Ново Паничарево: Разлика между версии
карт. |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Copy of DSCN6010|рамка|вдясно|Паметник ]] |
|||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| екатте = 52129 |
| екатте = 52129 |
||
Версия от 07:37, 30 юли 2014
| Ново Паничарево | |
 | |
  Ново Паничарево  Ново Паничарево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1003 души[1] (15 март 2024 г.) 10,8 души/km² |
| Землище | 92,974 km² |
| Надм. височина | 68 m |
| Пощ. код | 8152 |
| Тел. код | 05504 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 52129 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Приморско Иван Гайков (ГЕРБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Ново Паничарево Яна Жекова (ГЕРБ) |
| Ново Паничарево в Общомедия | |
Ново Панича̀рево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.
География
Селото е разположено в долината покрай река Ропотамо.
История
Неговото основно ядро от заселници след Освобождението идва от с. Паничарево (днешната местност Старо село) на 6 км на юг от от селото, коото от своя страна е било заселено от жители преди това на с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток - 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с. Чинакчи.
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно, че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките - Родопите, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина. Основното ядро от преселници в този край са дошли от с. Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група рупци.
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка[2].
Забележителности
Редовни събития
Панаир на селото - седмица след Спасовден.
Други
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ История на село Ново Паничарево - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.
Външни препратки
Шаблон:Мъниче селища в България
| ||||||||