Пражко метро: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Прага; Добавяне на Категория:Транспорт в Прага using HotCat |
м Добавяне на Категория:Сгради и съоръжения в Чехия using HotCat |
||
Ред 86: | Ред 86: | ||
[[Категория:Железопътен транспорт в Чехия]] |
[[Категория:Железопътен транспорт в Чехия]] |
||
[[Категория:Метрополитени]] |
[[Категория:Метрополитени]] |
||
[[Категория:Сгради и съоръжения в Чехия]] |
|||
{{Link GA|uk}} |
{{Link GA|uk}} |
Версия от 19:13, 26 май 2014
Пражко метро | |
Обща информация | |
---|---|
Вид транспорт | метро |
Брой линии | 3 |
Брой спирки | 57 |
Оперативна информация | |
Оператор | Dopravný podnik Praha |
Статистика | |
Дължина | 59,3 |
Пътници | 1 411 200 (2005 г.) |
Пражко метро в Общомедия |
Пражкото метро (Шаблон:Lang-cs) или Шаблон:Lang-cs) е метросистемата в град Прага, единственото в Чехия. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.
Експлоатация
Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация :
- Линия "А"
- Линия "В"
- Линия "С"
В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в Софийското метро. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите : Най-напред е открит участък от Линия "С" между станциите Kačerov и Sokolovská (днес: Florenc). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа: Kačerov, Hostivař и Zličín, като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата.
На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага (Шаблон:Lang-cs). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за фуникульорите в Петржине и Пражкия зоопарк.
Хронология на откриването на участъците и станциите
- 9 май 1974: линия "С", участък I.C Florenc — Kačerov (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите I.P.Pavlova и Vyšehrad надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.
- 19 декември 1980: Линия "А", участък II.А Náměstí Míru — Želivského (2,6 км, 3 станции)
- 26 октомври 1988: Линия "В", участък III.В Smíchovské nádraží — Nové Butovice (4,9 км, 3 станции)
- 22 ноември 1990: Линия "В", участък II.В Florenc — Českomoravská (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.
- 11 ноември 1994: Линия "В", участък V.В Nové Butovice — Zličín (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите Hůrka и Lužiny находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.
- 8 ноември 1998: Линия "В", участък IV.В Českomoravská — Černý Most (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените Hloubětín и Kolbenova; въведен в експлоатация през 1999 г. и 2001 г. съответно). Участъкът между станцииите Rajská zahrada — Černý Most е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.
- 26 май 2006: Линия "А", служебен участък Skalka — Depo Hostivař въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията Depo Hostivař е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.
Депа и подвижен състав
Пражкото метро има три депа,които са следните:
- депо Кацеров (Kačerov) – отворено през 1974 година, обслужва линия С
- депо Хостивар (Hostivař) – отворено през 1985 година, има станция със същото име,обслужва линия А
- депо Злицин (Zlicin) – отворено през 1994 година, обслужва линия В
Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:
- мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат,която е в движение;
- мотриси 81-717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат,която е в движение;
- мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81-717/814.3,в момента се движат по линии А и В;
- мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.
Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.