Река: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 17:00, 13 юли 2014

Тази статия е за водния поток. За селото в Южна България вижте Река (село). За селото в Северна България вижте Рекичка (село).

Река̀ е голям естествен воден поток. Началото ѝ може да бъде езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ - друга река, езеро или море. Съществуват и реки завършващи сляпо в пустини и карстови райони. Пример за такава река е Окаванго, завършваща с делта в пустинята Калахари. Основната част от валежите на сушата преминават през реките, преди да достигнат океана. По-малките реки, вливащи се в реката, се наричат притоци. Елементите на реката са: извор, главна река, речно устие и притоци. Там, където реката се влива в море, се нарича речно устие, а ако то е разделено на ръкави, се казва делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република България. Устие с формата на фуния се нарича естуар. Реката има горно, средно и долно течение.

Общи сведения

При всяка река се разграничават място на произхода ѝ – извор и място (участък) при вливането ѝ в море, езеро или при сливането ѝ с друга река – устие. Реките, които директно се вливат в океани, морета, езера или се губят в пясъци и блата, се наричат главни (основни), а вливащите се тях – притоци. Главната река и нейните притоци образуват речна система , характеризираща се с плътност.

Повърхността на сушата, от която речната система събира водите си, се нарича водосборен басейн. Водосборният басейн, заедно с горните слоеве на земната кора, който включва дадената речна система, отделена от другите речни системи чрез вододели, се нарича речен басейн.

Реките обикновено протичат в продълговатите удължени форми на релефа – долини, чиято най-ниска част се нарича русло, а частта от дъното на долината, заливана от високите речни води – заливна низина или заливна речна тераса. В руслата има по-дълбоки и по-плитки участъци. Линията на най-голямата дълбочина се нарича талвег, в близост до която обикновено преминава плавателния фарватер.

Границата на речното корито на реката се нарича бряг. В зависимост от разположението по течението спрямо осевата линия на речното корито се различават ляв и десен бряг. Разликата във височината при източника и устието се нарича пад на реката. Отношението на пада на реката или на отделните участъци към дължината ѝ се нарича наклон на реката (участъка) и се изразява в проценти (%) или в промили (‰).

По повърхността на земното кълбо, реките са разпределени доста неравномерно. На всеки континент може да се определят основни вододели – границите на областите на речния отток, вливащ се в различните океани. Главният вододел на Земята разделя повърхността на континентите на 2 основни речни басейна: атлантико-арктически (оттока, който постъпва в Атлантическия и Северния ледовит океан) и тихоокеански (оттока в Тихия и Индийския океан). Обемът на оттока на първия е значително по-голям, отколкото на втория.

Плътността на речната мрежа и посоката на течението зависят от сбора от естествени природни условия, но често запазват в по-голяма или по-малка степен характеристиките на предишните геоложки ери. Най-голяма е плътността на речната мрежа в екваториалния пояс, където протичат някои от най-големите реки на света – най-плътни са на Амазонка и Конго. В тропическите и умерените пояси също така имат голяма плътност, особено в планински области на Алпите, Кавказ, Скалистите планини и т.н. В пустинните области са разпространени пресъхващите реки, които се превръщат от време на време (при интензивни валежи или топене на снегове) в мощни потоци (реките в равнините на Казахстан, уадите в Сахара, Крийк в Австралия и др.

Хидрология

Отток

Основна статия: Отток

Десетте реки с най-голям среден отток^[1]
Река	Среден отток, m³/s
Амазонка	&&&&&&&&&0175000.&&&&&0175 000
Конго	&&&&&&&&&&041200.&&&&&041 200
Яндзъ	&&&&&&&&&&035000.&&&&&035 000
Брахмапутра	&&&&&&&&&&033600.&&&&&033 600
Енисей	&&&&&&&&&&018040.&&&&&018 040
Замбези	&&&&&&&&&&017600.&&&&&017 600
Лена	&&&&&&&&&&016200.&&&&&016 200
Мисисипи	&&&&&&&&&&015500.&&&&&015 500
Ганг	&&&&&&&&&&015000.&&&&&015 000
Меконг	&&&&&&&&&&014800.&&&&&014 800
Вижте още: Списък на реки по отток

Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния отток, количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използване на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на Амазонка е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s.

Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река Ин при нейното сливане с Дунав е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане Сини Нил е по-голям по среден отток от Бели Нил, но по-малък по среден минимален отток. Течението на Нил е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката — оттокът след вливането на река Атбара е около 2 700 m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в Средиземно море. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от наводнение.

Дължина

Десетте реки с най-голяма дължина
Река	Дължина, km
Нил	&&&&&&&&&&&06671.&&&&&06671
Амазонка	&&&&&&&&&&&06520.&&&&&06520
Яндзъ	&&&&&&&&&&&06300.&&&&&06300
Мисисипи-Мисури	&&&&&&&&&&&06051.&&&&&06051
Енисей-Ангара-Селенга-Идер	&&&&&&&&&&&05940.&&&&&05940
Об-Иртиш	&&&&&&&&&&&05410.&&&&&05410
Амур-Аргун-Керулен	&&&&&&&&&&&05052.&&&&&05052
Хуанхъ	&&&&&&&&&&&04845.&&&&&04845
Меконг	&&&&&&&&&&&04500.&&&&&04500
Конго	&&&&&&&&&&&04374.&&&&&04374
Вижте още: Списък на реки по дължина

Дължината на реките също е трудна за измерване и често наличните данни са трудно съпоставими. Основните причини за това са:

Дължината сама по себе си може да се променя, особено при наличие на променливи меандри
Често малките извивки в горното течение на реките не се взимат под внимание, за разлика от по-големите в долното течение
При наличие на ръкави понякога е трудно да се определи кой от тях е представителен

Освен тези затруднения самото определение за дължина не е еднозначно. Например, при вливане на реката чрез естуар, тя постепенно се разширява и слива с водния басейн, в който се влива, като за граница на двата водни басейна могат да бъдат приети различни точки. В някои случаи към дължината на река с дадено име се добавят и дължините на нейни притоци, които са по-пълноводни от нея, или просто с добавянето на които би се получила по-голяма дължина. По същия начин ръкавите в речните делти могат да бъдат подбрани, така че да се получи по-голяма дължина, без непременно да са най-пълноводните.

Съставянето на класации на реките по дължина понякога става причина за самоцелното манипулиране на данните, така че да се получи по-голяма дължина. Така дълго време в обращение се намират силно преувеличени данни за дължината на системата Мисури-Мисисипи, а през 2008 година са публикувани формално коректни данни за дължината на Амазонка, в които е добавена дължината на съседния естуар на река Токантинс.

Вж. също речен километър.

Водосборен басейн

Основна статия: Водосборен басейн

Десетте реки с най-голям водосборен басейн
Река	Площ на водосборния басейн, km²
Амазонка	&&&&&&&&06144727.&&&&&06 144 727
Конго	&&&&&&&&03730474.&&&&&03 730 474
Нил	&&&&&&&&03254555.&&&&&03 254 555
Мисисипи	&&&&&&&&03202230.&&&&&03 202 230
Об	&&&&&&&&02972497.&&&&&02 972 497
Парана	&&&&&&&&02582672.&&&&&02 582 672
Енисей	&&&&&&&&02554482.&&&&&02 554 482
Лена	&&&&&&&&02306772.&&&&&02 306 772
Нигер	&&&&&&&&02261763.&&&&&02 261 763
Амур	&&&&&&&&&0929981.&&&&&0929 981
Вижте още: Списък на реки по водосборен басейн

Водосборният басейн е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с вододели. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича модул на оттока и варира в широки граници — от стойности, близки до 0 в пустинните райони, до повече от 60 l/s·km² в екваториалните области.

Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на Амазонка или Ориноко, вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като пясъци или карст, повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води.

В пустинните райони много реки не достигат до морето, тъй като се изпаряват преди това. Такива безотточни области могат да бъдат сложно преплетени с водосборните басейни на големи реки, като Нил или Нигер, чиято площ по тази причина може да бъде определена само приблизително.

Състав на водите

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората.

Използване на реките

Основни статии: прясна вода, риболов, речен транспорт, ВЕЦ и напояване

От древни времена реките се използват в качеството си на източник на прясна вода, за добив на храна (риболов), за транспортни цели, в качество на защитна преграда, за разграничаване на територии, като източник на неизчерпаема енергия (за работа на машини и съоръжения (например воденица) или турбина на ВЕЦ), за къпане, напояване на селскостопански земи и като място за изхвърляне на отпадъци.

От хилядолетия реките се използват с навигационни цели. Най-ранните свидетелства за навигация по реките са от цивилизацията по долината на река Инд, съществувала в северозападната част на съвременен Пакистан около 3 300 г. пр.н.е.^[2] Употребата на речна навигация в стопанските дейности на човека и до днес широко се използва по най-големите реки на света, като Амазонка, Инд, Ганг, Нил и Мисисипи. Количеството на вредните газове, произвеждани от речните съдове, по целия свят често не се регламентира и не се регулира, което способства за постоянното изхвърляне в атмосферата на Земята на големи количества парникови газове, както и за повишаване на заболеваемостта сред местното население в резултат на постоянното вдишване на вредни частици, изхвърляни във въздуха от водните транспортни средства.^[3]^[4].

Реките играят важна роля в определянето на политическите граници и при защитата на страните от нашествия на външни врагове. Например, Дунав е част от древните граници на Римската империя, а в днешни времена реката формира голяма част от границата между България и Румъния.

Бележки

↑ Gupta, Avijit. Large rivers: geomorphology and management. John Wiley and Sons, 2007. ISBN 9780470849873. p. 31. (на английски)
↑ Panda.org
↑ Michel Meybeck. Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget // Water, Air, & Soil Pollution 70 (1–4). 1993. DOI:10.1007/BF01105015. с. 443–463.
↑ Achim Albrecht. Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt // Journal of Environmental Radioactivity 66 (3). Elsevier Science Ltd, 2003. DOI:10.1016/S0265-931X(02)00133-9. с. 295–307.

Шаблон:Link FA

[1] Gupta, Avijit. Large rivers: geomorphology and management. John Wiley and Sons, 2007. ISBN 9780470849873. p. 31. (на английски)

[2] Panda.org

[Meybeck1993-3] Michel Meybeck. Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget // Water, Air, & Soil Pollution 70 (1–4). 1993. DOI:10.1007/BF01105015. с. 443–463.

[Albrecht2003-4] Achim Albrecht. Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt // Journal of Environmental Radioactivity 66 (3). Elsevier Science Ltd, 2003. DOI:10.1016/S0265-931X(02)00133-9. с. 295–307.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 По повърхността на земното кълбо, реките са разпределени доста неравномерно. На всеки континент може да се определят основни вододели – границите на областите на речния отток, вливащ се в различните океани. Главният вододел на Земята разделя повърхността на [[континент]]ите на 2 основни речни басейна: атлантико-арктически (оттока, който постъпва в [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]]) и тихоокеански (оттока в [[Тих океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]). Обемът на оттока на първия е значително по-голям, отколкото на втория.
-Плътността на речната мрежа и посоката на течението зависят от сбора от естествени природни условия, но често запазват в по-голяма или по-малка стапен характеристиките на предишните геоложки ери. Най-голяма е плътността на речната мрежа в [[екватор]]иалния пояс, където протичат някои от най-големите реки на света – най-плътни са на Амазонка и Конго. В тропическите и умерените пояси също така имат голяма плътност, особено в планински области на [[Алпи]]те, [[Кавказ]], [[Скалисти планини|Скалистите планини]] и т.н. В пустинните области са разпространени пресъхващите реки, които се превръщат от време на време (при интензивни валежи или топене на снегове) в мощни потоци (реките в равнините на [[Казахстан]], уадите в [[Сахара]], [[Крийк]] в [[Австралия]] и др.
+Плътността на речната мрежа и посоката на течението зависят от сбора от естествени природни условия, но често запазват в по-голяма или по-малка степен характеристиките на предишните геоложки ери. Най-голяма е плътността на речната мрежа в [[екватор]]иалния пояс, където протичат някои от най-големите реки на света – най-плътни са на Амазонка и Конго. В тропическите и умерените пояси също така имат голяма плътност, особено в планински области на [[Алпи]]те, [[Кавказ]], [[Скалисти планини|Скалистите планини]] и т.н. В пустинните области са разпространени пресъхващите реки, които се превръщат от време на време (при интензивни валежи или топене на снегове) в мощни потоци (реките в равнините на [[Казахстан]], уадите в [[Сахара]], [[Крийк]] в [[Австралия]] и др.
 == Хидрология ==
@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 |}
-Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния [[отток]], количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използвъне на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на [[Амазонка]] е оценяван на 100&nbsp;000&nbsp;m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209&nbsp;000&nbsp;m³/s.
+Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния [[отток]], количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използване на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на [[Амазонка]] е оценяван на 100&nbsp;000&nbsp;m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209&nbsp;000&nbsp;m³/s.
 Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река [[Ин]] при нейното сливане с [[Дунав]] е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане [[Сини Нил]] е по-голям по среден отток от [[Бели Нил]], но по-малък по среден минимален отток. Течението на [[Нил]] е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката — оттокът след вливането на река [[Атбара]] е около 2&nbsp;700&nbsp;m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в [[Средиземно море]]. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от [[наводнение]].
@@ Ред 81: / Ред 81: @@
 |}
-Дължината на реките също е трудна за измерване и често наличните данни са трудносъпоставими. Основните причини за това са:
+Дължината на реките също е трудна за измерване и често наличните данни са трудно съпоставими. Основните причини за това са:
 * Дължината сама по себе си може да се променя, особено при наличие на променливи [[Меандър|меандри]]
 * Често малките извивки в горното течение на реките не се взимат под внимание, за разлика от по-големите в долното течение
@@ Ред 135: / Ред 135: @@
 [[Файл:Braine-le-Château JPG02.jpg|thumb|right|250px|[[Воденица]] в [[Белгия]]]]
 {{основна|прясна вода|риболов|речен транспорт|ВЕЦ|напояване}}
-От древни времена реките се използват в качеството си на източник на [[прясна вода]], за добив на храна (риболов), за [[воден транспорт|транспортни цели]], в качество на защитна преграда, за разграничаване на територии, като източник на неизчерпаема енергия (за работа на машини и съоръжения (например [[воденица]]) или турбина на [[ВЕЦ]]), за къпане, [[земледелие|напояване на селскостопански земи]] и като място за изхвърляне на отпадъци.
+От древни времена реките се използват в качеството си на източник на [[прясна вода]], за добив на храна (риболов), за [[воден транспорт|транспортни цели]], в качество на защитна преграда, за разграничаване на територии, като източник на неизчерпаема енергия (за работа на машини и съоръжения (например [[воденица]]) или турбина на [[ВЕЦ]]), за къпане, [[земеделие|напояване на селскостопански земи]] и като място за изхвърляне на отпадъци.
-От хилядолетия реките се използват с навигационни цели. Най-ранните свидетелства за навигация по реките са от цивилизацията по долината на река [[Инд]], съществувала в северозападната част на съвременен [[Пакистан]] около 3 300 г. пр.н.е.<ref>[http://www.panda.org/about_our_earth/about_freshwater/rivers/ Panda.org]</ref> Употребата на речна навигация в стопанските дейности на човека и до днес широко се използва по най-големите реки на света, като Амазонка, Инд, Ганг, Нил и Мисисипи. Количеството на вредните газове, произвеждани от речните [[Съд|съдове]], по целия свят често не се регламентира и не се регулира, което способства за постоянното изхвърляне в [[атмосфера]]та на [[Земя]]та на големи количества [[парникови газове]], както и за повишаване на заболеваемостта сред местното население в резултат на постоянното вдищване на вредни частици, изхвърляни във въздуха от водните транспортни средства.<ref name=Meybeck1993>{{cite journal|journal=Water, Air, &amp; Soil Pollution|volume=70|issue=1&ndash;4|pages=443&ndash;463|doi=10.1007/BF01105015|title=Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget|author=Michel Meybeck|year=1993}}</ref><ref name=Albrecht2003>{{cite journal|journal=Journal of Environmental Radioactivity|volume=66|issue=3|year=2003|pages=295&ndash;307|doi=10.1016/S0265-931X(02)00133-9|publisher=Elsevier Science Ltd|title=Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt|author=Achim Albrecht|pmid=12600761}}</ref>.
+От хилядолетия реките се използват с навигационни цели. Най-ранните свидетелства за навигация по реките са от цивилизацията по долината на река [[Инд]], съществувала в северозападната част на съвременен [[Пакистан]] около 3 300 г. пр.н.е.<ref>[http://www.panda.org/about_our_earth/about_freshwater/rivers/ Panda.org]</ref> Употребата на речна навигация в стопанските дейности на човека и до днес широко се използва по най-големите реки на света, като Амазонка, Инд, Ганг, Нил и Мисисипи. Количеството на вредните газове, произвеждани от речните [[Съд|съдове]], по целия свят често не се регламентира и не се регулира, което способства за постоянното изхвърляне в [[атмосфера]]та на [[Земя]]та на големи количества [[парникови газове]], както и за повишаване на заболеваемостта сред местното население в резултат на постоянното вдишване на вредни частици, изхвърляни във въздуха от водните транспортни средства.<ref name=Meybeck1993>{{cite journal|journal=Water, Air, &amp; Soil Pollution|volume=70|issue=1&ndash;4|pages=443&ndash;463|doi=10.1007/BF01105015|title=Riverine transport of atmospheric carbon: Sources, global typology and budget|author=Michel Meybeck|year=1993}}</ref><ref name=Albrecht2003>{{cite journal|journal=Journal of Environmental Radioactivity|volume=66|issue=3|year=2003|pages=295&ndash;307|doi=10.1016/S0265-931X(02)00133-9|publisher=Elsevier Science Ltd|title=Validating riverine transport and speciation models using nuclear reactor-derived radiocobalt|author=Achim Albrecht|pmid=12600761}}</ref>.
-Реките играят важна роля в определянето на политическите граници и при защитата на страните от нашествия на външни врагове. Например, [[Дунав]] е част от древните граници на [[Римска империя|Римската империя]], а в днещни времена реката формира голяма част от границата между [[България]] и [[Румъния]].
+Реките играят важна роля в определянето на политическите граници и при защитата на страните от нашествия на външни врагове. Например, [[Дунав]] е част от древните граници на [[Римска империя|Римската империя]], а в днешни времена реката формира голяма част от границата между [[България]] и [[Румъния]].
 == Бележки ==