Венцеслав Константинов: Разлика между версии
Ред 214: | Ред 214: | ||
#[http://www.litclub.com/library/nbpr/konstantinov/prednata_nosht.html ''„Предната нощ“''. Из ''„Смехът на совата“'']. 200 афоризъма. „Литературен клуб“, 29.01.2013 |
#[http://www.litclub.com/library/nbpr/konstantinov/prednata_nosht.html ''„Предната нощ“''. Из ''„Смехът на совата“'']. 200 афоризъма. „Литературен клуб“, 29.01.2013 |
||
#[http://www.litclub.com/library/nbpr/konstantinov/za_aforizmite.html ''„За афоризмите“'']. Есе. „Литературен клуб“, 06.02.2013 |
#[http://www.litclub.com/library/nbpr/konstantinov/za_aforizmite.html ''„За афоризмите“'']. Есе. „Литературен клуб“, 06.02.2013 |
||
'''''Есета в „Култура. Портал за култура, изкуство и общество“''''' |
'''''Есета в [http://kultura.bg/web/ „Култура. Портал за култура, изкуство и общество“]''''' |
||
#[http://kultura.bg/web/%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b8/ ''„Забравени мисли“'']. 80 размишления, 20.11.2012 |
#[http://kultura.bg/web/%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b8/ ''„Забравени мисли“'']. 80 размишления, 20.11.2012 |
||
#[http://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82/ ''Катя Ман: Мъдростта на себеотрицанието''], 16.10.2013 |
#[http://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82/ ''Катя Ман: Мъдростта на себеотрицанието''], 16.10.2013 |
Версия от 17:29, 16 юли 2014
Венцеслав Константинов | |
български писател, преводач и афорист | |
Испания, май 2014 г. | |
Роден | Венцеслав Константинов Константинов
14 септември 1940 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Работил в | Софийски университет |
Венцеслав Константинов в Общомедия |
Венцеслав Константинов Константинов е български писател, преводач и афорист.
Живот
Роден е на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професора по теория на музиката Константин Константинов (1903-1955).[1] Потомък е на просветния деец Стефан Гевгалов, кмет на Пловдив. Първи уроци по музика получава от баща си. Учи цигулка при проф. Камен Попдимитров и пиано при Елена Лазарова. След смъртта на баща си се издържа сам като пианист в различни естрадни и джазови формации към Концертна дирекция и Бюро „Естрада“[2], включително с участието на певиците Йорданка Христова и Лени Вълкова (Белград, бар „Теразие“ 1963). Дава частни уроци по немски, английски и музика. През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален театър '64 под ръководството на художника и сценографа проф. Константин Джидров. Наред с това изкарва прехраната си като екскурзовод в курорта Слънчев бряг и преводач в студията за документални филми към Киноцентъра. През театралния сезон 1965-1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър „Васил Друмев“, Шумен. Сътрудничи в БНТ с телевизионни приказки. Създава детския филм „Шегите на Април“[3] по свои стихове и музика, изпълнена от квартета на Симеон Щерев „Фокус“. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в Мелник, Арбанаси и Драгалевския манастир, а също като журналист в културния отдел на „Sofioter Nachrichten“, издание на Агенция „София-прес“.
През 1969 г. Венцеслав Константинов завършва германистика и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Назначен е за учител по немски и английски език в Банкя. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. През 1976 г. радиотеатърът представя по Програма „Орфей“ на БНР неговата драматична новела „Ангелогласният“ за живота на българския средновековен композитор, музикален теоретик и певец Йоан Кукузел [4]. Венцеслав Константинов изнася лекции върху немска литература и изкуството на художествения превод в София, Русе [5] [6], Пловдив [7] [8]. През 1980 г. създава и през следващото десетилетие списва авторската рубрика за преводна литература „Кръгозор“ във в-к „Пулс“. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет.[9] През 1989-1991 г. изнася по Програма „Знание“ на БНР две поредици лекции „Писатели за писателите“ и „Писатели за изкуството“, заедно с актьора Иван Андонов.
През 1991-1992 г. Константинов се установява в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD)[10] [11]. Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др.[9] [12] През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио.[13] Занимава се с компютърно програмиране.
Венцеслав Константинов живее в София, а от 1968 г. - и в родопското село Солища̀ - като писател и литературен преводач на свободна практика. Владее 4 езика.
От 1989 г. е женен за американистката проф. Албена Бакрачева. Има три дъщери - Катя (1971), Теодора (1990) и Косара (1998).
Творчество
Венцеслав Константинов е автор на книги с есета и афоризми, на студии, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Има публикации върху Ханс Закс, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Шамисо, Е.Т.А. Хофман, Хайне, Ленау, Шницлер, Рилке, Хайнрих Ман, Томас Ман, Херман Хесе, Стефан Цвайг, Франц Кафка, Лион Фойхтвангер, Готфрид Бен, Бертолт Брехт, Ерих Мария Ремарк, Ерих Кестнер, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Алфред Андерш, Хайнрих Бьол, Волфганг Борхерт, Фридрих Дюренмат, Ингеборг Бахман, Зигфрид Ленц, Гюнтер Грас, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел и др.[9] [14] [15]
Негови афоризми са преведени на испански.
Преводите му се съдържат в повече от 70 книги.
Награди
- 1993: „Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура“, Виена.
- 2006: „Награда на Съюза на преводачите в България“ „за цялостна преводаческа и научна дейност“.
- 2013: „Наградата на София за литература“ - за антологията „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“.
Библиография
Книги
Поезия
- „Невидимите сигурни неща“. Стихове. Издателско ателие „Аб“, 2013, 32 с. (ISBN 978-954-737-903-9); „Литературен клуб“, 2013
Есеистика
- „Писатели за творчеството“. „Литернет“, 2004-2005 (ISBN 954-304-141-5); „ЛИК“, 2007, 276 с. (ISBN 978-954-607-739-4)
- „Флейтата на съня“. Литературни етюди. „Сиела“, 2010, 288 с. (ISBN 978-954-28-0784-1); „Литературен клуб“, 2013
- „Гоблен, извезан с дяволски опашки“. 50 приключения с привидността. Есета. „Сиела“, 2011, 148 с. (ISBN 978-954-28-0966-1); „Литературен клуб“, 2013
- „Немски литературни простори“. Есета. „Изток-Запад“, 2014, 176 с. (ISBN 978-619-152-435-8)
Афоризми
- „Тайният живот на дъжда“. Афоризми. „Сиела“, 2012, 278 с. (ISBN 978-954-28-1095-7); „Литературен клуб“, 2013
Антологии
- „Австрийски разказвачи“. „Народна култура“, 1981
- „До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век“. „БЗНС“, 1983
- „Докосвам тихо пак ръката ти“. Поети от цял свят за майката. „Профиздат“, 1989
- „Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век. „Литернет“, 2004-2008 (ISBN 954-304-087-7)
- „Сън с флейта“. Антология на немския разказ от XX век. „Литернет“, 2006-2009 (ISBN 954-304-270-5;978-954-304-270-8)
- „Немски есета и студии от XX век“. „Литернет“, 2009 (ISBN 978-954-304-349-1)
- „Мечтая тъй нежно за теб“. Немска любовна лирика от XII до XX век. Електронна публикация, 2008
- „Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“. Антология на Венцеслав Константинов. „Сиела“, 2012, 392 с. (ISBN 978-954-28-1192-3)
Драматургия
- Сянката на бялата маймуна. Едноактна драма. В: Измамни блаженства, „Отечествен фронт“, 1970
- Шегите на Април. Телевизионен филм, 1975
- Ангелогласният. Радиопиеса, 1976
Приказки
- Малкото великанче, В: Китка 76, „Народна младеж“, 1976
- Две слънца, В: Китка 76, „Народна младеж“, 1976
- Такива ми ти работи, В: „Дружинка“, 8, 1976
- Жабешки истории, „Радио София“, 28 януари 1977
- Приятел на човека, В: Немирно облаче, „Народна младеж“, 1977
Радиопредавания
- Ерих Мария Ремарк, Радио София, 1 октомври 1972
- Творчеството на Хайнрих Ман в България, Радио София, 21 март 1975
- Албрехт фон Халер или Добродетелта, Радио София, програма „Орфей“, 9 декември 1977
- Обущарят-поет Ханс Закс, Радио София, 4 април 1978
- Готхолд Ефраим Лесинг, Радио София, 14 април 1978
- Поезията на Николаус Ленау, Радио София, 11 януари 1979
- Йохан Волфганг Гьоте, Радио София, 6 март 1979
- Хайнрих Хайне, Радио София, 8 май 1979
- Фридрих Хьолдерлин, Радио София, 7 август 1979
- Романът "Вилхелм Майстер" от Йохан Волфганг Гьоте, Радио София, програма „Знание“, 29 януари 1980
- Романът "Вълшебната планина" от Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 11 март 1980
- Поемата на Йохан Волфганг Гьоте "Херман и Доротея", Радио София, програма „Орфей“, 19 март 1980
- Романът "Мария Стюарт" от Стефан Цвайг, Радио София, програма „Знание“, 29 април 1980
- Романът "Гоя или Трудният път към прозрението" от Лион Фойхтвангер, Радио София, програма „Знание“, 13 май 1980
- "Просяшки роман" от Бертолт Брехт, Радио София, програма „Знание“, 10 юни 1980
- Гьотевата трагедия "Фауст", Радио София, 19 март 1982
- Романът "Хамлет или Краят на дългата нощ" от Алфред Дьоблин, Радио София, 21 юни 1982
- Франц Кафка на български, Радио София, 29 юни 1983
- Романът "Игра на стъклени перли" от Херман Хесе, Радио София, програма „Знание“, 27 септември 1983
- Литературният живот на Вилхелм Тел, Радио София, програма „Орфей“, 15 октомври 1983
- Романът "Час по немски" от Зигфрид Ленц, Радио София, програма „Знание“, 18 октомври 1983
- Повестта "Бягащият кон" от Мартин Валзер, Радио София, програма „Знание“, 15 ноември 1983
- Повестта "Левачката" от Петер Хандке, Радио София, програма „Знание“, 13 декември 1983
- Романът "Подозрението" от Фридрих Дюренмат, Радио София, програма „Знание“, 17 януари 1984
- Романът "Смъртта на Вергилий" от Херман Брох, Радио София, програма „Знание“, 14 февруари 1984
- Романът "Червенокосата" от Алфред Андерш, Радио София, програма „Знание“, 13 март 1984
- Романът "Фабиан" от Ерих Кестнер, Радио София, програма „Знание“, 17 април 1984
- Романът "Смърт в Рим" от Волфганг Кьопен, Радио София, програма „Знание“, 12 юни 1984
- Романът "Доктор Фаустус" от Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 24 юни 1988
- Франц Кафка, Радио София, 28 октомври 1988
Писатели за писателите
- Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно, Радио София, програма „Знание“, 5 септември 1989
- Гьоте през погледа на Томас Стърнз Елиът, Радио София, програма „Знание“, 19 септември 1989
- Стендал през погледа на Иля Еренбург, Радио София, програма „Знание“, 3 октомври 1989
- Хайне през погледа на Анатолий Луначарски, Радио София, програма „Знание“, 17 октомври 1989
- Балзак през погледа на Дьорд Лукач, Радио София, програма „Знание“, 31 октомври 1989
- Дикенс през погледа на Стефан Цвайг, Радио София, програма „Знание“, 21 ноември 1989
- Достоевски през погледа на Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 5 декември 1989
- Ибсен през погледа на Франтишек Ксавер Шалда, Радио София, програма „Знание“, 19 декември 1989
- Толстой през погледа на Ярослав Ивашкевич, Радио София, програма „Знание“, 2 януари 1990
- Маларме през погледа на Пол Валери, Радио София, програма „Знание“, 16 януари 1990
- Бърнард Шоу през погледа на Бертолт Брехт, Радио София, програма „Знание“, 30 януари 1990
- Хенри Джеймс през погледа на Чарлс Пърси Сноу, Радио София, програма „Знание“, 13 февруари 1990
- Чехов през погледа на Максим Горки, Радио София, програма „Знание“, 27 февруари 1990
- Пруст през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет, Радио София, програма „Знание“, 13 март 1990
- Бунин през погледа на Константин Паустовски, Радио София, програма „Знание“, 27 март 1990
- Томас Ман през погледа на Маргьорит Юрсенар, Радио София, програма „Знание“, 10 април 1990
- Джойс през погледа на Херман Брох, Радио София, програма „Знание“, 24 април 1990
- Кафка през погледа на Елиас Канети, Радио София, програма „Знание“, 8 май 1990
- Елюар през погледа на Гастон Башлар, Радио София, програма „Знание“, 29 май 1990
- Брехт през погледа на Лион Фойхтвангер, Радио София, програма „Знание“, 12 юни 1990
- Сартр през погледа на Андре Мороа, Радио София, програма „Знание“, 26 юни 1990
Писатели за изкуството
- Клод Дебюси през погледа на Ромен Ролан, Радио София, програма „Знание“, 2 октомври 1990
- "Новата красота" през погледа на Франтишек Ксавер Шалда, Радио София, програма „Знание“, 16 октомври 1990
- Леонардо да Винчи през погледа на Пол Валери, Радио София, програма „Знание“, 30 октомври 1990
- Рихард Вагнер през погледа на Томас Ман, Радио София, програма „Знание“, 6 ноември 1990
- Европейската мисъл през погледа на Стефан Цвайг, Радио София, програма „Знание“, 20 ноември 1990
- Съвременният роман през погледа на Вирджиния Улф, Радио София, програма „Знание“, 4 декември 1990
- Историята на изкуството през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет, Радио София, програма „Знание“, 18 декември 1990
- Митът и литературата през погледа на Херман Брох, Радио София, програма „Знание“, 8 януари 1991
- Гласовете на поезията през погледа на Томас Стърнз Елиът, Радио София, програма „Знание“, 22 януари 1991
- Пабло Пикасо през погледа на Иля Еренбург, Радио София, програма „Знание“, 5 февруари 1991
- Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин, Радио София, програма „Знание“, 19 февруари 1991
- Гоя през погледа на Иво Андрич, Радио София, програма „Знание“, 5 март 1991
- Конвенциите в изкуството през погледа на Виктор Шкловски, Радио София, програма „Знание“, 19 март 1991
- Символизмът през погледа на Едмънд Уилсън, Радио София, програма „Знание“, 2 април 1991
- Театърът през погледа на Бертолт Брехт, Радио София, програма „Знание“, 16 април 1991
- Изваянията на времето през погледа на Маргьорит Юрсенар, Радио София, програма „Знание“, 30 април 1991
- Лабиринтът на културата през погледа на Мечислав Яструн, Радио София, програма „Знание“, 7 май 1991
- Дон Жуан през погледа на Макс Фриш, Радио София, програма „Знание“, 21 май 1991
- Изкуството и лудостта през погледа на Джон Гарднър, Радио София, програма „Знание“, 4 юни 1991
- Поетическото съществуване през погледа на Кенет Уайт, Радио София, програма „Знание“, 18 юни 1991
Статии
- Волфганг Борхерт: Цветето в петлицата на генерала. „Литературен фронт“, 36, 1965
- За майсторството и любовта. „Шуменска заря“, 12, 1966
- „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ в София?. „Contacts“, 1, 1967
- Срещу стената на времето. „Пулс“, 8, 1968
- Иконографският Ренесанс в балканските земи през XIII-XIV век. „Пулс“, 9, 1969
- Ерих Кестнер. „Родна реч“, 3, 1972
- Гьоте и ние. „Литературен фронт“, 35, 1974
- Отчуждението в прозата на Макс Фриш. „Литературен фронт“, 45, 1974
- Гео Милев и „европеизмът“. „Литературен фронт“, 16 януари, 1975
- Теми и образи в драматургията на Макс Фриш. „Театър“, 10, 1976
- Майсторството на превода в светлината на критиката. В: Изкуството на превода 3. „Народна култура“, 1978
- Проблеми и тенденции на романа. В: Поглед върху чуждестранната художествена култура '78. „Комитет за култура“, 1979
- Поетична панорама от Австрия. „Литературен фронт“, 51, 1979
- Поемата на Йохан Волфганг Гьоте „Херман и Доротея“. „Пулс“, 7, 1980
- Преводът - интерпретация и на формата. „Пулс“, 2, 1981
- Нобелистът Елиас Канети и България. „Международно културно сътрудничество“, 2, 1981
- Сто години българо-австрийски литературни връзки. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
- Творчеството на Хайнрих Хайне в България. „Международно културно сътрудничество“, 1, 1982
- Някои метрически особености на Гьотевата трагедия „Фауст“ и предаването им в новия български превод. „Литературна мисъл“, 5, 1982
- Херман Хесе: Между копнежите на духа и повелите на живота. „Пламък“, 3, 1982
- Е.Т.А. Хофман: В магическия свят на приказката. „Литературен фронт“, 33, 1982
- Лукул или критикът като преводач. „Пламък“, 3, 1983
- Литературният живот на Вилхелм Тел. пр. „Орфей“, 10, 1983
- Между пощенския гълъб и Прометей. Преводното дело на Димитър Стоевски. В: Майстори на превода. „Народна култура“, 1984
- Поетът в защита на вълците? Поглед върху поезията на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 6, 1984
- Преображенията на бягащия кон. Поглед върху белетристиката на Федерална република Германия. „СБП Център за литературна информация“, 11, 1984
- Стълкновенията на „освободеното съзнание“. Поглед върху съвременната швейцарска немскоезична литература. „АБВ“, 3 декември 1984
- Русенски мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Светлоструй“, 3, 1985
- Фридрих Шилер: Между идеала и живота. „Родна реч“, 5, 1985
- От мъртвото слово към живата реч („Немско-български фразеологичен речник“, 1985). „АБВ“, 47, 1986
- Поемата на Гео Милев „Септември“ в немски превод. В: Преводите на поемата „Септември“ от Гео Милев. „Съюз на преводачите в България“, 1986.
- Киркегор - тук и сега. „Пламък“, 3, 1988
- Литературният живот на Дон Жуан. „Родна реч“, 7, 1988
- Гео Милев и немският литературен експресионизъм. В: Немско-български културни отношения 1878-1918. „Университетско издателство“, 1988
- Хайнрих Ман, Томас Ман: Между власт и духовност. „Родна реч“, 3, 1989
- Триумф и трагедия на Стефан Цвайг. „Родна реч“, 4, 1989
- Непознатият Бертолт Брехт. „Родна реч“, 5, 1989
- Немският хумор. „Родна реч“, 1989
- Преводът и границите на интерпретацията. „Пулс“, 26, 1989
- Двете лица. Изкуството на художествения превод. „Народна култура“, 48, 1989
- Литературният живот на Доктор Фауст. „Култура“, 1, 1990
- Jura Soyfer und Elias Canetti. Zwei Dichterschicksale im Wien der Zwischenkriegszeit. „Jura Soyfer. Zeitschrift der Jura Soyfer Gesellschaft“, Wien, 2, 1992
- Paradoxe sur le Traducteur. Die Maschine als Deuter? Die Übersetzungskunst im Spannungsverhältnis zur Computer-Vermittlung. „Literarisches Colloquium Berlin“, 1992
- Der Dichter und sein Henker. Zensurstreichungen in Dürrenmatts Roman „Der Verdacht“. Universität Zürich, 1992
- Auf der Suche nach der verlorenen Identität. Bulgarische Literatur im Umbruch. Universität Bern, 1992
- Der Kampf zwischen den Toten. Orthodoxe und islamische Religion im kommunistischen Bulgarien. „Europäische Rundschau“, Wien, 3, 1992
- „Im Grossen Plan der Geschichte...“ Das Schweizbild im kommunistischen Bulgarien. „Bild und Begegnung“, Basel & Frankfurt a. M., 1996
- Elias Canetti - Ein Österreichischer Schriftsteller? Verwandlungen zwischen Rustschuk und Wien. „TRANS“, Internet-Zeitschrift für Kulturwissenschaften, Wien, 7. Nr., September 1999
- Български мотиви в творчеството на Елиас Канети. „Панорама“, 10, 2005
- Художественият превод. „Панорама“, 9, 2006
- Благодатта на думите. Есета. „Литературен вестник“, 11, 24-30.03.2010, стр. 12-13; „LiterNet“, 16.05.2010, 30.06.2010
- Импресии. „LiterNet“, 02.09.2010
- „Радостта на живота“. Афоризъма. „Панорама“, IV, 2012, стр. 94-101
- „Котката на Щастието“. Откъс от книгата „Тайният живот на дъжда“ на Венцеслав Константинов. 200 афоризъма. „Дневник“, 15.09.2012
- „Предната нощ“. Из „Смехът на совата“. 200 афоризъма. „Литературен клуб“, 29.01.2013
- „За афоризмите“. Есе. „Литературен клуб“, 06.02.2013
Есета в „Култура. Портал за култура, изкуство и общество“
- „Забравени мисли“. 80 размишления, 20.11.2012
- Катя Ман: Мъдростта на себеотрицанието, 16.10.2013
- Елиас Канети: С Русчук в сърцето, 07.12.2013
- Гьоте: В началото бе делото, 20.01.2014
- Артур Шницлер: Виена като съдба, 04.03.2014
- Стефан Цвайг: Опиянението от "новия живот", 28.03.2014
- Макс Фриш: Драмите на съзнанието, 22.04.2014
- Лион Фойхтвангер: С хумор и строгост, 05.05.2014
- Херман Брох: Разпадът на ценностите, 14.05.2014
- Танхойзер: Певецът на любовта, 14.06.2014
- Ханс Закс: Майсторът-певец, 15.07.2014
Предговори
- „Хомо Фабер“ - одисея на „модерния човек“. В: Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973, 1981
- Лицето и маската на „тихия човек“. В: Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978, 1982
- Дневник на човешкия и творчески опит. В: Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
- Тунел, извеждащ в бъдещето. В: Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980
- Зрелостта като младост. В: Елиас Канети, „Спасеният език. Историята на едно детство“. Спомени. „Народна култура“, 1981
- Духовното пространство на австрийския разказ. В: „Австрийски разказвачи“. Антология. „Народна култура“, 1981
- С хумор и строгост. В: Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
- Кафка и вселената на надеждата. В: Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
- Преображенията на Мартин Валзер. В: Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
- Поезията край бреговете на Елба. В: Поезия на ГДР - XX век. Антология. „Народна култура“, 1982
- Поетът в епохата на рибите. В: Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
- Разказвачът Бертолт Брехт. В: Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома, том I. „Народна култура“, 1983
- До границата на човешкото. В: До границата на виреене. 10 немски разказвачи от ХХ век. Антология. „БЗНС“, 1983
- Бертолт Брехт. Три скици към един портрет. В: Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
- Рицарят, Смъртта и Дяволът. В: Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984
- Горчивият вкус на свободата. В: Алфред Андерш, Червенокосата. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984
- Човекът не изчезва през холоцена. В: Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
- Опити върху тайната на духа. В: Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
- Сън и действителност. В: Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
- Убийство чрез брак. В: Гизела Елснер, Извън правилата. Роман. „Христо Г. Данов“, 1986
- Между отчаянието и надеждата. В: Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
- Опиянението от „новия живот“. В: Стефан Цвайг, В омаята на преображението. Роман. „Христо Г. Данов“, 1987
- Осъдени на свобода... и отговорност В: Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
- Началото на пътя. В: Ерих Мария Ремарк, На западния фронт нищо ново. Обратният път. Романи. „Отечествен фронт“, 1989
- Жена с дете на скута. В: „Докосвам тихо пак ръката ти“. Поети от цял свят за майката. Антология. „Профиздат“, 1989
- Мъдростта на себеотрицанието. В: Катя Ман, Моите неписани мемоари. Спомени. „Народна култура“, 1989
- Апокалипсисът като комедия. В: Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
- Джуджето не иска да порасне. В: Гюнтер Грас, Тенекиеният барабан. Роман. „Христо Г. Данов“, 1990
- Тероризмът - реалност и литература. В: Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
- Светът на светлината. Немската поезия през едно хилядолетие. В: „Светлината на света“. 100 немски поети от XII до XX век. Антология. „LiterNet“ 03.09.2005
- Флейтата и нощта. Немският разказ през XX век. В: „Сън с флейта“. 130 немски разказа от XX век. Антология. „LiterNet“, 26.11.2008
- Кафка и вселената на надеждата. В: Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
- Между отчаянието и надеждата. В: Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012
Съставителства
- Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
- Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
- Райнер Мария Рилке, Лирика. „Народна култура“, 1979
- Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979
- Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
- Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
- Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
- Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983
- Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
- Бертолт Брехт, Избрани творби: В 4 т.. „Народна култура“, 1983
- Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
- Илзе Айхингер, Огледална история. Разкази и диалози. „Христо Г. Данов“, 1985
- Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985
- Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
- Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
- Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
- Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
- Томас Ман, Писма. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1988-1989
- Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
- Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
- Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012
Преводи
- Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. Театър „Сълза и смях“, 1964
- Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967
- Разкази от много меридиани. „Народна младеж“, 1967 (1 разказ)
- Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968
- Хумористични разкази. „Народна култура“, 1970 (3 разказа)
- Съвременни немски разкази. „Народна култура“, 1970 (2 разказа)
- Когато войната свърши. „Народна култура“, 1971 (7 разказа)
- Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972
- Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1972
- Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Медицина и физкултура“, 1973
- Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973
- Немски морски новели. „Георги Бакалов“, 1974 (1 разказ)
- Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975
- Морски новели от Австрия, ФРГ, Швейцария. „Георги Бакалов“, 1976 (5 разказа)
- Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978
- Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. „Народна култура“, 1979
- Бертолт Брехт, Избрани творби. „Народна култура“, 1979 (3 разказа, 4 студии)
- Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1979
- Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979
- Смях и болка. Хумористични и сатирични разкази. „Христо Г. Данов“, 1979 (1 разказ)
- Елиас Канети, Сватба. Драма. „Народна култура“, 1980
- Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980 (с Огнян Бранков)
- Йоахим Купш, Книга за Хонс. Роман. „Отечество“, 1980
- Йохан Волфганг Гьоте, Избрани творби в осем тома. Том 1. „Народна култура“, 1980 (9 стихотворения)
- Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1981
- Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
- 100 шедьоври на европейската любовна лирика - XX век. „Народна култура“, 1981 (15 стихотворения)
- Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Антология. „Христо Г. Данов“, 1981 (6 разказа)
- Фридрих Дюренмат, Тунелът. Новела. „Христо Г. Данов“, 1981
- Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1982
- Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
- Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
- Антология „Докато обичам“. Поетеси от цял свят за любовта. „Профиздат“, 1982 (7 стихотворения)
- Поезия на ГДР - XX век. „Народна култура“, 1982 (40 стихотворения)
- Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
- Фридрих Шилер, Избрани творби. „Народна култура“, 1983 (4 стихотворения)
- Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
- Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 1. „Народна култура“, 1983 (16 стихотворения, 10 разказа)
- Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
- Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. (с Обещанието) „Христо Г. Данов“, 1984
- Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Отечествен фронт“, 1985
- Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 4. „Народна култура“, 1985 (12 студии)
- Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1985
- Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. Драма. „Естрада“, 9, 1985
- Петер Хакс, Мирът. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985
- Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986
- Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
- Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
- И струна и стих. Световна поезия за музиката. „Музика“, 1986 (9 стихотворения)
- Щефан Хермлин, Балада за дамата Надежда. „Народна култура“, 1986 (4 стихотворения)
- Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Из историята на филмовата мисъл : От Луи Люмиер до Кристиан Мец, „Наука и изкуство“, 1986
- Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Народна култура“, 1987
- Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
- Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
- Рюдигер фон Мюнер, Суматоха в бюргерския дом (стихове). В: „Старонемски декамерон“, „Народна култура“, 1988
- Катя Ман, Моите неписани мемоари. „Народна култура“, 1989
- Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. (със Съдията и неговият палач) „Народна младеж“, 1989
- Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Художествена мисъл и културно самосъзнание, „Наука и изкуство“, 1989
- Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
- Херберт Бергер, Зли пиеси. 4 едноактни драми, 1993
- Радка Донел, Пасаж на страстта. Поезия (bilingual). „Пигмалион“, 1993
- Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
- Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Пейо Яворов“, 1995
- Стефан Цвайг, Легенда за третия гълъб. „Пламък“, 2003
- Волфганг Борхерт, Писателят. Есе. „Словото днес“, 2004
- Макс Фриш, Дон Жуан. Есе. „Съвременник“, 2005
- Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
- Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Сиела“, 2009
- Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
- Макс Фриш, Щилер. Роман. „Lege Artis“, 2011
- Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Lege Artis“, 2012
- Стихове от антологията „Великите немски поети от XII до XX век“. „Дневник“, 10.11.2012
- Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012
- Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Ентусиаст“, 2013
Театрални постановки
- 1964: Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Театър „Сълза и смях“, София
- 1979: Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Театър „Сълза и смях“, София
- 1980: Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Национален академичен театър „Иван Вазов“, София
- 1985: Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. „Естрада“, София
- 1985: Петер Хакс, Мирът. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
- 1986: Петер Хакс, Хубавата Елена. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
- 1987: Елиас Канети, Сватба. „Държавен сатиричен театър“, София
- 1992: Елиас Канети, Сватба. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе
- 2009: Елиас Канети, Сватба. Театрален департамент на „Нов Български Университет“, София
- 2010: Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Драматичен Театър „Гео Милев“, Стара Загора
Писатели в превод на Венцеслав Константинов:
Интервюта
- „Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976
- Красимира Василева: „Елиас Канети - той рисува с думи“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984
- Emil Bassat: „Zwischen Musik und Literatur oder über eine Versuchung“, SN zu Gast bei Wenzeslaw Konstantinow, „Sofioter Nachrichten“, Sofia, 16 Mai 1984
- Огнян Стамболиев: „Преводът е мост между две култури“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984
- Emil Bassat: „From Bach to Kafka, or... about temptation“, SN visiting Ventseslav Konstantinov, „Sofia News“, Sofia, 22, May 30, 1984
- Емил Стоянов: „Чрез своята езикова стихия“, „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987
- Доротея Монова: „Място на действието - човешката душа“, в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988
- Емил Басат: „Изкушенията на преводача“, „Пулс“, София, бр. 20, 17 май 1988
- Илиян Александров: „Културното послание на преводача“, „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989
- Албена Шкодрева: „Култура и халтура“, „Народна младеж“, София, бр. 39, 22 февруари 1990
- Румяна Николова: „Вавилонското стълпотворение в културата“, „Вечерни новини“, София, бр. 56, 20 март 1990
- Панайот Денев: „Изкуството не е цвете в бутониерата“, „Антени“, 11 април 1990
- Таня Димитрова: „Културата: Оръжие, украшение или... средство за оцеляване“, „Свободен народ“, София, 22 май 1990
- Стефан Тодоров: „Магията на превода“, „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990
- „Wilhelm Tell, Faust und Lorelei. Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien“, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992
- Hans Mühlethaler: „Dürrenmatt für Bulgarien. Ein Interview mit Wenzeslav Konstantinov“, Der Bund, Bern, Nr. 49, 28. Februar 1992
- „Die Marktwirtschaft hat die Parteizensur abgelöst. Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov“, Berner Zeitung BZ, Bern, 11. November 1992
- Емил Басат: „Самопризнанията на един изкушен изкусител“, „Панорама“, 11, 2009; „LiterNet“, 19.12.2009
Източници
- ↑ Емил Басат - Преводът - лица и маски, „Панорама“, 2010, стр. 201
- ↑ Емил Басат - Цит. съч., стр. 209
- ↑ „Шегите на Април“, в-к „Телевизия и радио“, 28 март 1975
- ↑ „Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976
- ↑ Красимира Василева - Елиас Канети - той рисува с думи, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984
- ↑ Огнян Стамболиев - Преводът е мост между две култури, в-к „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984
- ↑ Емил Стоянов - Чрез своята езикова стихия, в-к „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987
- ↑ Илиян Александров - Културното послание на преводача, в-к „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989
- ↑ а б в Венцеслав Константинов, LiterNet 2001-2009 Посетен на 13.02.2010
- ↑ Deutscher Akademischer Austauschdienst
- ↑ Ein Gespräch mit Wenzeslav Konstantinov über deutsche Klassiker in Bulgarien, Wilhelm Tell, Faust und Lorelei, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992
- ↑ Hans Mühlethaler - Dürrenmatt für Bulgarien, Der Bund, Bern, Freitag, Nr. 49, 28. Februar 1992
- ↑ Maureen Hegarty - Fulbright Scholar-in-Residence to Focus on Thoreau during Tenure on Campus, The Geneseo Compass, Geneseo, New York, U.S.A., Vol. 23, No. 9, May 7, 1993
- ↑ Доротея Монова - Място на действието - човешката душа, в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988.
- ↑ Стефан Тодоров - Магията на превода, в-к „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990
Външни препратки
- „Изтъкнат германист осветлява немските литературни простори“, Dilyan Dimitrov, urbn.bg/, 20 май 2014
- „Венцеслав Константинов с Наградата на София за литература“, Александър Кръстев, azcheta.com, 12 септември 2013
- „Великите немски поети“, Разговор с Мария Ендрева, Белослава Димитрова, БНР Христо Ботев, 17 декември 2012
- „Той откри музиката на немския език за българския читател“, Светла Иванова, БЪЛГАРИ.bg, 10 ноември 2012
- Написаха най-кратките есета, за книгата „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Стандарт, 30 септември 2011
- „Интервюто като документ“, Цочо Билярски, Cross, 22 юни 2011.
- Венцеслав Константинов открива родното, какво означава това?, Стоян Вълев, Книги News, 12 февруари 2011
- Венцеслав Константинов разказва с човешки език, Петко Тодоров, Книжарница „Книжен ъгъл“, 2 октомври 2010
- Литературни етюди и флейта в „Хеликон – Витоша“, Хеликон новини, 20 септември 2010
- Dr. Venceslav Konstantinov - „Alles was ich später erlebt habe...“ (Bulgarische Motive im Werk von Elias Canetti) - Wien, Haus Wittgenstein, 30.04.1992, VORTRAGSABENDE IM RAHMEN DES „LECTORIUM BULGARICUM“ 1985-2009
- Наш филолог-германист съпоставя вижданията на западноевропейски творци, Атака, 19 февруари 2007
- Венцеслав Константинов в LiterNet
- Венцеслав Константинов в Литературен клуб
- Венцеслав Константинов в Моята библиотека
- Literatur von und über Wenzeslaw Konstantinow im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
- Personensuche - Wenzeslaw Konstantinow