Марин Дринов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 6239567 на BioPupil (б.)
Ред 9: Ред 9:
}}
}}


Проф. '''Марин Стоянов Дринов''' ([[1838]]-[[1906]]) (на [[руски]]: ''Марин Степанович Дринов'') е [[България|български]] [[Възраждане|възрожденски]] [[история|историк]] и [[филология|филолог]], работил през по-голямата част от живота си в [[Русия]]. Той е един от основоположниците на българската [[историография]], член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. Брат на [[Найден Дринов]].
Проф. '''Марин Стоянов Дринов''' (на [[руски]]: ''Марин Степанович Дринов'') е [[България|български]] [[Възраждане|възрожденски]] [[история|историк]] и [[филология|филолог]], работил през по-голямата част от живота си в [[Русия]]. Той е един от основоположниците на българската [[историография]], член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]. Брат на [[Найден Дринов]].


{{цитат|Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация|Марин Дринов}}
{{цитат|Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация|Марин Дринов}}

Версия от 08:34, 6 август 2014

Марин Дринов
български историк

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вИсторико-филологически факултет на Московския университет
Работил вХарковски университет
Семейство
Братя/сестриНайден Дринов[1]
Пейо Дринов[2]
Марин Дринов в Общомедия

Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.

Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация

Марин Дринов

Биография

Марин Дринов е роден през 1838 г. в Панагюрище. Той заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 получава докторска степен и от 1873 е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография

  • Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
  • Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
  • Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
  • Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
  • Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
  • Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
  • Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
  • Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1-152, pdf
  • Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885

Вижте също

Литература

  • Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614-616.
  • Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838-1906) - Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107-126.

Външни препратки


  1. www.math.bas.bg // Посетен на 16 август 2020 г.
  2. www.math.bas.bg