Голям юс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) |
|||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
* [[Носови гласни]] |
* [[Носови гласни]] |
||
* [[Списък на думите, писани с голяма носовка]] |
* [[Списък на думите, писани с голяма носовка]] |
||
* [[ |
* [[Малък юс]] |
||
* [[Ят]] |
* [[Ят]] |
||
* [[Ą]] |
* [[Ą]] |
||
Версия от 10:24, 27 юни 2014
| Кирилска буква Ѫ | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||
| Уникод (hex) | ||||||
| Главна: U+0468 | ||||||
| Mалка: U+0469 |
Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃] (он, ън).
Големият юс в старобългарския
Развой на големия юс в българските диалекти
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен носовият изговор: "КъНде греНдеш, мило чеНдо?"("Кѫдє грѧдєшъ, мило чѧдо?")
Големият юс в правописа след Освобождението
Наричана и „широко ъ“ или „ъ кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945.
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет.
Вижте още
Външни препратки
- Употрѣба на Ѫ в Иванчевия правопис.
| |||||||||||||||||||||||