Пан (спътник): Разлика между версии
раздели, допълнение за името на спътника, източници по ен |
м картинка |
||
Ред 81: | Ред 81: | ||
== Предположение за съществуването на спътника == |
== Предположение за съществуването на спътника == |
||
[[Файл:Pan side view.jpg|ляво|мини|200п|Пан сред пръстените на Сатурн.]] |
|||
Съществуването на спътника е предвидено от [[Джефри Кузи]] и [[Джефри Скаргъл]] през [[1985]] г., при моделиране на гравитационното въздействие на спътника върху съседния материал.<ref>Cuzzi, J. N.; and Scargle, J. D.; [http://adsabs.harvard.edu//full/seri/ApJ../0292//0000276.000.html ''Wavy Edges Suggest Moonlet in Encke's Gap''], Astrophysical Journal, Vol. 292 (May 1, 1985), pp. 276–290</ref> Предвидена е [[голяма полуос]] от 133 603 ± 10 km и маса от 5–10 × 10<sup>-12</sup> сатурнови маси, при положение че съществува само един спътник на подобна орбита.<ref name="Showalter1986">{{cite journal | author= Showalter, M. R.; ''et al.''| title= Satellite "wakes" and the orbit of the Encke Gap moonlet| journal= Icarus| year= 1986| volume= 66 | issue= 2| pages= 297| bibcode= 1986Icar...66..297S | doi = 10.1016/0019-1035(86)90160-0}}</ref> Действителната голяма полуос на Пан е 133 583 km, а масата му е 2,7 × 10<sup>15</sup> kg, или 4,7 × 10<sup>-12</sup> сатурнови маси. |
Съществуването на спътника е предвидено от [[Джефри Кузи]] и [[Джефри Скаргъл]] през [[1985]] г., при моделиране на гравитационното въздействие на спътника върху съседния материал.<ref>Cuzzi, J. N.; and Scargle, J. D.; [http://adsabs.harvard.edu//full/seri/ApJ../0292//0000276.000.html ''Wavy Edges Suggest Moonlet in Encke's Gap''], Astrophysical Journal, Vol. 292 (May 1, 1985), pp. 276–290</ref> Предвидена е [[голяма полуос]] от 133 603 ± 10 km и маса от 5–10 × 10<sup>-12</sup> сатурнови маси, при положение че съществува само един спътник на подобна орбита.<ref name="Showalter1986">{{cite journal | author= Showalter, M. R.; ''et al.''| title= Satellite "wakes" and the orbit of the Encke Gap moonlet| journal= Icarus| year= 1986| volume= 66 | issue= 2| pages= 297| bibcode= 1986Icar...66..297S | doi = 10.1016/0019-1035(86)90160-0}}</ref> Действителната голяма полуос на Пан е 133 583 km, а масата му е 2,7 × 10<sup>15</sup> kg, или 4,7 × 10<sup>-12</sup> сатурнови маси. |
||
Версия от 01:40, 12 юни 2014
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пан.
Пан | |
Ествествен спътник на Сатурн | |
Пан и делението на Енке заснети от апарата Касини-Хюйгенс | |
Откриване | |
---|---|
Открит от | Марк Шоуолтър |
Дата | 16 юли 1990 г. |
Орбитални параметри | |
Голяма полуос (a) | 133 583 km [1] |
Ексцентрицитет (e) | 0,00021±0,00008 |
Орбитален период (P) | 0,5764 дни |
Инклинация (i) | 0,007±0,002° (към екватора на Сатурн) |
Физически характеристики | |
Среден диаметър | 20 km |
Маса (m) | 2,7×1015 kg |
Средна плътност | 0,6 g/cm3 |
Екваториална гравитация | 0,002 m/s2 |
Наклон на оста | 0 |
Албедо | 0,5 |
... | |
Пан в Общомедия |
Пан е естествен спътник на Сатурн, носещ името на бога от древногръцката митология Пан. Открит е от Марк Шоуолтър през 1990 г. при анализ на снимки заснети от Вояджър 2. Пан лежи в делението на Енке и е спътник овчар, поддържащ делението. Гравитацията му поражда „вълни“ в съседния материал от пръстените, които всъщност са довели до откритието му.
Предположение за съществуването на спътника
Съществуването на спътника е предвидено от Джефри Кузи и Джефри Скаргъл през 1985 г., при моделиране на гравитационното въздействие на спътника върху съседния материал.[1] Предвидена е голяма полуос от 133 603 ± 10 km и маса от 5–10 × 10-12 сатурнови маси, при положение че съществува само един спътник на подобна орбита.[2] Действителната голяма полуос на Пан е 133 583 km, а масата му е 2,7 × 1015 kg, или 4,7 × 10-12 сатурнови маси.
Спътникът впоследствие е открит на 11° от предвидената позиция. След проведеното търсене с помощта на компютър, който изчислява на кои от всички снимки на Вояджър 2 Пан би могъл да бъде наблюдаван, спътникът е открит на 11 от тях.[3][4]
Кръщаване
След откритието си Пан получава предварителното означение S/1981 S 13. Като алтернатива се използва и Сатурн 18.[5] Спътникът получва името си на 16 септември 1991 г.[6] Кръстен е на богът покровител на пастирите Пан от древногръцката митология. Това е препратка към типа на спътника, който е спътник овчар.
Източници
- ↑ Cuzzi, J. N.; and Scargle, J. D.; Wavy Edges Suggest Moonlet in Encke's Gap, Astrophysical Journal, Vol. 292 (May 1, 1985), pp. 276–290
- ↑ Showalter, M. R.; et al. Satellite "wakes" and the orbit of the Encke Gap moonlet // Icarus 66 (2). 1986. DOI:10.1016/0019-1035(86)90160-0. с. 297.
- ↑ Showalter, M. R. Visual Detection of 1981 S 13, the Encke Gap Moonlet // Bulletin of the American Astronomical Society 22. 1990. с. 1031.
- ↑ Showalter, M. R. Visual detection of 1981 S 13, Saturn's eighteenth satellite, and its role in the Encke gap // Nature 351 (6329). 1991. DOI:10.1038/351709a0. с. 709.
- ↑ Planet and Satellite Names and Discoverers // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology, July 21, 2006. Посетен на 12 юни 2014.
- ↑ IAUC 5347: Satellites of Saturn and Neptune 1991 September 16 (naming the moon)
Вижте също
Външни препратки
|