Стефаново (област Добрич): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
| площ = 19,878
| площ = 19,878
}}
}}
'''Стефаново''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Добричка]], [[Област Добрич]].

== География ==
== География ==
Село <strong>Стефаново</strong> е разположено в <strong>Добруджанското плато</strong>, в източната част на <strong>Дунавската хълмиста равнина</strong>, на надморска височина около 200 м. От състава на <strong>Община Добричка</strong>,  на главен път <strong>Добрич – Албена</strong>, южно - 7 км. от <strong>гр. Добрич</strong>, на 28 км. от курорта <strong>Албена</strong>, на 50 км от <strong>гр. Варна. </strong><strong>Климатът</strong> е умерено-континентален. <strong>Население</strong> - 960 жители  –  българи, турци, роми от скоро англичани и руснаци. <strong>Почва</strong> – силноизлужени и излужени черноземи. <strong>Земеделски район</strong> – отглеждат се основно пшеница, царевица. слънчоглед, фасул и др.
Село <strong>Стефаново</strong> е разположено в <strong>Добруджанското плато</strong>, в източната част на <strong>Дунавската хълмиста равнина</strong>, на надморска височина около 200 м. От състава на <strong>Община Добричка</strong>, на главен път <strong>Добрич – Албена</strong>, южно - 7 км. от <strong>гр. Добрич</strong>, на 28 км. от курорта <strong>Албена</strong>, на 50 км от <strong>гр. Варна. </strong><strong>Климатът</strong> е умерено-континентален. <strong>Население</strong> - 960 жители – българи, турци, роми от скоро англичани и руснаци. <strong>Почва</strong> – силноизлужени и излужени черноземи. <strong>Земеделски район</strong> – отглеждат се основно пшеница, царевица. слънчоглед, фасул и др.


== История ==
== История ==
<!-- == Религии == -->В най-ранни писмени източници в турски регистри от 1526, 1527 год.  записано като село<strong>"Айо орман"</strong>. По късно /1673, 1676 и 1792 г./ се споменава и под имената <strong>"Аюв орман"</strong> и <strong>"Айъ орман"</strong>. През 1573 г. селото се споменава под иметоАюв орман с един овчар, дължащ 30 овце данък на държавата, поради тази причина е поставено  в списъка на овцевъдите.
<!-- == Религии == -->В най-ранни писмени източници в турски регистри от 1526, 1527 год. записано като село<strong>"Айо орман"</strong>. По късно /1673, 1676 и 1792 г./ се споменава и под имената <strong>"Аюв орман"</strong> и <strong>"Айъ орман"</strong>. През 1573 г. селото се споменава под иметоАюв орман с един овчар, дължащ 30 овце данък на държавата, поради тази причина е поставено в списъка на овцевъдите.
В периода от 1732 г. до 1790 г. селото е отбелязано на 27 места в официални турски документи като “<strong>Айорман”</strong> и 
В периода от 1732 г. до 1790 г. селото е отбелязано на 27 места в официални турски документи като “<strong>Айорман”</strong> и


“<strong>Айу орманъ”</strong>. Преди Освобождението селото се среща с имената  “<strong>Ай орман”</strong>, “<strong>Айу орман”</strong> и “<strong>Аху орман”</strong>.
“<strong>Айу орманъ”</strong>. Преди Освобождението селото се среща с имената “<strong>Ай орман”</strong>, “<strong>Айу орман”</strong> и “<strong>Аху орман”</strong>.
След Освобождението става общински център.През 1900 г. са включени 17 сели - ща и е записано под името “<strong>Ай орман”</strong>. От 1913 до 1940 год. селото попада в границите на Румъния.
След Освобождението става общински център.През 1900 г. са включени 17 сели - ща и е записано под името “<strong>Ай орман”</strong>. От 1913 до 1940 год. селото попада в границите на Румъния.


== КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО ? ==
== КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО ? ==
Съставено е от две думи – “<strong>Aй”</strong> и “<strong>орман”</strong>, които на повечето места са записани слято, някъде полуслято, а някъде отделно.
Съставено е от две думи – “<strong>Aй”</strong> и “<strong>орман”</strong>, които на повечето места са записани слято, някъде полуслято, а някъде отделно.


<strong>„Ай”</strong> е съществително име и означава <strong>месечина</strong>, <strong>месец</strong>. Същата дума в друг вариант се среща като:<strong><br>„Айъ”</strong>  и означава <strong>мечка</strong>;<strong><br>„Аху”</strong> – <strong>елен или влюбен</strong>. <strong>„Орман”</strong> е също съществително име и означава „<strong>гора</strong>”. В такъв случай на тези имена може да се дадът следните тълкувания: <strong>“Гора на месечината”; “Меча гора”; “Гора на влюбените”;<br>“Гора на елените”</strong>.
<strong>„Ай”</strong> е съществително име и означава <strong>месечина</strong>, <strong>месец</strong>. Същата дума в друг вариант се среща като:<strong><br>„Айъ”</strong> и означава <strong>мечка</strong>;<strong><br>„Аху”</strong> – <strong>елен или влюбен</strong>. <strong>„Орман”</strong> е също съществително име и означава „<strong>гора</strong>”. В такъв случай на тези имена може да се дадът следните тълкувания: <strong>“Гора на месечината”; “Меча гора”; “Гора на влюбените”;<br>“Гора на елените”</strong>.


Името <strong>„Ай орман”</strong>се запазва до 1942 год. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 год.  е решено: <strong>село Айорман</strong> да се преименува в <strong>село</strong> <strong>Стефаново</strong>.
Името <strong>„Ай орман”</strong>се запазва до 1942 год. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 год. е решено: <strong>село Айорман</strong> да се преименува в <strong>село</strong> <strong>Стефаново</strong>.


== КОЙ Е НЕГОВИЯ ПАТРОН ? ==
== КОЙ Е НЕГОВИЯ ПАТРОН ? ==
Протокол №81/12.06.1942 год. на Министерския съвет на България постановява:  „…някои селища в Добруджа да се преименуват на следните скоро починали…., ... особено заслужили за българския народ и държава дейци”. Под № 7 в този  списък е името на <strong>Христо СТЕФАНОВ</strong>, неговото име да се даде на <strong>с.Айорман</strong>, <strong>Добричко.</strong>
Протокол №81/12.06.1942 год. на Министерския съвет на България постановява: „…някои селища в Добруджа да се преименуват на следните скоро починали…., ... особено заслужили за българския народ и държава дейци”. Под № 7 в този списък е името на <strong>Христо СТЕФАНОВ</strong>, неговото име да се даде на <strong>с.Айорман</strong>, <strong>Добричко.</strong>
== ХРИСТО СТЕФАНОВ, КОЙ Е ТОЙ ? ==
== ХРИСТО СТЕФАНОВ, КОЙ Е ТОЙ ? ==
Роден е на 8.12.1888 г. в <strong>гр.Котел</strong>, баща <strong>Стефан</strong>, майка <strong>Стефания</strong>. Баща му има чифлик в <strong><strong>с.Септемврийци</strong> – <strong>Балчишко</strong></strong>350 ха.
Роден е на 8.12.1888 г. в <strong>гр.Котел</strong>, баща <strong>Стефан</strong>, майка <strong>Стефания</strong>. Баща му има чифлик в <strong><strong>с.Септемврийци</strong> – <strong>Балчишко</strong></strong>350 ха.
 След големия пожар в <strong>гр.Котел</strong> преди 1894 г. семейството се премества да живее в <strong>гр.Варна</strong>, а през летните месеци – в чифлика им в <strong>с.Септемврийци</strong>.
След големия пожар в <strong>гр.Котел</strong> преди 1894 г. семейството се премества да живее в <strong>гр.Варна</strong>, а през летните месеци – в чифлика им в <strong>с.Септемврийци</strong>.
<strong> Христо Стефанов</strong> завършва земеделско училище в <strong>с.Садово</strong> през 1909г.
<strong> Христо Стефанов</strong> завършва земеделско училище в <strong>с.Садово</strong> през 1909г.
 През време на войните служи като запасен офицер.
През време на войните служи като запасен офицер.
 През румънското робство се включва в обществения живот като застава на страната на българското население в <strong>Добруджа</strong>.
През румънското робство се включва в обществения живот като застава на страната на българското население в <strong>Добруджа</strong>.
 На 4.05.1930 год. е избран за сенатор в румънския парламент, където защитава интересите на българското население в <strong>Южна Добруджа</strong>.
На 4.05.1930 год. е избран за сенатор в румънския парламент, където защитава интересите на българското население в <strong>Южна Добруджа</strong>.
<nowiki> </nowiki>Участва в Българската миноритарна партия.
<nowiki> </nowiki>Участва в Българската миноритарна партия.
 Той е един от водачите на легалното национално движение на добруджанци в годините на румънското робство. Изпълнява и длъжността председател на Земеделската камара в <strong>гр.Добрич</strong>.
Той е един от водачите на легалното национално движение на добруджанци в годините на румънското робство. Изпълнява и длъжността председател на Земеделската камара в <strong>гр.Добрич</strong>.
<nowiki> </nowiki>През 1929г. настъпва жестока зима в Добруджа, всички есенни посеви измръзват. По негова инициатива се доставя зърно на ниски цени за посев и храна.
<nowiki> </nowiki>През 1929г. настъпва жестока зима в Добруджа, всички есенни посеви измръзват. По негова инициатива се доставя зърно на ниски цени за посев и храна.
<strong> Христо Стефанов</strong> е убит на 2.09.1931г. в центъра на <strong>гр.Добрич</strong> от отявления румънски шовинист <strong>Йон Батони</strong> (за съжаление от български произход, с име <strong>Иван Братиев</strong>, родом от <strong>Пиринска Македония</strong>).  Погребан е на 4.09.1931г. в <strong>гр.Добрич</strong>. Присъстват много българи от града и добричкия край.
<strong> Христо Стефанов</strong> е убит на 2.09.1931г. в центъра на <strong>гр.Добрич</strong> от отявления румънски шовинист <strong>Йон Батони</strong> (за съжаление от български произход, с име <strong>Иван Братиев</strong>, родом от <strong>Пиринска Македония</strong>). Погребан е на 4.09.1931г. в <strong>гр.Добрич</strong>. Присъстват много българи от града и добричкия край.


== Култура ==
== Култура ==

Версия от 04:59, 16 юли 2014

Тази статия е за селото в Област Добрич. За другите български села с това име вижте Стефаново.
Стефаново
България
43.4833° с. ш. 27.8667° и. д.
Стефаново
Област Добрич
43.4833° с. ш. 27.8667° и. д.
Стефаново
Общи данни
Население1061 души[1] (15 март 2024 г.)
53,4 души/km²
Землище19,878 km²
Надм. височина279 m
Пощ. код9360
Тел. код05713
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ69242
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   – кмет		Добричка
Соня Георгиева
(БСП за България, ЗНС; 2019)
Кметство
   – кмет		Стефаново
Марин Хаджийски
(ГЕРБ)

Стефаново е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, Област Добрич.

География

Село Стефаново е разположено в Добруджанското плато, в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на надморска височина около 200 м. От състава на Община Добричка, на главен път Добрич – Албена, южно - 7 км. от гр. Добрич, на 28 км. от курорта Албена, на 50 км от гр. Варна. Климатът е умерено-континентален. Население - 960 жители – българи, турци, роми от скоро англичани и руснаци. Почва – силноизлужени и излужени черноземи. Земеделски район – отглеждат се основно пшеница, царевица. слънчоглед, фасул и др.

История

В най-ранни писмени източници в турски регистри от 1526, 1527 год. записано като село"Айо орман". По късно /1673, 1676 и 1792 г./ се споменава и под имената "Аюв орман" и "Айъ орман". През 1573 г. селото се споменава под иметоАюв орман с един овчар, дължащ 30 овце данък на държавата, поради тази причина е поставено в списъка на овцевъдите. В периода от 1732 г. до 1790 г. селото е отбелязано на 27 места в официални турски документи като “Айорман” и

“Айу орманъ”. Преди Освобождението селото се среща с имената “Ай орман”, “Айу орман” и “Аху орман”. След Освобождението става общински център.През 1900 г. са включени 17 сели - ща и е записано под името “Ай орман”. От 1913 до 1940 год. селото попада в границите на Румъния.

КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО ?

Съставено е от две думи – “Aй” и “орман”, които на повечето места са записани слято, някъде полуслято, а някъде отделно.

„Ай” е съществително име и означава месечина, месец. Същата дума в друг вариант се среща като:
„Айъ” и означава мечка;
„Аху” – елен или влюбен. „Орман” е също съществително име и означава „гора”. В такъв случай на тези имена може да се дадът следните тълкувания: “Гора на месечината”; “Меча гора”; “Гора на влюбените”;
“Гора на елените”.

Името „Ай орман”се запазва до 1942 год. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 год. е решено: село Айорман да се преименува в село Стефаново.

КОЙ Е НЕГОВИЯ ПАТРОН ?

Протокол №81/12.06.1942 год. на Министерския съвет на България постановява: „…някои селища в Добруджа да се преименуват на следните скоро починали…., ... особено заслужили за българския народ и държава дейци”. Под № 7 в този списък е името на Христо СТЕФАНОВ, неговото име да се даде на с.Айорман, Добричко.

ХРИСТО СТЕФАНОВ, КОЙ Е ТОЙ ?

Роден е на 8.12.1888 г. в гр.Котел, баща Стефан, майка Стефания. Баща му има чифлик в с.Септемврийци – Балчишко350 ха. 

След големия пожар в гр.Котел преди 1894 г. семейството се премества да живее в гр.Варна, а през летните месеци – в чифлика им в с.Септемврийци.

Христо Стефанов завършва земеделско училище в с.Садово през 1909г. 

През време на войните служи като запасен офицер.
През румънското робство се включва в обществения живот като застава на страната на българското население в Добруджа.
На 4.05.1930 год. е избран за сенатор в румънския парламент, където защитава интересите на българското население в Южна Добруджа.

Участва в Българската миноритарна партия. 

Той е един от водачите на легалното национално движение на добруджанци в годините на румънското робство. Изпълнява и длъжността председател на  Земеделската камара в гр.Добрич.

През 1929г. настъпва жестока зима в Добруджа, всички есенни посеви измръзват. По негова инициатива се доставя зърно на ниски цени за посев и храна. Христо Стефанов е убит на 2.09.1931г. в центъра на гр.Добрич от отявления румънски шовинист Йон Батони (за съжаление от български произход, с име Иван Братиев, родом от Пиринска Македония). Погребан е на 4.09.1931г. в гр.Добрич. Присъстват много българи от града и добричкия край.

Култура

  • Основно Училище „П. К. Яворов“ телефон 05713-2526 Директор-Станка Иванова
  • Целодневна Детска градина "Дъга" Директор - Радка Пенева
  • Народно Читалище "Никола Й. Вапцаров - 1941 г."

Редовни събития

Празникът на селото е на 6 май. На площада пред читалището на този ден гостуват ансамбли и оркестри, има много сергии и малък лунапарк.

Всяка година, на Бъдни вечер, в селото има коледари.

Външни препратки

Сайтът на с.Стефаново можете да намерите на адрес: www.stefanovo.alle.bg

Шаблон:Селище-България-мъниче

  1. ↑ www.grao.bg
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефаново_(област_Добрич)&oldid=6217774“.