Коста Георгиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахване на Категория:Български просветни дейци; Добавяне на Категория:Български просветни дейци от Тракия using HotCat |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
[[Категория:Дейци на ВМОРО]] |
[[Категория:Дейци на ВМОРО]] |
||
[[Категория:Дейци на ВТРО]] |
[[Категория:Дейци на ВТРО]] |
||
[[Категория:Български просветни дейци]] |
[[Категория:Български просветни дейци от Тракия]] |
||
[[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] |
[[Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония]] |
||
[[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] |
[[Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония]] |
Версия от 08:18, 26 юни 2014
Коста Георгиев | |
български революционер и просветен деец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Религия | православие |
Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Женевски университет |
Партия | Съюз на българските конституционни клубове |
Псевдоним | Гурко |
Коста Георгиев в Общомедия |
Коста Георгиев, с псевдоним Гурко[1], е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в Енимахале, Бабаескийско, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в Лозенград и Одринската българска мъжка гимназия, където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за Женева като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на Женевския университет. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в Битолската българска мъжка гимназия. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След Хуриета е амнистиран, но интерниран в Баба Ески. От есента на 1909 г. е директор на Лозенградската прогимназия, в последствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910 г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин. Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на Балканската война, пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913 г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора.
След 1915 г. отново е в Западна Тракия, като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21 декември 1919 г. той е един от хората заедно с д-р Страшимир Дочков, които разясняват на генерал Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на Тракийската организация, а по-късно оглавява отцепническото крило (Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925 г. става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната организация.
Умира на 29 август 1932 година в София.[2][3]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.