Иван Касабов (революционер): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“ и „[[Млада България]]“. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[хъшове]]. През 1892 г. завършва право в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]].<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 94 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref> |
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „[[Българско общество (организация)|Българското общество]]“ и „[[Млада България]]“. Със създаването на [[БРЦК]] той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в [[Букурещ]] помага нерядко на преследвани от румънската полиция български [[хъшове]]. През 1892 г. завършва право в [[Брюкселски свободен университет|Брюкселския свободен университет]].<ref>{{cite book | last = Костов | first = Александър | year = 2004 | title = България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914) | publisher = Арт Медия Комюникейшънс | location = София | pages = 94 | isbn = 954-91634-1-5}}</ref> |
||
Деец е на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринската организация]]. През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Поповското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref> |
|||
Умира в София през 1911 г. |
Умира в София през 1911 г. |
||
Версия от 18:40, 9 август 2014
| Иван Касабов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: УС | |
Иван Христов Касабов е български революционер, юрист и публицист. Той е един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866-1868). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.
Биография
Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Учи в известната "даскалоливница" в Елена при Иван Момчилов, а по-късно в Белград, където следва право. В началото на 60-те години на XIX век се сближава с Георги Раковски и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник „Дунавски лебед“ и се включва активно в организирането на Първата българска легия. След провала на легията заминава във Виена, където завършва право. По-късно се установява в Румъния. Там учителства и практикува адвокатската си професия.
В 1866 г. между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „Българското общество“ и „Млада България“. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ помага нерядко на преследвани от румънската полиция български хъшове. През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.[1]
Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Поповското дружество.[2]
Умира в София през 1911 г.
Бележки
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.