Боголин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 89: Ред 89:
* Здравко Славиев Дренчев - лекар в УМБЛАСМ "Н.И.Пирогов", София, ортопед-травматолог.
* Здравко Славиев Дренчев - лекар в УМБЛАСМ "Н.И.Пирогов", София, ортопед-травматолог.


*Климент Тошков Балкански-Ветеринарен лекар
*Владимир Тошков Балкански-лекар в УБ "Лозенец",София
* Климент Тошков Балкански-Ветеринарен лекар


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 16:10, 16 юли 2014

Боголин
Общи данни
Население418 души[1] (15 март 2024 г.)
78,3 души/km²
Землище5344 km²
Надм. височина947 m
Пощ. код2931
Тел. код07547
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ04707
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС; 1999)
Кметство
   кмет
Боголин
Бисер Караилиев
(ГЕРБ)

Боголѝн (старо название: Боболинъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, Област Благоевград.

География

Село Боголин се намира в Западните Родопи, на някоко километра от гръцката граница. Разположено е в долината на река Бистрица между селата Абланица и Вълкосел. То попада в историко-географската област Чеч.

История

Преданието за основаването на селото разказва, че Боголин води началото си от съседното село Вълкосел. Според него във Вълкосел живеел човек с прозвище Чумаря, който избягва оттам и се заселва на това място. Затова, че избягал оттам, е наречен Бегалин Чумар и така дава името на селището.[2] Според друго предание, името на селото произлиза от някой си „бог Лин“.[3]

В 19 век Боголин е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Боболина (Bobolina) е посочено като село с 12 домакинства и 28 жители помаци.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Боголин (Боболинъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 65 българи-мохамедани[5] в 13 къщи.[6]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Боголин има мюсюлманско мъжко население 40 души, което живее в 12 къщи.[7]

През 1899 година селото има население 158 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[8] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Абланица, Боголин и Крибул живеят 1692 помаци.[9]

Религии

Населението е мюсюлманско, състоящо се от помаци.

Обществени институции

В селото има основно училище, което се казва „Св. Паисий Хилендарски“. То е открито на 15 септември 1926 година. Първият учител в селото е Ангел Стефанов Стойлков от село Узем. След него пристигат Апостол Василев Георгиев от Петрич, Костадин Георгиев Денев, Георги Петков Панайотав и други. През същата година е избрано училищно настоятелство, което осигурява класни стаи, снабдява го с учебници, шкафове, сметало и принадлежности. Имайки предвид наскорошното насилствено покръстване, населението по това време се отнасяло твърде презрително към училището, а на учителя се е гледало като на „враг“ на населението. С течение на времето започнали да приемат училището и да променят отношението си към него. От 1970 до 1990 година директор на училището е Георги Николов Попов. От 1990 година досега директор е Красимир Недков Даутев от Боголин. През 1993 година училището е преобразувано от начално в основно. През 1994 година училището е преименувано от „Отец Паисий“ на „Св. Паисий Хилендарски“.

Личности

  • Владимир Тошков Балкански-лекар в УБ "Лозенец",София
  • Климент Тошков Балкански-Ветеринарен лекар

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Сюлейман Моллов, сп. Родопи, кн. 11, 1969, с. 18.
  3. Сребранов, Румен. Чечкият говор. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-230-8. с. 17.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  6. Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  7. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  8. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7 // Pomak News Agency, 2012-01-02. Посетен на 2012-01-03.
  9. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.