Пол Маккартни: Разлика между версии
| Ред 48: | Ред 48: | ||
След първата година в ''Ливърпулският институт'' Пол губи интерес към учението. На 14 годишна възраст обаче момчето изведнъж поисква китара. Преди това Пол не е проявявал особен интерес към музиката. Баща му се съгласява и купува китара за 15 лири. От начало Пол не може да изсвири нищо, докато не установява че е левичар. След време китарата става постоянен спътник в живота му. Пол научава това, което чуе от радиото и започва да се облича като „теди бойс“ - суб-култура от криминално проявени млади момчето, популярна в Англия през 50-те, асоциираща се често с „рокендрол“ музиката.{{hrf|Арнаудов|1982|28-29}} |
След първата година в ''Ливърпулският институт'' Пол губи интерес към учението. На 14 годишна възраст обаче момчето изведнъж поисква китара. Преди това Пол не е проявявал особен интерес към музиката. Баща му се съгласява и купува китара за 15 лири. От начало Пол не може да изсвири нищо, докато не установява че е левичар. След време китарата става постоянен спътник в живота му. Пол научава това, което чуе от радиото и започва да се облича като „теди бойс“ - суб-култура от криминално проявени млади момчето, популярна в Англия през 50-те, асоциираща се често с „рокендрол“ музиката.{{hrf|Арнаудов|1982|28-29}} |
||
=== Куоримен === |
|||
Един от приятелите на Пол Айвън често ходи да гледа една група, в която той самия свири. През [[юли]] [[1957]] г. младият музикант присъства на изпълнение на този състав в енорийската църква на ''Уултън''. Групата се нарича ''Куоримен'' ({{lang-en|The Quarrymen}}, в превод: ''Хората от Куори''), а соло китара и певец в нея е Джон Ленън. Пол се запознава с членовете на състава в залата ''Чърч хол''. Те са впечатлени от музикалните му познания, особено Джон. Една седмица по-късно Пол е приет в групата. Първото му излизане на сцена с нея е на една танцова забава в ''Консервативния клуб'' на Ливърпул.{{hrf|Арнаудов|1982|29-30}} |
|||
Младият музикант започва да експериментира по-сериозно с музиката и скоро съчинява първите си авторски песни. Джон Ленън също се опитва да композира, за да не изостане от приятеля си. Между двамата се заражда както конкуренция така и приятелство. Те често прекарват време заедно в слушане на рокендрол музика и писане на собствени песни; всеки научава другия на някой китарен похват.{{hrf|Арнаудов|1982|30-31}} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 12:23, 25 юли 2014
| Пол Маккартни | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | Джеймс Пол Маккартни
|
| Стил | Рок, поп-рок, рокендрол, класическа |
| Инструменти | Бас китара, китара, мандолина, пиано, клавишни инструменти, барабани |
| Активност | от 1957 г. |
| Музикален издател | Swan Hear Music Apple Parlophone Capitol CBS EMI |
| Уебсайт | paulmccartney.com |
| Пол Маккартни в Общомедия | |
Сър Джеймс Пол Маккартни (на английски Sir James Paul McCartney) е британски музикант, участвал в легендарната рок група Бийтълс, роден на 18 юни 1942 г. в Ливърпул.
Английският музикант, певец и автор на текстове става известен с английската група „Бийтълс“. Записан е в книгата на рекордите на Гинес като най–успелия композитор в историята на популярната музика. Заедно със самостоятелната си работа и тази с „Бийтълс“ Маккартни написва над 50 хита, повече отколкото който и да е друг музикант. По време на кариерата си Маккартни се изявява като басист, наред с това е и певец, пианист и перкусионист (барабани).
Маккартни и Джон Ленън се запознават когато са 15-годишни и са основните композитори в Бийтълс. Много от композициите на Маккартни от този период — „Hey Jude“, „Eleanor Rigby“, „Yesterday“ и „Let it be“ често са считани за най-добрите песни в съвременната история на музиката. Друга песен на „Бийтълс“, написана от Маккартни е „Хелтър Скелтър“, считана от някои за първата хевиметъл песен.
Кариерата на Маккартни след като групата „Бийтълс“ се разпада също е много успешна. Като самостоятелен изпълнител и заедно с неговата група „Уингс“, с която се изявява през 70-те години, Маккартни създава 30 хитови сингли в САЩ и Великобритания. Измежду тях са „Maybe I'm Amazed“, „Live and Let Die“, „Band on the Run“, „Mull of Kintyre“, „Silly Love Songs“, „Pipes of Peace“ и дуета му със Стиви Уондър „Ebony and Ivory“.
Освен това Маккартни е композитор на класическа музика, художник и поет.
През 1997 г. получава рицарско звание.
През 2001 г. Пол Маккартни става първият музикант, чието състояние минава един милиард щатски долара.
Маккартни е активист за правата на животните и вегетарианството.
16-кратният притежател на "Грами" издава два концертни диска - "Good Evening New York City" (2009г.) и "Live in Los Angeles" (2010г.), както и албум в жанра оркестрова класика - музика за едноименния балет "Ocean`s Kingdom" (2011 г.) и отличената с Грами "Kisses on the Bottom" (2012г.), в която влизат творби на известни джаз музиканти от 20-те и 30-те години на XX век. Средата на октомври 2013 година, Пол Макартни издава и диска наречен просто "Нов" ("New"). Това е 16-ят студиен проект в соловата кариера на Пол Макартни и първият за последните шест години албум с нови песни. Песните от "Новия" албум са създадени под въздействието на сравнително неотдавнашни събития в живота на Пол като например женитбата му (трета в живота му) с американката Нанси Шевъл в комбинация със спомени от ранните му години – още преди ерата Бийтълс. Албумът съдържа 12 песни и по него Макартни е работил с продуцента на Адел (Adele) - Пол Епуорт (Paul Epworth) и този на Kings of Leon - Итън Джоунс (Ethan Johns).
Биография
Ранни години
Джеймс-Пол Маккартни е роден на 18 юни 1942 г. в едно частно отделение на болницата Уолтън в Ливърпул, Англия. Той е първото дете на Джим и Мери-Патриша Маккартни, от ирландски произход. Една година преди да се ожени майка му работи като акушерка в същата болница. Джим Маккартни от ранна възраст започва да продава памук, но след раждането на Пол семейството се премества в нов квартал и той става временен инспектор, който отговаря за боклукчиите по улиците. Новата работа обаче носи малко доходи и Патриша се връща в Уолтън да акушерства до раждането на втория й син Майкъл Маккартни.[1]
Пол отначало учи в началното училището Стоктън Ууд, което изкарва лесно. Постъпва в Ливърпулският институт - най-известното средно училище в града. След две години там постъпва и Майкъл. Пол е добър и прилежен ученик, който дори получава награди.[2]
През 1956 г. семейство Маккартни се преместват в нова къща в квартала Алертън, където Джон Ленън живее с леля си. Двете момчета обаче никога не се срещат през детството си. По това време Патриша почва да страда от болки в гърдите. Те постепенно се засилват и е установена диагноза рак. Операцията е несполучлива и на 31 октомври 1956 г. Мери-Патриша Маккартни умира на 45 годишна възраст. Смъртта й е шок за двамата осиротели сина.[2]
След първата година в Ливърпулският институт Пол губи интерес към учението. На 14 годишна възраст обаче момчето изведнъж поисква китара. Преди това Пол не е проявявал особен интерес към музиката. Баща му се съгласява и купува китара за 15 лири. От начало Пол не може да изсвири нищо, докато не установява че е левичар. След време китарата става постоянен спътник в живота му. Пол научава това, което чуе от радиото и започва да се облича като „теди бойс“ - суб-култура от криминално проявени млади момчето, популярна в Англия през 50-те, асоциираща се често с „рокендрол“ музиката.[3]
Куоримен
Един от приятелите на Пол Айвън често ходи да гледа една група, в която той самия свири. През юли 1957 г. младият музикант присъства на изпълнение на този състав в енорийската църква на Уултън. Групата се нарича Куоримен (Шаблон:Lang-en, в превод: Хората от Куори), а соло китара и певец в нея е Джон Ленън. Пол се запознава с членовете на състава в залата Чърч хол. Те са впечатлени от музикалните му познания, особено Джон. Една седмица по-късно Пол е приет в групата. Първото му излизане на сцена с нея е на една танцова забава в Консервативния клуб на Ливърпул.[4]
Младият музикант започва да експериментира по-сериозно с музиката и скоро съчинява първите си авторски песни. Джон Ленън също се опитва да композира, за да не изостане от приятеля си. Между двамата се заражда както конкуренция така и приятелство. Те често прекарват време заедно в слушане на рокендрол музика и писане на собствени песни; всеки научава другия на някой китарен похват.[5]
Външни препратки
- Агенция Фокус от 21 януари 2006 г.
- Биография от ББС (24 октомври 2009 г.)
- Вестник ПРЕСА daily (14 септември 2013 г.)
Използвана литература
- Арнаудов, Антоний. Наричаха ги Бийтълс. София, Музика, 1982. ISBN 9538521511.
Източници
- ↑ Арнаудов 1982, с. 27 – 28.
- ↑ а б Арнаудов 1982, с. 28.
- ↑ Арнаудов 1982, с. 28 – 29.
- ↑ Арнаудов 1982, с. 29 – 30.
- ↑ Арнаудов 1982, с. 30 – 31.