Сугерий: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
[[Image:Abbot Suger.jpg|thumb|right|250px|Сугерий според стъклопис в базиликата на Сен Дени]] |
[[Image:Abbot Suger.jpg|thumb|right|250px|Сугерий според стъклопис в базиликата на Сен Дени]] |
||
'''Сугерий''' (лат. ''Sugerus'') или '''Сюже́''', също '''Сюже́р''' (фр. ''Suger''; ок. 1081 — 13 януари 1151) — абат на Сен-Дени, влиятелен съветник френските крале Луи VI и Луи VII. |
'''Сугерий''' (лат. ''Sugerus'') или '''Сюже́''', също '''Сюже́р''' (фр. ''Suger''; ок. 1081 — 13 януари 1151) — абат на Сен-Дени, влиятелен съветник френските крале [[Луи VI (Франция)|Луи VI]] и [[Луи VII]]. |
||
Първи покровител и «кръстник» на готическия стил на средновековната архитектура.- френски духовник, абат на [[Сен Дени]] и държавен деятел със специално място във Френската история.Вместо кръгли арки строителите давали предпочитание на островърхи, широко се използували контрафорси, а в качество на украшения на прозорците прибягвали към витражи, които се състояли често от кръгъл прозорец на фасадата . |
Първи покровител и «кръстник» на готическия стил на средновековната архитектура.- френски духовник, абат на [[Сен Дени]] и държавен деятел със специално място във Френската история.Вместо кръгли арки строителите давали предпочитание на островърхи, широко се използували контрафорси, а в качество на украшения на прозорците прибягвали към витражи, които се състояли често от кръгъл прозорец на фасадата . |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
От низш произход, той е даден (ок. [[1091]] г.) за обучение и послушничество в абатство Сен Дени от родителите си и поради живия си ум е станал сподвижник на бъдещия [[Луи VI]], който също се обучава в [[абатство]]то. В [[1109]] г. е секретар на абатството, а на следващата година е обявен за иконом на манастира [[Берневал]] в [[Нормандия]], а през 1109 г. - и на манастира [[Тюри]]. |
От низш произход, той е даден (ок. [[1091]] г.) за обучение и послушничество в абатство Сен Дени от родителите си и поради живия си ум е станал сподвижник на бъдещия [[Луи VI]], който също се обучава в [[абатство]]то. В [[1109]] г. е секретар на абатството, а на следващата година е обявен за иконом на манастира [[Берневал]] в [[Нормандия]], а през 1109 г. - и на манастира [[Тюри]]. |
||
През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на [[Гелазий II]] в [[Магелон]], а впоследствие и в този на [[Каликст II]]. При завръщането си от Италия през [[1122]] г. става абат на Сен Дени. |
През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на [[Гелазий II]] в [[Магелон]], а впоследствие и в този на [[Каликст II]]. При завръщането си от Италия през [[1122]] г. става абат на Сен Дени. |
||
Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора. |
Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора. |
||
Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за [[инвеститура]]та. Той се заел дейно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждавал и култ към св. Дионисий Парижки като небесен покровител на цяла Франция. |
Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за [[инвеститура]]та. Той се заел дейно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждавал и култ към св. [[Дионисий Парижки]] като небесен покровител на цяла Франция. |
||
Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си [[Томас Бекет]] в [[Англия]]. |
Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си [[Томас Бекет]] в [[Англия]]. |
||
Версия от 16:00, 22 май 2014
| Сугерий Suger | |
| Френски духовник и държавник | |
 | |
| Роден |
1081 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Сугерий в Общомедия | |
Сугерий (лат. Sugerus) или Сюже́, също Сюже́р (фр. Suger; ок. 1081 — 13 януари 1151) — абат на Сен-Дени, влиятелен съветник френските крале Луи VI и Луи VII.
Първи покровител и «кръстник» на готическия стил на средновековната архитектура.- френски духовник, абат на Сен Дени и държавен деятел със специално място във Френската история.Вместо кръгли арки строителите давали предпочитание на островърхи, широко се използували контрафорси, а в качество на украшения на прозорците прибягвали към витражи, които се състояли често от кръгъл прозорец на фасадата .
При Луи VІ
От низш произход, той е даден (ок. 1091 г.) за обучение и послушничество в абатство Сен Дени от родителите си и поради живия си ум е станал сподвижник на бъдещия Луи VI, който също се обучава в абатството. В 1109 г. е секретар на абатството, а на следващата година е обявен за иконом на манастира Берневал в Нормандия, а през 1109 г. - и на манастира Тюри.
През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на Гелазий II в Магелон, а впоследствие и в този на Каликст II. При завръщането си от Италия през 1122 г. става абат на Сен Дени.
Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.
Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за инвеститурата. Той се заел дейно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждавал и култ към св. Дионисий Парижки като небесен покровител на цяла Франция.
Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си Томас Бекет в Англия.
Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлул император Хенрих V, Сугерий отишъл на бойното поле с хоругвата на абатството — орифлама; От тогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от числото на поддържащите краля феодали, императорът побързал да се оттегли.
При Луи VІІ
На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключил мир със своя най-могъщ васал — шампанския граф Тибо Велики. Преговорите за мир между тях водел абат Сугерий. Бернард от Клерво за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предложил да оглави кръстоносен поход в Светите земи. Въпреки протипоставянето та Сугерий, кралят се подчинил на желанието на папата и заедно с кралица Алиенора Аквитанска се отправил във Втория кръстоносен поход, оставяйки в Париж за регент Сугерий (1147).
Предчувствията на Сугерий се оправдали и походът се оказал катастрофа. Хазната била съвършенно изтощена от воената издръжка, единствено мъдрото управление на Сугерий позволило да се предотврати метеж. Той се проявява като отличен стопанин на кралската собственост и по време на отсъствието на Луи VII .
След завръщането си Луи VII нарича Сугерий "Баща на родината" - гръмко приписвано му име. Трябва да се каже, че той го заслужава.
Произведения и идеи
Автор е на множество запазени до днес проповеди и книжлета, но безспорно наред с панегериците на Луи VI и Луи VII, считани за основен източник за епохата, най-интересна е "Liber de Rebus in Administratione sua gestis". Това е едно от малкото запазени от тази епоха подробни наставления за управление и стопанисване на манастирските имоти, така че да не носят дългове и загуби и да не разоряват държателите си. Сугерий лансира една позабравена идея от късноримската епоха - за голямото семейство и взаимната изгода. Въпреки това неговите идеи не се прилагат дори и в Сен Дени.
Използвана литература
Хронологична енциклопедия на света, издателство Елпис