Арианство: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Арианството''' е [[христология|христологически]] възглед, поддържан от последователите на [[Арий]]. Арианите отричат, че [[Иисус Христос]] и [[Бог]] Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-низше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладаващият възглед сред [[християнство|християните]]. [[Първи никейски събор|Първият никейски събор]] ([[325]]) след много спорове осъжда арианството и го обявява за [[ерес]]. |
'''Арианството''' е [[христология|христологически]] възглед, поддържан от последователите на [[Арий]]. Арианите отричат, че [[Иисус Христос]] и [[Бог]] Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-низше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладаващият възглед сред [[християнство|християните]]. [[Първи никейски събор|Първият никейски събор]] ([[325]]) след много спорове осъжда арианството и го обявява за [[ерес]]. |
||
[[Файл: |
[[Файл:Menologion of Basil 024 — Second Council of Nicaea.jpg|дясно|мини|Никейски събор]] |
||
Основните положения в учението, защитавано от Арий, са следните: |
Основните положения в учението, защитавано от Арий, са следните: |
Версия от 16:54, 22 юни 2014
Арианството е христологически възглед, поддържан от последователите на Арий. Арианите отричат, че Иисус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-низше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладаващият възглед сред християните. Първият никейски събор (325) след много спорове осъжда арианството и го обявява за ерес.
Основните положения в учението, защитавано от Арий, са следните:
- Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
- Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
- Световете ("вековете") са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.
Редица германски племена приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са вестготите. Те приемат християнството от Урфила, който от своя страна е приятел на Евсевий Никомидийски и, тъй като Евсевий споделя арианските възгледи, то той ги предава и на Урфила.
От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през VI век тези племена окончателно приемат "правоверното" християнство. Например през 589 г. вестготският крал Рекаред I обявява на третия събор в Толедо, че приема католическата вероизповед.
Литература
- Hans Christof Brennecke: Studien zur Geschichte der Homöer. Der Osten bis zum Ende der homöischen Reichskirche, (BHTh 73), Mohr Siebeck, Tübingen 1988. ISBN 978-3-16-145246-8
- Jean-Marie Mayeur, Luce Pietri, Andre Vauchez: Die Geschichte des Christentums. Altertum, Herder, Freiburg i. B. 2005 (Sonderausgabe, Bd. 2 und 3). ISBN 978-3-451-29100-5.
- Adolf Martin Ritter: „Arianismus“ in: Theologische Realenzyklopädie (TRE) 3, S. 692–719. De *Gruyter, Berlin 1976–2004. ISBN 3-11-002218-4 / ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4; Studienausgabe: ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4
Външни препратки
- Проекции на до-никейския традиционализъм сред умереното арианство, йеродякон Петър Граматиков
- Aktuelle Literatur - Arianismus
- John Henry Newman: Arians of the Fourth Century, 1871 (книга Online)
- Arianismus, Ökumenischen Heiligenlexikon
- Arianic Church in Germany, USA and worldwide