Клавесин: Разлика между версии
м Robot: fr:Clavecin is a former featured article |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 8x тире, 2x интервали, А|АБ, заглавие-стил, кавички (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Clavecin italien.jpg|200px|right|thumb|Италиански клавесин]] |
[[Картинка:Clavecin italien.jpg|200px|right|thumb|Италиански клавесин]] |
||
'''Клавесинът''' (от [[френски език|френски]] ''clavecin'') или '''чембалото''' (от [[италиански език|италиански]] ''cembalo'') е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти. |
'''Клавесинът''' (от [[френски език|френски]] ''clavecin'') или '''чембалото''' (от [[италиански език|италиански]] ''cembalo'') е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти. |
||
Звукът на клавесина се произвежда чрез дърпане на струните, а не чрез удряне по тях. |
Звукът на клавесина се произвежда чрез дърпане на струните, а не чрез удряне по тях. |
||
Вид клавишно-струнен инструмент, предшественик на пианото. Най-старият достигнал до нас клавесин е изработен около 1521 г. С течение на времето корпусът му започва да се украсява с множество изящни детайли и всеки нов инструмент се превръща в произведение на декоративното изкуство. Тембърът на клавесина е бляскав, но малко остър и сух. Тъй като звукът заглъхва твърде бързо, той не е подходящ за изпълнение на бавни напевни мелодии. Клавесинът не притежава технически възможности за динамични нюанси, поради което през 17 и 18 век се изработват инструменти с две (понякога |
Вид клавишно-струнен инструмент, предшественик на пианото. Най-старият достигнал до нас клавесин е изработен около 1521 г. С течение на времето корпусът му започва да се украсява с множество изящни детайли и всеки нов инструмент се превръща в произведение на декоративното изкуство. Тембърът на клавесина е бляскав, но малко остър и сух. Тъй като звукът заглъхва твърде бързо, той не е подходящ за изпълнение на бавни напевни мелодии. Клавесинът не притежава технически възможности за динамични нюанси, поради което през 17 и 18 век се изработват инструменти с две (понякога – три) клавиатури, разположени терасообразно, като всяка от тях е пригодена за различна динамика (най-често – форте и пиано). Клавесинът е изключително популярен през 17 и първата половина на 18 век, след което е изместен от пианото. |
||
==Историческо развитие== |
== Историческо развитие == |
||
Клавесинът се счита за предшественик на [[пиано]]то. Най-използван е в произведенията от епохата на [[Барок]]а |
Клавесинът се счита за предшественик на [[пиано]]то. Най-използван е в произведенията от епохата на [[Барок]]а – от 16 до края на 18 век. Клавесинът може да има един или два [[мануал]]а, клавишите на които опъват различни по дължина [[струна|струни]]. Това позволява произвеждане на по-силни тонове и разнообразие на [[тембър]]а. |
||
Звукът, който произвежда клавесинът, е рязък, металически и звънлив. За разлика от пианото, той няма педали, тъй като дължината на тона винаги е еднаква. |
Звукът, който произвежда клавесинът, е рязък, металически и звънлив. За разлика от пианото, той няма педали, тъй като дължината на тона винаги е еднаква. |
||
== Разновидности == |
== Разновидности == |
||
* '''[[:Виржинал]]''' (по всяка вероятност от латинското ''virgo'' |
* '''[[:Виржинал]]''' (по всяка вероятност от латинското ''virgo'' – девица) – английска разновидност на клавесина с правоъгълна форма. На всеки клавиш съответства отделна струна, привеждана в движение посредством перо, което не удря струната, а само я дърпа. Има мек и нежен тон. Най-старите вирджинали датират от XVII век. Разцветът на вирджиналната музика в Англия е между 1550 и 1650 г., когато там се развива самостоятелна клавирна инструментална литература. В Германия и Италия през този период не са правели разлика между [[орган]]на и клавесинна музика. Композициите от тази епоха са запазени в няколко сборника, най-важен от които е ''Virginal book''. При тях стилът е чисто инструментален, освободен от влиянието на вокалната музика. |
||
* '''[[Спинет]]''' (итал. ''spinetta'' от латински ''spineta'') |
* '''[[Спинет]]''' (итал. ''spinetta'' от латински ''spineta'') – малък клавесин с един [[мануал]], употребяван преди всичко в домашната музика през XV-XVII век. Създаден е от венецианеца Спинетус ''(Spinetus)'' през 1508 г. Съществуват спинети с две клавиатури, разположени една над друга.<ref>Светослав Четриков – „Музикален терминологичен речник“ Наука и изкуство-София/1969</ref> |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Клавиорганум]] |
* [[Клавиорганум]] – инструмент, комбиниращ чембало и [[орган (музика)|орган]] |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{Link FA|it}} |
{{Link FA|it}} |
||
⚫ | |||
{{Link FA|mk}} |
{{Link FA|mk}} |
||
⚫ |
Версия от 20:49, 5 юли 2014
Клавесинът (от френски clavecin) или чембалото (от италиански cembalo) е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти.
Звукът на клавесина се произвежда чрез дърпане на струните, а не чрез удряне по тях.
Вид клавишно-струнен инструмент, предшественик на пианото. Най-старият достигнал до нас клавесин е изработен около 1521 г. С течение на времето корпусът му започва да се украсява с множество изящни детайли и всеки нов инструмент се превръща в произведение на декоративното изкуство. Тембърът на клавесина е бляскав, но малко остър и сух. Тъй като звукът заглъхва твърде бързо, той не е подходящ за изпълнение на бавни напевни мелодии. Клавесинът не притежава технически възможности за динамични нюанси, поради което през 17 и 18 век се изработват инструменти с две (понякога – три) клавиатури, разположени терасообразно, като всяка от тях е пригодена за различна динамика (най-често – форте и пиано). Клавесинът е изключително популярен през 17 и първата половина на 18 век, след което е изместен от пианото.
Историческо развитие
Клавесинът се счита за предшественик на пианото. Най-използван е в произведенията от епохата на Барока – от 16 до края на 18 век. Клавесинът може да има един или два мануала, клавишите на които опъват различни по дължина струни. Това позволява произвеждане на по-силни тонове и разнообразие на тембъра. Звукът, който произвежда клавесинът, е рязък, металически и звънлив. За разлика от пианото, той няма педали, тъй като дължината на тона винаги е еднаква.
Разновидности
- Виржинал (по всяка вероятност от латинското virgo – девица) – английска разновидност на клавесина с правоъгълна форма. На всеки клавиш съответства отделна струна, привеждана в движение посредством перо, което не удря струната, а само я дърпа. Има мек и нежен тон. Най-старите вирджинали датират от XVII век. Разцветът на вирджиналната музика в Англия е между 1550 и 1650 г., когато там се развива самостоятелна клавирна инструментална литература. В Германия и Италия през този период не са правели разлика между органна и клавесинна музика. Композициите от тази епоха са запазени в няколко сборника, най-важен от които е Virginal book. При тях стилът е чисто инструментален, освободен от влиянието на вокалната музика.
- Спинет (итал. spinetta от латински spineta) – малък клавесин с един мануал, употребяван преди всичко в домашната музика през XV-XVII век. Създаден е от венецианеца Спинетус (Spinetus) през 1508 г. Съществуват спинети с две клавиатури, разположени една над друга.[1]
Вижте също
- Клавиорганум – инструмент, комбиниращ чембало и орган
Източници
- ↑ Светослав Четриков – „Музикален терминологичен речник“ Наука и изкуство-София/1969