Марин Грашнов: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Хора от Област Ловеч using HotCat |
||
| Ред 53: | Ред 53: | ||
[[Категория:Членове на ЦК на БКП]] |
[[Категория:Членове на ЦК на БКП]] |
||
[[Категория:Посланици на България в Египет]] |
[[Категория:Посланици на България в Египет]] |
||
[[Категория:Хора от Област Ловеч]] |
|||
Версия от 11:26, 11 май 2014
| Марин Грашнов | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС VI НС | |
Марин Пенчев Грашно̀в е български партизанин и политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър на строежите (1952-1957, 1959-1968).
Биография
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 г. в с. Дебнево, Троянско.[1] Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 г. и на БКП през 1942 г.[1] Партизанин е в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ от 15 септември 1943 г. [2]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. оглавява Околийския народен съвет и Околийската организация на БКП в Троян, след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. В периода 1952-1957 г. е министър на строежите и пътищата в първото правителство на Вълко Червенков и правителството на Вълко Червенков и Антон Югов. [1]
Между 1959 и 1968 г. последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959-1961) и Комитета по строителство (1961-1962) във второто правителство на Антон Югов и министър на строежите (1962-1968) в третото правителство на Антон Югов и в първото и второто правителство на Тодор Живков.[1]
Кандидат-член на Централния комитет на БКП от 1954 г. Многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти. В периода 1958-1976 г. е член на ЦК на БКП.[3]През 1968-1971 г. е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП.
Между 1971 и 1974 г. е посланик на България в Египет. След 1974 г. се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.[1]
Родство-баща на бизнесмена Владимир Грашнов (1952-2001).
Марин Грашнов умира през 2004 г. в София.
Публикации
- „От септември до септември 1923-1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973)
- „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976)
- „Бунтът на непокорните“ (1983)
- „Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г.“ (2000)
Бележки
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 126-127.
- ↑ Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , Военно издателство, София, 1975, с. 68
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-X