Загреб

Загреб Zagreb
Загреб 45.813056, 15.977222
Страна	Хърватия
Жупания	Загребска жупания
Площ	641,2 km²
Надм. височина	158 m
Население	779 145 души
Първо споменаване	1094 г.
Пощенски код	10 000
Телефонен код	01
МПС код	ZG
Официален сайт	zagreb.hr
Загреб в Общомедия

Загреб (Шаблон:Lang-hr), също и Аграм е столицата на Хърватия. През 2005 г. населението му е 973 667 души, като в столичната област живеят 1 609 525 (загребска, крапинско-загорска и Сисашко-мославска жупания), разположена по склоновете на планина Медвеница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава (височина 120 м). Благоприятното географското положение — в северозападната част на Панонския басейн, който се простира до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони — предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Файл:Katedrala11.jpg

Търговското положение, индустриалната концентрация (металообработване, електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика (Плива), печатарна и кожена индустрия, дървообработване, хартиена промишленост и други), научните и изследователските институции и индустриалните традиции са в основата на икономическия живот на града. Градът е напреднал (по източноевропейските стандарти), но средните доходи и цените са все още под нивото на тези на запад.

В Загреб са разположени централни държавни административни тела (законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравеопазващи, културни, транспортни и други).

История

Хърватският народен театър в Загреб

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094. През тази година унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242, но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век двете общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Двете средновековни общини, Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период Загреб е наричан с немското си име Аграм.

Между двете световни войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те от нови жилищни райони южно от реката, така нареченият Нови Загреб. Градът се разраства също на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.

Южно от река Сава е построена голяма товарна гара и международното летище Плесо. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие.

Известни личности

Родени в Загреб

• Еуген Кватерник (1825-1871), политик и революционер
• Яница Костелич (р. 1982), скиорка
• Златко Кранчар (р. 1956), футболист
• Зоран Кривич (р. 1962), телевизионен водещ
• Роберт Зелчич (р. 1965), шахматист
• Звонимир Солдо (р. 1967), футболист

Починали в Загреб

• Тугомир Алаупович (1870-1958), писател
• Людевит Гай (1809-1872), писател
• Марко Дошен (1859-1944), политик
• Адам Мандрович (1839-1912), актьор и режисьор
• Анте Трумбич (1864-1938), политик
• Франьо Туджман (1922-1999), политик
• Шаблон:MKD-флаг Ристо Зердески (1906 - 1970), актьор от Социалистическа република Македония

Други

• Иван Мещрович(1883–1962) , скулптор и архитект, къщата му е музей от 1952 г.
• Иво Андрич (1892-1975), писател, живее в града през 1912-1913 и 1917-1919
• Христо Белчев (1857-1891), български политик, завършва гимназия през 1876
• Иво Войнович (1857-1929), драматург, завършва право през 1880
• Михаил Сарафов (1854-1924), български политик, завършва гимназия през 1875
• Беньо Цонев (1863-1926), български езиковед, завършва гимназия през 1884
• Ватрослав Ягич (1838-1923), езиковед, живее в града през 1860-1870

Побратимени градове

• Болоня, Италия (1963)
• Будапеща, Унгария (1994)
• Буенос Айрес, Аржентина (1972)
• Виена, Австрия (1994)
• Киото, Япония (1972)
• Краков, Полша (1975)
• Лисабон, Португалия (1977)
• Лондон, Великобритания (2009)
• Любляна, Словения (2001)
• Майнц, Германия (1967)
• Питсбърг, САЩ (1980)
• Подгорица, Черна Гора (2006)
• Сараево, Босна и Херцеговина (2001)
• Санкт Петербург, Русия (1968)
• Тирана, Албания (2009)
• Тромсьо, Норвегия (1971)
• Шанхай, Китай (1980)

Други

• В Загреб през 1861 г. е издаден сборникът „Български народни песни“ на братя Миладинови
• През 1977 г. в Загреб е изграден околовръстен път
• Кметове на Загреб

Външни препратки

• Официална Уеб страница Шаблон:Hr икона