Рензови: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Хора от Община Маврово и Ростуша; Добавяне на Категория:Тресончани using HotCat |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:РЕНЗОВЦИ-ЗОГРАФОВЦИ МАЈСТОРИ НИКОЛА, АНДРЕЈ, ЃОРЃИ И КОСТА.jpg|дясно|мини| |
[[Файл:РЕНЗОВЦИ-ЗОГРАФОВЦИ МАЈСТОРИ НИКОЛА, АНДРЕЈ, ЃОРЃИ И КОСТА.jpg|дясно|мини|450|Зографите Рензовци на църквата „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, [[Никола Дамянов|Никола]], [[Андрей Дамянов|Андрей]], [[Георги Дамянов (зограф)|Георги]] и [[Коста Дамянов|Коста Дамянов]]]] |
||
'''Рензови''' или '''Рензовци''' или '''Зографски''' са [[българи|български]] [[мияци|мияшки]] строителен, [[дърворезба|резбарски]] и зографски род, по произход от [[Река (област)|малореканското]] село [[Тресонче]], [[Дебър]]ско, принадлежащ към [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]]. |
'''Рензови''' или '''Рензовци''' или '''Зографски''' са [[българи|български]] [[мияци|мияшки]] строителен, [[дърворезба|резбарски]] и зографски род, по произход от [[Река (област)|малореканското]] село [[Тресонче]], [[Дебър]]ско, принадлежащ към [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]]. |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
[[Категория:Български творци от Македония]] |
[[Категория:Български творци от Македония]] |
||
[[Категория:Български иконописци]] |
[[Категория:Български иконописци]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] |
||
Версия от 20:24, 30 юли 2014
Рензови или Рензовци или Зографски са български мияшки строителен, резбарски и зографски род, по произход от малореканското село Тресонче, Дебърско, принадлежащ към Дебърската художествена школа.
Родът е основан от Янкул Рензов и сина му Дамян, които са зографи и строители.[1] След смъртта на Дамян родът е оглавен от Георги (Гьорче) Дамянов, който работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста. Родът се изселва от Тресонче във велешкото село Папрадище. Трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.[2] Четиримата братя са едновременно иконописци, резбари и строители. С времето всеки от тях се специализира в някой от тези занаяти. Докъм края на 1825 година братята живеят в Папрадище, от където пътуват по работа до различни краища, стигайки до Солун, Босна и Херцеговина. Работят със синовете си Яков и Янко Георгиеви, Даме и Иван Андрееви и Петър и Наце Николови.[2] След едно разбойническо нападение в 1835 година братята се изселват в съседното село Ораовец. Около 1850 година Андрей се изселва във Велес, а в Ораовец остават Коста и Никола.[3]
Бележки
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑ а б Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 156.
