Шарл V: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
}}
}}


''' Шарл V''' Мъдри (фр. ''Charles V le Sage''; 21 януари [[1338]] г.[[замък]]а [[Венсен (замък)|Венсен]], [[Ил дьо Франс]] - 16 септември [[1380]] г.) е крал на [[Франция]] от [[1364]] до [[1380]] г.‎ Най-големия син на краля на Франция Жан II Добрия и неговата първа жена Бона Люксембургска. От 1356—1360 години и в началото на 1364 година (във времето на пребиваването на Жан II, в английски плен) — регент на Франция. Неговото царуване се характеризира с края на първия етап на Стогодишната война: Шарл V успял практически напълно да върне териториите, загубени от неговите предшественици, и да възстанови властта над държавата.
''' Шарл V''' Мъдри (фр. ''Charles V le Sage''; 21 януари [[1338]] г.[[замък]]а [[Венсен (замък)|Венсен]], [[Ил дьо Франс]] - 16 септември [[1380]] г.) е крал на [[Франция]] от [[1364]] до [[1380]] г.‎ Най-големия син на краля на Франция [[Жан II Добрия]] и неговата първа жена [[Бона Люксембургска]]. От 1356—1360 години и в началото на 1364 година (във времето на пребиваването на Жан II, в английски плен) — регент на Франция. Неговото царуване се характеризира с края на първия етап на Стогодишната война: Шарл V успял практически напълно да върне териториите, загубени от неговите предшественици, и да възстанови властта над държавата.


== Първи дофин ==
== Първи дофин ==
Ред 16: Ред 16:
Съгласно договора, тези земи следвало да бъдат предадени на сина на бъдещия крал Жан ІІ Добрия. Така Шарл, най-големият син на Жан ІІ, станал първия дофин във френската история. Едва навършил 11 години, Шарл усетил тежестта на властта на плещите си. Шарл приел клетва от своите нови васали.
Съгласно договора, тези земи следвало да бъдат предадени на сина на бъдещия крал Жан ІІ Добрия. Така Шарл, най-големият син на Жан ІІ, станал първия дофин във френската история. Едва навършил 11 години, Шарл усетил тежестта на властта на плещите си. Шарл приел клетва от своите нови васали.
== Регентство 1356—1360. Вътрешни смутове и тяхното преодоляване ==
== Регентство 1356—1360. Вътрешни смутове и тяхното преодоляване ==
След пленяването на Жан II Добрия при Поатие (19 септември 1356), избягалият от бойното поле дофин Шарл неочаквано за самия него следвало да поеме управлението на френската монархия - с титла главен наместник на кралството. Положението било критично: Кралят Жан бил в плен; англичаните окупирали значителна част от страната; управляващият елит се раздирал от конфликти.
След пленяването на [[Жан II Добрия]] при [[Поатие 1356|Поатие]] (19 септември 1356), избягалият от бойното поле дофин Шарл неочаквано за самия него следвало да поеме управлението на френската монархия - с титла главен наместник на кралството. Положението било критично: Кралят Жан бил в плен; англичаните окупирали значителна част от страната; управляващият елит се раздирал от конфликти.


Необходима мярка станала свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладавали представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от [[Жан ІІ Добрия]]. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите поискали освобождаване на [[Шарл Злия]] и административни реформи. В частност, предлагало се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл се опитал да бави нещата във времето: Той отпътувал за  Мец за среща с император Карл IV. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите изнудила Шарл да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следвало да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет били включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролирали от Щатите; Самите Щати следвало да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа бил провален от Етиен Марсел.
Необходима мярка станала свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладавали представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от [[Жан ІІ Добрия]]. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите поискали освобождаване на [[Шарл Злия]] и административни реформи. В частност, предлагало се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл Vсе опитал да бави нещата във времето: Той отпътувал за  Мец за среща с император Карл IV. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите изнудила Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следвало да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет били включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролирали от Щатите; Самите Щати следвало да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа бил провален от Етиен Марсел.


През ноември 1357 година от затвора избягал Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставили дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от [[Етиен Марсел]], нахлули в двореца на дофина и пребили неговите приближени (двама маршали били убити пред очите на Шарл).
През ноември 1357 година от затвора избягал Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставили дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от [[Етиен Марсел]], нахлули в двореца на дофина и пребили неговите приближени (двама маршали били убити пред очите на Шарл).
Ред 35: Ред 35:
След подписаният мир Жан II бил освободен, до пълното изплащане на откупа в пленничеството го заменили други заложници. Пълномощията на Шарл се прекратили, и той се оттеглил в сянка, но не за дълго.
След подписаният мир Жан II бил освободен, до пълното изплащане на откупа в пленничеството го заменили други заложници. Пълномощията на Шарл се прекратили, и той се оттеглил в сянка, но не за дълго.
== Успехи през първите години на управление (1364—1368) ==
== Успехи през първите години на управление (1364—1368) ==
През лятото на 1363 година избягал от плен Луи I Анжуйски, един от френските заложници, които следвало да пребивават в Кале до изплащане на пълния размер на откупа за Жан II. Жан II Добрия се счел за обезчестен от постъпката на сина си и през януари 1364 година се върнал в Лондон доброволно. Отпътуването на Жан II отново направило дофина Шарл, регент. Скоропостижната смърт на Жан II в Лондон на 8 април 1364 година превърнала регентът в крал Шарл V Френски.
През лятото на 1363 година избягал от плен[[ Луи I Анжуйски]], един от френските заложници, които следвало да пребивават в Кале до изплащане на пълния размер на откупа за Жан II. Жан II Добрия се счел за обезчестен от постъпката на сина си и през януари 1364 година се върнал в Лондон доброволно. Отпътуването на Жан II отново направило дофина Шарл, регент. Скоропостижната смърт на Жан II в Лондон на 8 април 1364 година превърнала регентът в крал Шарл V Френски.


Първите години на управлението на крал Шарл V Мъдри били посветени на решаването на няколко тактически въпроси, пречещи на стабилизацията на Франция. На краля се отдало да реши четири основни от тях: 1.Да сломи Шарл Злия; 2.Да получи васална клетва от херцога на Бретон;3. Да отстрани от страната вилнеещите войници-наемници; 4.Да уреди изгоден за Франция брак на своя по-малък брат Филип II Смелия.
Първите години на управлението на крал Шарл V Мъдри били посветени на решаването на няколко тактически въпроси, пречещи на стабилизацията на Франция. На краля се отдало да реши четири основни от тях: 1.Да сломи Шарл Злия; 2.Да получи васална клетва от херцога на Бретон;3. Да отстрани от страната вилнеещите войници-наемници; 4.Да уреди изгоден за Франция брак на своя по-малък брат Филип II Смелия.

Версия от 17:35, 2 юни 2014

Шарл V
Charles V de France
крал на Франция

Роден
Починал
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция

Религияхристиянство
Семейство
РодВалоа
БащаЖан II
МайкаБона Люксембургска (1315 – 1349)
Братя/сестриИзабела дьо Валоа (1348 – 1372)
Жан Френска
Мария Френска
Филип II
Жан дьо Бери
Луи I Валоа-Анжуйски
СъпругаЖана дьо Бурбон (1338 – 1378) (8 април 1350 – 6 февруари 1378)
ДецаШарл VI
Луи I Орлеански
Катерина дьо Валоа
Други родниниКарл IV (вуйчо)
Шарл V в Общомедия

Шарл V Мъдри (фр. Charles V le Sage; 21 януари 1338 г.замъка Венсен, Ил дьо Франс - 16 септември 1380 г.) е крал на Франция от 1364 до 1380 г.‎ Най-големия син на краля на Франция Жан II Добрия и неговата първа жена Бона Люксембургска. От 1356—1360 години и в началото на 1364 година (във времето на пребиваването на Жан II, в английски плен) — регент на Франция. Неговото царуване се характеризира с края на първия етап на Стогодишната война: Шарл V успял практически напълно да върне териториите, загубени от неговите предшественици, и да възстанови властта над държавата.

Първи дофин

Граф Хумберт (Юмбер) II, се разорил и останал без наследници. След смъртта на единствения си син, решил да продаде земите на графство Дофине, които били тогава в състава на Свещената Римска империя. Тъй като нито папата, нито императора откликнали на неговото предложение, той сключил сделка с френския крал Филип VI.

Съгласно договора, тези земи следвало да бъдат предадени на сина на бъдещия крал Жан ІІ Добрия. Така Шарл, най-големият син на Жан ІІ, станал първия дофин във френската история. Едва навършил 11 години, Шарл усетил тежестта на властта на плещите си. Шарл приел клетва от своите нови васали.

Регентство 1356—1360. Вътрешни смутове и тяхното преодоляване

След пленяването на Жан II Добрия при Поатие (19 септември 1356), избягалият от бойното поле дофин Шарл неочаквано за самия него следвало да поеме управлението на френската монархия - с титла главен наместник на кралството. Положението било критично: Кралят Жан бил в плен; англичаните окупирали значителна част от страната; управляващият елит се раздирал от конфликти.

Необходима мярка станала свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладавали представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от Жан ІІ Добрия. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите поискали освобождаване на Шарл Злия и административни реформи. В частност, предлагало се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл Vсе опитал да бави нещата във времето: Той отпътувал за  Мец за среща с император Карл IV. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите изнудила Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следвало да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет били включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролирали от Щатите; Самите Щати следвало да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа бил провален от Етиен Марсел.

През ноември 1357 година от затвора избягал Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставили дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от Етиен Марсел, нахлули в двореца на дофина и пребили неговите приближени (двама маршали били убити пред очите на Шарл).

Шарл решително се справил с Щатите постепенно: На 14 март 1358 година приел титула регент; На 25 март 1358 година избягал от Париж. В противовес на метежните Парижки щати в Компиен били свикани лоялни на регента Генерални щати.

През лятото на 1358 година цяла централна Франция била разтресена от стихийното селско въстание Жакерия. Етиен Марсел се опитал да използува това въстание за свои цели, но не пресметнал нещата добре: Пред лицето на общата опасност феодалите неочаквано се сплотили. Армията под командването на Карл Злия разбила «селяните-жаки». Дофинът-регент, умело разпалвал конфликтите между парижките метежници и Щатите, и се добил до целта си: На 31 юли Етиен Марсел бил убит от гражданите, а Шарл Злия напуснал Париж.

На 3 август дофинът Шарл се завърнал в Париж като морален победител. Най-активните участници във въстанието били екзекутирани,като непосредствено след това на 10 август, Шарл обявил всеобща амнистия.

Вътрешните смутове приключили, Великият указ бил отменен, младият регент съумял да преодолее небивала криза на централната власт.

Шарл V и Жана Бурбонска

Мир в Бретини (1360)

Следваща грижа на Шарл станало прекратяването на войната и освобождение на баща му. Умело затягайки преговорите и сборът от пари за откупа, дофинът съумял реално да обезсили катастрофалните за териториалната цялост на Франция, Първи и Втори Лондонски договори за мир (от януари 1358 година и от март 1359 година), подписани от пленения Жан II. Разяреният Едуард III лично възглавил поредното нахлуване във Франция, завършило за англичаните като позорен провал: генерално сражение французите така и не дали. Деморализираната английска армия била способна само на грабежи и насилие. На 8 май 1360 година дофинът Шарл и Едуард Черния принц съгласували в Бретини условията на «вечния мир».

След подписаният мир Жан II бил освободен, до пълното изплащане на откупа в пленничеството го заменили други заложници. Пълномощията на Шарл се прекратили, и той се оттеглил в сянка, но не за дълго.

Успехи през първите години на управление (1364—1368)

През лятото на 1363 година избягал от плен Луи I Анжуйски, един от френските заложници, които следвало да пребивават в Кале до изплащане на пълния размер на откупа за Жан II. Жан II Добрия се счел за обезчестен от постъпката на сина си и през януари 1364 година се върнал в Лондон доброволно. Отпътуването на Жан II отново направило дофина Шарл, регент. Скоропостижната смърт на Жан II в Лондон на 8 април 1364 година превърнала регентът в крал Шарл V Френски.

Първите години на управлението на крал Шарл V Мъдри били посветени на решаването на няколко тактически въпроси, пречещи на стабилизацията на Франция. На краля се отдало да реши четири основни от тях: 1.Да сломи Шарл Злия; 2.Да получи васална клетва от херцога на Бретон;3. Да отстрани от страната вилнеещите войници-наемници; 4.Да уреди изгоден за Франция брак на своя по-малък брат Филип II Смелия.

Шарл V и Стогодишната война

По време на управлението му се води Стогодишната война. Армията на Шарл V печели няколко победи над англичаните, побеждава и войските на краля на Навара Шарл Злия. Въпреки влиянието на съюзника си Филип дьо Мезиер, кралят отказва да участва в кръстоносен поход.

Покровител на изкуствата

Покровител на изкуствата, Шарл V възстановява и подобрява Лувъра и през 1367 година. Създава първата кралска библиотека във Франция.

Поддържа около себе си кръг от интелектуалци като Никола Оресме, Филип дьо Мезиер, Раул дьо Пресли.

Шарл V умира на 16 септември 1380 г. в замъка Боте на Марн и е погребан в Сен Дени.

Семейство и деца:

Женен за: (от 8 април 1350) Жана де Бурбон (3 февруари 1337 — 6 февруари 1378), дъщеря на Пиер I, херцог Бурбон, и Изабела Валоа. Тя била братовчедка на Шарл V. От техните 10 деца до зряла възраст доживяли само двама сина:

  1. Жана (1357—1360);
  2. Жан (1359—1364);
  3. Бона (1360—1360);
  4. Жана (1366—1366);
  5. Жан (7 юни 1366 — 21 декември 1366);
  6. Шарл VI Безумния (3 декември 1368 — 21 октомври 1422), крал на Франция;
  7. Мария (1370—1377);
  8. Луи Орлеански (13 март 1372 — 23 ноември 1407), първи херцог Орлеански, основател на Орлеанския клон на дома Валоа. Неговият внук станал крал на Франция:Луи XII като син на Шарл Орлеански; а неговия правнук Франсоа ,като внук на Жан ІІІ Добрия, граф Ангулемски станал крал на Франция като Франсоа І;
  9. Изабела (1373—1378);
  10. Катрин (1378—1388).

Източници:

  • Christine de Pisan, Livre des faits et bonnes mœurs du sage roy Charles V
  • Delisle, Léopold, Recherches sur la librairie de Charles V, roi de France, 1337-1380, H. Cahmpion, Paris.
  • Philippe de Mézières, Songe du Vieil Pèlerin
  • Autrand, Françoise, Charles V le Sage, Fayard, Paris, 1994.
  • Cazelles, Raymond, Société politique, noblesse et couronne sous Jean le Bon et Charles V, Librairie Droz, Switzerland.
  • Delachenal, Roland, Charles V, Picard, Paris, 1909.
  • Henneman, John Bell, Olivier de Clisson and Political Society in France Under Charles V and Charles VI, University of Pennsylvania Press, Philadelphia, 1996.
  • Henneman, John Bell, Royal taxation in Fourteenth Century France, The Development of War Financing 1322-1356, Princeton University Press, Princeton, 1971.
  • Quillet, Jeannine, Charles V, Le Roi lettré, Librairie académique Perrin, Paris, 2002.
  • Tuchman, Barbara, A Distant Mirror: The Calamitous 14th Century, Ballantine Books, New York, 1978.
Жан II крал на Франция (1364 – 1380) Шарл VI

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA