата буквата има начертание А. И в двете азбуки има цифрова стойност 1. Произлиза от гръцката буква алфа.

Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в Русия по времето на Петър I. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква a.

Фонемна стойност

В българския език буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под ударение тя се произнася като отворена задна незакръглена гласна /ɑ/.[1] Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на полуотворена задна незакръглена гласна /ʌ/, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила - в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил - да е по-затворен.[2] Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и полузатворена задна незакръглена гласна /ɤ̞/, която обикновено се означава с „Ъ“ - това става в следните особени случаи:[3][4]

  • при непълен член на съществителни от мъжки род в единствено число: дома, реда, гласа
  • при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: чета, крадат

Кодове

кодова таблица буква десетично шестнадесетично осмично двоично
Уникод главна 1040 0410 002020 0000010000010000
малка 1072 0430 002060 0000010000110000
ISO 8859-5 главна 176 b0 260 0010110000
малка 208 d0 320 0011010000
KOI 8 главна 225 e1 341 0011100001
малка 193 c1 301 0011000001
Windows 1251 главна 192 c0 300 0011000000
малка 224 e0 340 0011100000

HTML кодовете са: А или А за главна буква и а или а за малка буква.

Бележки

  1. Бояджиев 1998, с. 29.
  2. Бояджиев 1998, с. 38 – 42.
  3. Бояджиев 1998, с. 30 – 31.
  4. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012. ISBN 9789540127019. с. 11. (на български)
Цитирани източници
  • Бояджиев, Тодор и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София isbn = 954-584-235-0, Абагар, 1998. (на български)

Вижте също

Шаблон:Лингвистика-мъниче