Среща край Малта: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Външна политика на СССР using HotCat |
м Премахване на Категория:Външна политика на САЩ; Добавяне на Категория:Двустранни отношения на САЩ using HotCat |
||
Ред 70: | Ред 70: | ||
[[Категория:Студена война]] |
[[Категория:Студена война]] |
||
[[Категория:История на Малта]] |
[[Категория:История на Малта]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Двустранни отношения на САЩ]] |
||
[[Категория:Външна политика на СССР]] |
[[Категория:Външна политика на СССР]] |
Версия от 14:18, 29 май 2014
Срещата край Малта (на английски: Malta Summit) е такава на най-високо ниво между ръководителите на двете геополитически сили водили студената война - провела се на 2 и 3 декември 1989 г. Неофициално с нея се слага края на студената война между съюзниците, последвала края на Втората световна война.
Провежда се символично край бреговете на остров Малта и по-точно на борда на кораба Максим Горки, акостирал в залива на пристанището Марсашлок в югоизточната част на средиземноморския остров. Това е първото пристанище на острова ползвано още от античността - първо от пуните, после от римляните, а през средновековието - от османците.
От Малта до Ялта и обратно
На практика на срещата край Малта се отменят договорките от конференцията в Ялта за бъдещето на Европа.
От съветска страна домакин на срещата на борда на круизния кораб "Максим Горки" е Михаил Горбачов, а от американска гост на борда на съветския съд е новоизбрания президент на САЩ - Джордж Х. У. Буш.
Срещата между двамата лидери е втора след тази в Ню Йорк през декември 1988 г., но първа между тях като едновременни ръководители на двете свръхсили (Джордж Буш е току що избран за президент).
Предисторията на тази среща е повече от показателна за бъдещето - в началото на 1945 г. се провежда втората среща на върха от общо трите между съюзниците - т.нар. ялтенска конференция. Като първоначално място за провеждането на ялтенската конференция е планувана Малта, но поради лошото здравословно състояние на Йосиф Сталин, съветската страна отказва такова пътуване на съветския ръководител и по тази причина срещата се провежда на съветска територия - в Ялта, Крим. Предходната среща на върха между съюзниците е в Техеран - територия под съветски контрол в края на 1943 г., а последващата - в Потсдам - също територия под съветски контрол след края на войната срещу Третия Райх.
Срещата край бреговете на Малта е на неутрална територия и в международни води. От 1980 г. Малта е неутрална страна без чужди военни бази и присъствие на острова. Мястото и всичко останало свързано със срещата умишлено е подбрано като преситено с историзъм и символизъм. [1][2]
Брент Скаукрофт и други членове на администрацията на САЩ първоначално гледат на заплануваната среща край Малта песимистично, като на преждевременна. От такава среща в подобен формат, и в онзи момент, нямало големи очаквания. Независимо от тези прогнози, след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. събитията в Централна Европа набират неочаквана сила и интезитет, и президентът на Франция по това време Франсоа Митеран и министър-председателят на Обединеното кралство Маргарет Тачър заедно с други европейски лидери и водещи членове на Конгреса убеждават новоизбрания тогава президент Буш в необходимостта от такава среща със съветския лидер Михаил Горбачов с цел "урегулиране на нововъзникналото положение". [3]
По време на срещата на върха край бреговете на Малта не са подписвани някакви официални споразумения, но въпреки това срещата дава възможност на двете суперсили тогава - СССР и Съединените щати, да обсъдят настъпилите събития и вероятни промени в Централа и Източна Европа възникващи след падането на желязната завеса - разделяла Европа в продължение на четири десетилетия. Някои външнополитически наблюдатели разглеждат срещата край Малта като формален край на студената война, най-малкото защото същата се превръща в повратна точка в отношенията между тогавашния свят разделен на Изток и Запад. По време на срещата Буш изразява подкрепата си за новата политика на демократични и други реформи в страните от социалистическия лагер.
Михаил Горбачов заявява от борда на кораба "Максим Горки", че светът бележи края на една епоха оставяйки я в историята, както и началото на един дълъг път към траен мир без заплахи от насилие, без недоверие, без психологическа и идеологическа борба, т.е. без всичко идеологическо и символическо разделящо света, което трябва да премине в забвение. В заключение, съветският лидер уверява президента на Съединените щати, че Съветският съюз никога няма да започне война срещу Съединените щати.
В отговор на заявлението и уверението на съветския лидер, Джордж У. Буш заявява, че идеята за траен световен мир е постижима посредством трайно и надеждно сътрудничество между Изтока и Запада. Именно тук в Малта, Буш и Горбачов полагат основата за едно такова бъдеще за Европа и света.
Участниците в срещата
Съветска делегация :
- Сергей Ахромеев , маршал на Съветския съюз и военен съветник на Горбачов;
- Александър Безсмертних, заместник-министър на външните работи на СССР;
- Анатолий Добринин, бивш съветски посланик в САЩ (1962-1986);
- Едуард Шеварднадзе, министър на външните работи на СССР;
- Александър Яковлев, водещ идеолог на комунистическата партия и председател на комисията по международна политика на ЦК на КПСС;
- Анатолий Черняев, помощник генералния секретар Горбачов по международните въпроси.
Американскат делегация :
- Джеймс Бейкър, държавен секретар на САЩ;
- Робърт Блекуил, специален помощник на президента на САЩ по въпросите за национална сигурност и старши директор за Европа и СССР в съвета за национална сигурност на САЩ;
- Джак Матлок, посланик на САЩ в СССР;
- Кондолиза Райс, бъдещ директор на отдел за СССР и Европа в съвета за национална сигурност на САЩ;
- Брент Скаукрофт, съветник по националната сигурност на президента на САЩ;
- Раймонд Сайц, заместник помощник държавен секретар на САЩ за Канада и Европа;
- Джон Сунуну, ръководител на администрацията на Белия дом;
- Маргарет Татвайлер, заместник помощник държавен секретар отговарящ за връзките с обществеността и официален представител на Държавния департамент на САЩ;
- Пол Улфовиц, заместник-министър на отбраната по въпросите на външната политика;
- Робърт Зелик, съветник в Държавния департамент на САЩ.
Източници
- ↑ Michael R. Beschloss and Strobe Talbott, At the Highest Levels: The Inside Story of the End of the Cold War, Little Brown (London) 1993, pp. 128-9 and 160.
- ↑ James Baker, The Politics of Diplomacy: Revolution, War and Peace, 1989-1992, Putnam (New York) 1995, p.169.
- ↑ "An Interview with Dr. Condoleezza Rice (17/12/97)"
Външни препратки
- Преди 24 години Горбачов и Буш слагат край на Студената война
- 17 Moments of Spring - Mgnovenia (Moments) HQ
Вижте също
- Германски въпрос
- Peace for our time
- Последна воля и завещание на Адолф Хитлер
- Договор за окончателното решение по отношение на Германия
Литература
- С.А. Коробов «ПУТЧ» НАЧАЛСЯ МНОГО РАНЬШЕ Кто и когда сдал СССР
- McGeorge Bundy, «From Cold War Toward Trusting Peace», in Foreign Affairs: America and the World 1989/1990, Vol. 69, No. 1.
- BBC News: «1989 — Malta Summit Ends Cold War».
- CNN: Cold War Interviews, Episode 23: «The Wall Comes Down», an Interview with George H.W. Bush
- CNN: Cold War Interviews, Episode 24: Transcripts from Malta Summit
- David Hoffman, «Bush and Gorbachev Hail New Cooperation», Washington Post (December 4, 1989)
- Richard Lacayo, «Turning Visions into Reality», in Time (online): December 11, 1989
- Romesh Ratnesar, «Condi Rice Can’t Lose», in Time (online): September 20, 1999