Разлика между версии на „Тахиметрична снимка“

Направо към навигацията Направо към търсенето
препратки
(препратки)
'''Тахиметричната снимка''' е метод за засниманезаснемане на земния [[релеф]] и създаване на графични оригинали за топографски [[план]]ове и [[Топографска карта|карти]]. Названието ''тахиметрия'' е заимствано от гръцки език и означава бързо мерене. Посредством този метод се изработват топографски планове в мащаби 1:500; 1:1000; 1:2000, топографски карти в мащаб 1:5000 и 1:10000, както и създаването на цифрови топографски модели.
 
==Същност на тахиметричната снимка==
Тахиметрията е [[Геодезия|геодезически метод]] за определяне положението на точки от земната повърхнина чрез [[полярни координати]] в двумерно пространство. Така ако са известни координатите '''x''', '''y''' и надморската височина '''H''' на една опорна точка (например [[Триангулация|триангулачна]] или [[Геодезически полигон|полигонова]]), може чрез пространствена координатна система да се определят радиус вектора, хоризонталния ъгъл и вертикалния ъгъл към визираната точка. Върху равнината на заснимания план или карта, действително измереното разстояние (радиус вектора), се заменя с хоризонталната проекция на този параметър. Така всяка точка от терена, заснета от една опорна точка, се определя със стойностите на хоризонталния ъгъл '''β''', превишението '''h''' и хоризонталното разстояние '''D'''. Всяка работна опорна точка (полигонова точка, геодезическа засечка или триангулачна точка), наричана още работна станция, има своя координатна система и се явява координатно начало за определяне на подробните точки, както за характеризиране на земния релеф, така и за суациятаситуацията върху терена. Ориентацията на работната станция се осъществява чрез визиране към друга известна опорна точка в същата приета координатна система.
 
==Математически основи на тахиметричната снимка==
[[Image:Mire+stadimeter-28oct2008.svg|thumb|right|Отсечка от геодезическа лата. <br>1. Средната нишка отчита височината '''(s)''' (1,256 m), на която е измерен вертикалния ъгъл. <br>2. Отчетът между двете крайни нишки определя разстоянието от работната станция до измерваната подробна точка - (при отчет от латата 1,356-1,158=0,198 m, и при отчет от тръбата накоефициент 1/100 отна тръбата, то фактическото измерено разстояние, това сае 19,8 m)]]
 
Преди да се пристъпи към тахиметричното засниманезаснемане, се създава снимачна геодезическа основа от точки. С това се определя координатната система, конкретните координати и височини на работните станции, а с това става възможно и да се осъществи и ориентацията им в процеса на работа. Така:<br>
* '''Хоризонталният ъгъл''' '''β''' към една подробна точка се получава като разлика между отчетите по хоризонталния кръг на измервателния инструмент в посоките към известна точка за ориентиране '''(Р<sub>2</sub>)''' и коя да е подробна точка от терена '''(i)'''.
 
:: '''β''' = O<sub>P</sub><sub>2 </sub> - O<sub>i</sub>
::'''D''' = '''(KL + c). cos<sup>2</sup>γ''', където
 
: '''К''' и '''c''' са константи на далекомерната зрителна тръба (наричани още константи на тахиметъра). Обикновено оптиката на тахиметъра „отсича“ от латата показание равно на 1/100 от действителното разстояние;
: '''L''' е латовия отрез;
: '''γ''' е вертикалния ъгъл.
 
==Инструменти за тахиметрична снимка==
Снимачната група е съоръжена с [[Теодолит|тахиметър]] с тринога, [[отвес]], [[ролетка]], 1-2 жалона, [[Лата (геодезия)|лати]],- съобразени с типа на тахиметъра, ръчни скици и твърда папка за тях, тахиметрични карнети, танспортир[[транспортир]], мащабна [[линийка]], моливи[[молив]]и.
 
Тахиметърът е основният измерителен инструмент. В зависимост от начина на измерване на полярните координати на подробните точки, то инструментите се групират в три групи:
* '''обикновени тахиметри''' - теодолити - тахиметри;
* '''тахиметри - саморедуктори''', които могат да бъдат диаграмни и днуобразнидвуобразни;
* '''електронни''' (електро-оптични) тахиметри.
 
==Работа на станция==
Преди засниманетозаснемането на земния [[релеф]], за различните мащаби на картите се определят с правилник-инструкция и условията, при които ще се извърши тази дейност. Отчитат и се нормират:
* - сложността на ситуацията и релефа на терена;
* - предварително зададената височина за изчертаване на [[хоризонтал]]ите;
* - от горните две условия се задава норма за разстоянията между подробните точки в зависимост от мащаба;
* - далечина на визираните подробни точки;
* - възможността да се работи от работни станции, извън включените в разработената опорна мрежа. Правят се '''геодезически засечки''' или се създават т. нар. '''латови точки'''. Тези допълнителни станции се стабилизират с колче и се използват за опорни точки при спазване на изискваните условия за точност. Използват се когаттокогато няма видимост или има други непреодолими пречки за цялостно засниманезаснемане на терена.
 
===Ръчна скица на тахиметричната снимка===
При непосредствено засниманезаснемане на терена се изработва ръчна окомерна скица, наричнанаричана '''кроки'''. Мащабът и&#768; трябва да е по- голям от този на плана или картата. Изчертава се от ръководителя на екипа, като се маркира мястото и номера на работната станция, номерата на подробните точки в съответствие със записа в карнета. Изчертава се ситуацията с необходимата информация (мера, [[гора]], височина на дърветата, мочурище, скали, път и неговата характеристика и т. н.), както и характерни линии от терена - водосливни линии, характерни земни форми и от това специфичната форма на някои хоризонтали. Всички тези ръчно изработени окомерни скици на работните станции са база при бъдещото изработванеизчертаване на оригинала.
 
Ако снимката се прави в населени места, където преди това за ситуацията е направена [[ортогонална снимка]], се заснимазаснема само релефа.
 
===Операторска работа===
Тахиметричната снимка се извършва от опорните точки създадени, стабилизирани с колче и с известни координати и височини. Ръководителят на снимачния екип или оператора обхожда околния на станцията район, определя обектите на засниманезаснемане и окомерно или с помощ на информативно замерени характерни точки изчертава подробности в ръчното кроки. Тахиметърът се центрира на работната станция, ориентира се към снимачната мрежа с визиране към други опорни точки и фигурантите, по указания, поставят латите на съответните места. В карнета се записват всички данни - номера на станцията, височина на инструмента, номер на подробната точка, хоризонтален и вертикален ъгъл, отчетите от латата за съответния вертикален ъгъл и отсечката за разстоянието. Вписват се датата на снимката, имената на оператора и карнетиста, вида на инструмента и неговия фабричен номер. Със създаването на ръчната скица и данните от карнета приключва т. нар. ''полска работа''.
 
===Изработка на топографския план===
* - нанасянето на подробните точки чрез използването на транспортир - полукръг. В геодезията при работа на тахиметрични снимки е прието да се работи не с [[Градус (ъгъл)|градуси]] (360 ъглови градуса за пълен кръг), а с измерител 400 [[Град (ъгъл)|града]] за пълния кръг. При тази основна единица измерването се записва като десетична дроб. Така на 45<sup>0</sup> ъглови градуси, отговарят 50<sup>g</sup>, измерено с хоризонталния кръг на тахиметъра.
 
Графичният оригинал подлежи на проверка, впо тизчисленията и проверка на терена със сравняване на изчертаните и съществуващите земни форми. чПрави се и контролно измерване проверка от някои опорни точки за съответствието между релефа и създадения графичен оригинал. След проверката от „контролния инженер“ и наевентуални теренакорекции, след коетооригиналът се изчертава с туш и предава за съхранение или по-нататъшна обработка.
 
== Вижте също ==
* [[Тригонометрична нивелация]]
* [[Топографска карта]]
* [[Геодезически полигон]]
 
 
== Източници ==

Навигация